Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (15) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

14. Черното и бялото на Пайюан

Пайюан, майстор по Дзен от династията Сун, написал стихотворението:

Където живеят другите,

аз не живея.

Където отиват другите.

аз не отивам.

Това не означава,

че отхвърлям общуването с другите:

Искам само да направя

черното различно от бялото.

 

Ньоген:

Будистите казват, че сходство без различие е погрешно разбрано сходство. Моя учител Шьое Шану го е използвал великолепно на английски език: „И талазите, и вълните, и мъртвото вълнение — всички те се надигат: нарастват и угасват, но не са ли те различни движения на една и съща вода? Луната безгрижно свети в небето, една на небето и по цялата Земя. Но когато тя се отразява в диамантената белезникавост на вечерната роса, която се появява като светещи перли, разпръснати по земята. — колко необичайно много са нейните образи! Не е ли всеки от тях съвършен по свой начин?“

Дзен не се базира нито на утвърждаването, нито на отрицанието. Той е като кормило, което се обръща ту наляво, ту надясно, за да управлява превозното средство. Майсторът от тази история не е искал да се придържат към неговия курс, но той е искал учениците му да не се присъединяват към нито една от страните. Той просто се е опитвал честно да играе в житейската игра, макар че му е бил известен факта за неиндивидуалността.

Има много разнообразни ложи, клубове и лекционни зали, където могат да се чуят всякакви мнения, всеки оратор предлага на своята аудиторията някаква мисъл. Вие можете да посещавате такива сбирки, могат да ви харесват едни или други доводи, но ви съветвам по някое време случайно да си припомните строфите: „Където живеят другите, аз не живея. Където отиват другите, аз не отивам“. Това може да ви спаси от нервно напрежение.

В коана също е казано: „Това не означава, че отхвърлям общуването с другите“. Можем да усещаме и да съчувстваме на различни движения в света без да се присъединяваме към тях. Можем радушно да приемаме посетители от другата група и да ги черпим с чай, напълнен до краищата с Дзен. Всеки от вас може да идва и да си отива по желание. Коанът завършва с думите: „Искам само да направя черното различно от бялото“. Това е все едно да кажем, че нямаме цвят.