Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (35) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

34. Сюфън Вижда своята природа на Буда

Един монах казал на Сюфън: „Разбирам, че човек стигнал до стадия на Шравака, вижда природата си на Буда както вижда луната през нощта, а човек, стигнал до Бодхисатва вижда природата си на Буда както вижда слънцето през деня. Кажи ми как ти виждаш природата си на Буда?“ Вместо да отговори, Сюфън ударил три пъти с тоягата си монаха. Монахът отишъл при друг Учител, Ентоу, и го попитал за същото. Ентоу три пъти ударил монаха.

 

Ньоген:

Ако човек изучава будизма с цел да освободи страдащите, той смята, че всички страдания са резултат от собствената му алчност, гняв и невежество. И когато той се постарае да избегне тези три отрови и пречисти сърцето си, ще може да види природата си на Буда прекрасна и отдалечена, като млада луна, но губи голяма част от времето си само за да види поне това. Той е в стадия на Шравака.

Друг човек изучава будизма с цел спасението на всички живи същества. Той разбира истинската природа на човека и вижда същността на буда във всеки един без изключение. Той приема с тъга облаците, дъжда и снега, но не обвинява за това слънцето и през нощта знае, че другите части на Земята са залети с ярка дневна светлина. Той знае, че човечеството може глупаво да разрушава, но също и мъдро да строи. Той е Бодхисатва.

Първата част от мислите на монаха беше правилна, но ако той наистина ги разбираше, трябвало е сам да знае отговора, а не да пита Сюфън за неговата същност на Буда. Сюфън се опитал с тоягата да върне монаха от света на бляновете, но последния се обърнал със своята фантазия към Ентоу, за което получил същото наказание. Бих могъл дори да си представя неговото глупаво сънливо лице.