Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (89) (Словата на дзенските мъдреци)

88. Езерото на Юшуан

Юшуан попитал един новопристигнал монах: „Откъде си?“

Фугаи:

Харесва ли ви атмосферата?

Монахът отговорил: „От Южното езеро“.

— „Много ли вода има в езерото?“

Фугаи:

Все още те интересува езерото?

„Малко“. — отговорил монахът.

Фугаи:

Той погледнал езерото.

„Толкова дъжд се изсипа, защо не се е напълнило с вода?“ — попитал Юшуан.

Фугаи:

Юшуан наистина е поканил монаха да хвърли поглед на езерото.

Монахът мълчал.

Фугаи:

Сигурно се е удавил.

Ньоген:

Дзен-монасите обичат да живеят в непосредствена близост до природата. Повечето китайски манастири са построени в планините или до някое езеро.

Дзен привежда многобройни диалози между Учителя и монасите за красотата на природата, но сред монасите изглежда има такива, които се смятат за твърде много потопени в природата. Те са истински последователи на Дзен, за разлика от дърдорковците с целия вдиган от тях шум.

Генро:

Ако бях на мястото на монаха бих казал на Юшуан: „Ще изчакам докато не изчистиш дъното“.

Фугаи:

За щастие монахът си замълчал.

Ньоген:

Генро понякога ми прилича на… с неговата ненужна аргументация.

Генро:

Нишката на кармата минава през всичко.

Фугаи:

Всичко може да се разглежда като коан.

Признанието го прави барикада. Ако погледнете вътре, ще видите, че там няма никаква барикада.

Генро:

Горкият монах питал за езерото.

Напред! Скачай и плувай.

Направи е въображаем път в небесата.