Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (5) (Словата на дзенските мъдреци)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Iron Flute: 100 Zen Koans, –2000 (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008 г.)
Корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

 

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

 

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

История

  1. — Добавяне

4. Постиженията на Пайлин

Пайлин и упасака Паюн учели при Мадзъ, приемник на Нанюе. Веднъж, когато се срещнали на един път, Пайлин отбелязал: „Нашият дядо по Дзен казваше: «Твърдейки, че нещо е нещо, човек го губи изцяло»“. Интересно, дали е показвал това на някой? Упасака Паюн отговорил „Да“. „На кого?“ — запитал монахът. Човекът посочил себе си и казал „Ето на, този човек“. „Твоите постижения, — казал Пайлин, — са така прекрасни и дълбоки, че дори Манджушри и Субхути не биха могли да те почетат както подобава“. Тогава човекът казал на монаха: „Интересно, дали някой знае какво е имал предвид нашият дядо по Дзен?“ Монахът не отговорил, а сложил сламената си шапка и си тръгнел. „Почакай!“ — викнал след него упасака Паюн, но Пайлин дори не се обърнал.

 

Ньоген:

Изучаващите Дзен се стремят да постигнат природата на Буда. Те могат да я наричат същност на ума, Дхармакая, Буддхакая или свое първично „Аз“, но тези наименования са само сенки, а не истински неща, както е казал Нанюе: „Човек, твърдейки, че нещо е нещо, го губи изцяло“.

Безспорно и монахът, и упасака са постигнали Дзена на Нанюе. Но ако последният все още носи следи от постижението, монахът е вече абсолютно свободен.

Реньо, настоятел на Хонганджи, попитал Иккю, Майстор по Дзен и негов съвременник: „Чух, че сте просветлен човек. Вярно ли е това?“ „Никога не съм извършвал подобно зло“ — отговорил Иккю. Може и да е излишно да се показва Дзен на настоятеля в такъв блясък, но това илюстрира поведението на Пайлин в тази история. Източна пословица гласи: „Безполезно е да се показва злато на котка“. Не е необходимо да се излага история от Дзен на тези, на които е чуждо това учение. Човекът от нашата история демонстрира своя Дзен на съученик, но не би го направил в ежедневния живот.

Професор Гранбах от Копенхагенския университет пише: „Мистиците от всички времена изразяват всъщност едни и същи мисли. Между тях има толкова много общи неща, че дори използват едни и същи думи и илюстрации. Еднакво звучащи откъси могат да се открият и при индуса, живял две хиляди години преди новата ера, и при европейския монах от късното средновековие. Дори съвременните поети създават образи, които ни връщат към миналото, към древните писания. Причината за тази съгласуваност е залегнала в техния общ опит, Който сам по себе си е също така ясен и точен, както ежедневните наблюдения на хората в материалния свят. Тук няма място за мечти и фантазии, Мистикът се занимава с експеримент, управляващ целия му живот“. Коанът е странно нещо. Работейки над него, се пренасяте в света на опита. И колкото по-богат е този опит, толкова по-ярко пред вас се откроява блясъкът на природата на Буда. Тогава, получавайки коан, вие ще отговаряте на него така естествено, както на извикването на вашето име.

 

Генро:

Пред входа на пещерата са се струпали облаци, цял ден отдавайки се на безделието. Цяла нощ светлината на луната бразди вълните, но не оставя следи по водата.