Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (3) (Словата на дзенските мъдреци)

2. Встъпителната реч на Лошан

Господин Минван построил манастир за Лошан и го помолил да произнесе пьрвата реч в лекционната зала. Като Майстор на манастира, Лошан седнал на трона, но не казал нищо освен думата „довиждане“, преди да се прибере в стаята си. Господин Минван влязъл при него и казал „Учението на самия Буда трябва да е било такова, като вашето днес“ (става дума за проповедта на Буда на планината Гридхракута). Лошан отговорил: „Мислих, че учението ви е чуждо, но сега разбрах, че вие имате някаква представа за Дзен“.

Ньоген:

Тези двамата са живели в Китай през VIII в., но винаги ще служат като пример за красотата на незавършеността за тези, които разбират вътрешните ценности. В будисткия храм над олтара има статуя на Буда, докато в дзенския храм няма никакви изображения. Тук Майсторът сяда на мястото на Буда, използвайки олтара като катедра за проповеди: той донася със себе си дрехи, наследени от предшественика му, облича ги преди началото на проповедта и ги сваля веднага след края и. Нашият Лошан явно е направил същото. В китайския оригинал се казва: „Той седнал на мястото си, облякъл одеждите, свалил ги и казал: Довиждане!“ Това бил краят на неговата проповед. Прекрасно! Но не допускайте вашите простодушни монаси да ви подражават! Това ще е по-лошо от статуята на Буда. Борбата срещу традиционните представи, зародила се като реакция, се затваря тогава в кула от слонова кост. Смисълът на настоящия труд е разрушаването на тази кула от слонова кост. Ако господин Минван е имал по-големи постижения в Дзен, той би изразил разочарованието си, че не е чул проповедта на Майстора, дори да е разбрал добре мълчаливият призив на Лошан.

Манастирът се разраства бавно и незабележимо като дърветата и храстите около него. Майсторът, монасите и човекът, с чиито средства е построен манастирът, само хвърлят семената, но никога не ще видят плодовете на своя труд. Защо тогава да не се наслаждават, посвещавайки настоящето на медитация? Това е учението, което Лошан е наследил от Буда през многото поколения от негови последователи.

Когато за първи път влязох в този скромен дом, в дзен-до нямаше никакви изображения и мебели, освен столче за пиано. Мълчаливо седнах на столчето, сьбирайки дланите си една до друга. Това беше моята първа проповед на тази дзен-до, а всички останали бяха само пояснения към първата. Ако някой от вас реши да прочете лекция или да напише очерк по Дзен, спомнете си тази история и щастливо си пожелайте: „Довиждане.“