Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (53) (Словата на дзенските мъдреци)

52. Хайен се завръща в света на илюзиите

Един монах попитал Хайен: „Как един човек, който е посветен (знаещ, разбиращ, просветлен) се завръща в света на илюзиите?“ Майсторът отговорил: „Счупеното огледало никога не ще е вече гладко. Скъсаното цвете никога не ще се върне върху стеблото си“.

Ньоген:

Този монах е прехвърлил границите на собствения си опит, опитвайки се да си представи просветен (просветлен) човек. Защо да не стане посветен, нали тогава ще знае отговора?

Отговорът на Хайен може лесно да се изтълкува погрешно. Той съвсем няма предвид това, че Посветеният, завръщайки се в света на илюзиите, губи благородството си. Напротив, според аналогията на Хайен проявата на истинския благороден ум — Буда е ядрото на културата, а Бодхисатва е енергията на будизма, неговата дейност. За него няма два свята: с илюзии е без тях. И неговият живот е посветен на спасението на всички живи същества. Както цветето на лотоса, той може да цъфти и в кална вода.

Джон Голзуърти казал веднъж: „Човек, когото са помолили да дефинира най-съществените черти на джентълмена, използвайки термините в най-широкия им смисъл, би могъл да отговори по следния начин: желание да поставиш себе си на мястото на другия, ужас от мисълта насила да вкараш хората в положение, от което ти самият никога не би могъл да излезеш; власт да правиш това, което изглежда най-правилно, без значение какво могат да кажат или да си помислят за това останалите“.

Генро:

За да илюстрирам тази история, ще цитирам една стара китайска поема:

Погледни — вечерното сияние

издигнало е стена над езерото. —

Къдраво облаче се завръща към горите

и разтваря в себе си цяло едно село.

Четенето на Сутра

и диалектиката не разкрива учението.

Учението прилича на сляпа каменна костенурка.