Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (68) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

67. Трансмиграцията на Чиенфън

Чиенфън попитал: „Какви очи имат тези, които са минали през петте свята?“

Хакуин в своята „Песен на медитацията“ казва: „Причината за преселването (миграцията) ни от един свят в друг е, че сме се изгубили в мрака на нашето невежество“. В Индия първоначално петте свята са означавали пет психологически състояния (равнища), но в различните китайски преводи тези думи са изтълкувани погрешно като имена на пет индивида, живеещи в пет свята, като Мануша — нормално състояние на ума, човешка степен: Ашура — когато изчезва равновесието между чувства и желания: Гириашоки — животински ум, когато изчезва интелекта и поведението се определя от петте сетивни усещания: Прета — гладният дух: Нирана — страдащия дявол.

Чиенфън дал този отговор, за да разруши илюзиите на монасите.

 

Фугаи:

Човек може радостно да се усмихва сутринта, а вечерта гневът да преобразява лицето му. Така за едни ден той преминава в състояние на Гириашоки. Сутринта от очите му струи добрина, а вечерта — ненавист, но Дзен не се интересува от тези очи. „Очите, с които гледам Бога, са същите, с които Бог гледа мен. Не! Не! Дори хилядоокия Авалокитешвара има само едно истинско око“.

Невежите са излъгани от илюзиите докато светите знаят как да влязат във всеки един от световете и да спасят страдащите. Бодхисатва не би се изплашил да премине през бойното поле рамо до рамо с Прета до самото дъно на Нерана.

 

Генро:

Целият свят и моята градина.

Птиците пеят мои песни.

Вятърът е моето дихание.

Танците на маймуните са мои.

Плуващата риба е израз на свободата ми.

Вечерната луна се отразява в хиляди езера,

но, когато планината се покланя на луната.

всички образи изчезват,

и върху водата остава само сянката.

Обичам всяко цвете.

предвещаващо пролетта,

и всяко листо,

изрисувано от есента.

Да пребъдат във вековете

щастливите превръщания!