Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (21) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

20. Тешан говори за предходните учители

По време на посещение на Майстора си Тешан, Куо го попитал: „Предполагам, че всички стари Майстори и мъдреци са отишли някъде. Дали бихте могли да ми кажете какво е станало с тях?“ „Не зная къде са“. — бил отговорът. Куо се натъжил: „Очаквах отговор като препускащ кон, а получих отговор като пълзяща костенурка“. Тешан останал безмълвен като победен в спора. На следващия ден Тешан се изкъпал и влязъл в гостната, където Куо му приготвил чай, той потупал монаха по рамото и го попитал: „Какво стана с коана, за който говори вчера?“ „Днес вашият Дзен е по-добър“, — отговорил монахът. Но Тешан не отговорил нищо като победен в спора.

 

Ньоген.

Куо попитал за предшестващите Майстори, както някои възприемат небето като чудно място, където продължават работата си тези, които са умрели на земята. Докато е служел честно на Майстора си, защо е трябвало да го вълнуват такива въпроси? Макар че изучаващият е можел да мисли за своя Учител като за Майстор. Учителят не допускал такава титла, защото неговият Дзен е неотделим от техния Дзен, а неговата Дхарма е съставна част на тяхната Дхарма. Тешан проявил голяма добрина към монаха, чийто Дзен не бил по-добър от вчерашна мечта. „Какъв е смисълът?“ — си мислел явно Тешан, оставайки безмълвен.

 

Генро:

Предшестващите Майстори

са имали сърца студени и

твърди като желязо:

Не им били присъщи

никакви човешки сантименталности.

Те изчезвали и се появявали като светкавица,

придвижвали се навътре и навън

по вълшебен начин.

Хорската критика не им влияела.

Човек може да изкачи връх на планина.

но не може да стигне дъното на океана.

Дори да имаш истински Учител,

трябва много да се стараеш.

Тешан и монахът не могли

да обядват на една маса.