Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (13) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

12. Саншън посреща ученик

Веднъж в разговор с монасите Саншън казал: „Когато идва нов ученик, аз излизам, да, го посрещна без намерение да му помогна“. Брат му, Синхуа, като чул тази забележка, казал: „Когато идва нов ученик, аз не винаги излизам да го посрещна, но ако все пак изляза, непременно ще му помогна“.

 

Линджи, велик Майстор по Дзен от династията Тан, напусна този свят на 10 януари 867 г. Преди да умре той казал: „След като си отида не разрушавайте моя Дзен. Пазете го помежду си“. Саншън, един от неговите ученици, попитал: „Че кой трябва да разруши твоя Дзен?“ „Ако някой те попита, какво е Дзен, какво ще му кажеш?“ — се заинтересувал Линджи. Саншън започнал да вика: „Хей!“ Учителят бил доволен от отговора и отбелязал: „Кой би могъл да помисли, че моят Дзен ще бъде разрушен от това сляпо магаре?“ След тези думи той умрял.

Будизмът използва негативни думи, за да изрази реалността. Това е единственият начин да се избегнат недоразуменията. Когато Линджи помолил да не се разрушава неговият Дзен, той постулирал своя Дзен двойнствено, затова Саншън се присъединил към неговия начин на изразяване. И все пак, когато Учителят пожелал с очите си да види как ще живее, Саншън нагледно му го показал, и монасите, които били там, станали свидетели на безсмъртието на своя любим Майстор. Последните думи на Линджи били негативно изразяване на похвала.

Дзен не е нещо, което може да бъде дадено наученика от Учителя. Вятърът може да загаси пламъка от свещта, но когато възникнат благоприятни условия, тя отново ще загори със същата светлина както и преди. Нима след това той няма да е все същия непрекъснат пламък? Саншън не бил единственият човек, който получил Дзена на Линджи, но той се оказал достатъчно храбър, за да го демонстрира пред Учителя си. И Дзенът станал негов.

Относно коана, знаем, че най-добрата помощ по Дзен е „да не се помага“. Много секти от различни религии си поставят за цел да помагат на хората, без да разбират, че излишната помощ пречи на вътрешното израстване както на тези, на които се помага, така и на този, който помага. Както слънцето изпълва градината, така и Саншън посрещнал ученика без каквато и да било мисъл да му помага. Какво чудно разположение на духа на обичната добродетел!

Синхуа изразил своя Дзен позитивно без да противоречи на Дзена на Саншън, но поддържайки го от противоположна гледна точка. Положителността без отрицателност може да бъде опасна. Отрицателността без положителност води до вялост. Синхуа сигурно е искал да задържи поводите на контрола над „сляпото магаре“, но аз казвам: „Тук, братле, внимавай за всяка своя крачка. Защото пред теб има пропаст!“

 

Генро:

Единият от братята казва „не“, а другият „да“. Така те продължават делото на баща си, като го усъвършенстват.

Жълтата река тече хиляди мили на север…

След това завива на изток и тече без прекъсване.

Не е важно какви завои прави тя,

нейните води са от извора в планината Кунлун.