Майкъл Крайтън
Сфера (55)

0200 ЧАСА

— Норман.

Гласът на Бет отекна в стените на пустия космически кораб.

— Къде си, Норман? Знам, че си някъде там. Чувствам те, Норман.

Норман влезе в кухнята, мина покрай масата с празните кутии от кола, сетне бутна масивната врата и излезе на мостика. Лицето на Бет го гледаше от всички екрани на пулта, повторено поне дузина пъти.

— Норман. Знам къде си бил досега. Бил си в сферата. Така ли е, Норман?

Той притисна с длан пулта, надявайки се да изключи екраните. Нищо не се получи, изображенията продължаваха да го гледат.

— Норман. Отговаряй, Норман.

Заобиколи пулта и се отправи към шлюзовия отсек.

— Нищо няма да спечелиш, Норман. Сега аз командвам. Чуваш ли ме, Норман?

Норман спря в шлюза, затвори шлема и пое от сухия, хладен въздух на бутилките. Заслуша се в собственото си дишане.

— Норман — продължаваше Бет в шлемофоните. — Защо не отговаряш, Норман? Страхуваш ли се, Норман?

Това непрестанно повтаряне на името му го подразни. Натисна бутона и отвори шлюза. Отдолу нахлу черна вода и започна бързо да се покачва.

— А, ето те, Норман. Сега вече те виждам — и тя избухна в остър, писклив смях.

Норман се завъртя и забеляза камерата, монтирана горе на стената. Блъсна я с ръка.

— И това няма да ти помогне, Норман.

Приведе се, излезе през шлюзовия отвор и застана пред кораба. От двете му страни се простираха светещите куполи на теваковите експлозиви. Приличаха на осветителни тела на летище, но подредени от налудничав инженер.

— Норман? Защо мълчиш, Норман?

Гласът й беше трескав, изпълнен с безпокойство. Трябваше час по-скоро да я лиши от властта й над експлозивите, да прекъсне връзката й с тях. Стига да може.

Изключете се, помисли си той. Нека всички детонатори се изключат.

И в този миг мигащите червени лампи угаснаха.

Не е лошо, помисли си той, изпълнен с възторг.

След секунда сигналните лампи блеснаха отново.

— Не можеш да го сториш, Норман — рече Бет и се изсмя. — Не и с мен. Ще те победя.

Знаеше, че е права. Това беше изпитание на сила, чийто залог бяха експлозивите. Но този спор можеше да остане нерешен. Не това бе начинът. Налагаше се да измисли нещо друго.

Направи няколко крачки към и спря пред най-близкия експлозив. Конусът се оказа доста по-голям, отколкото си бе представял, висок бе четири фута, а най-отгоре мигаше червената лампа.

— Виждам те, Норман. Виждам какво правиш.

Върху сивкавата повърхност на конуса имаше печатен текст. Норман се приведе и го зачете. Лицевото му стъкло бе леко замътено, но все пак успя да различи отделните букви.

ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ

———————————————————————————————————————————

ВМФ — ЗА СТРОИТЕЛНО/ДЕМОНТАЖНИ НУЖДИ

ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕТОНАТОРНИЯ РЕЖИМ 20:00

ПРОВЕРИ В НАРЪЧНИК НА ВМФ/ТОМ В/512-А

ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАН ПЕРСОНАЛ

———————————————————————————————————————————

ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ

Отдолу пишеше още нещо, но с толкова ситни букви, че Норман не успя да го разчете.

— Норман! Какво си намислил с моите експлозиви, Норман?

Норман не отговори. Разглеждаше внимателно входния и изходния кабели, в долния край на конуса. Единият се проточваше по дъното към следващия конус, където също се виждаха два кабела.

— Махни се от там, Норман. Изнервяш ме.

Входен и изходен кабел.

Бет беше свързала експлозивите последователно, като крушки за коледна елха! Достатъчно е да откъсне един единствен кабел и ще разкачи цялата система. Той се пресегна и стисна изходящия кабел с ръкавица.

— Норман! Не пипай кабела, Норман!

— Успокой се, Бет.

Пръстите му се сключиха около гъвкавия проводник. Усещаше хлъзгавото пластмасово покритие.

— Норман, ако издърпаш този кабел ще взривиш експлозивите. Кълна се — всичко ще гръмне, Норман, ти, аз и Хари ще отидем по дяволите.

Не му се вярваше да е истина. Бет лъжеше. Изгубила бе контрол, в нея се криеше заплаха и отново го мамеше.

Норман дръпна с ръка. Чувстваше течащото по кабела напрежение.

— Не го прави, Норман…

Кабелът в ръката му бе съвсем опънат.

— Сега ще те изключа, Бет.

— За Бога, Норман! Защо не ми вярваш? Ще ни избиеш всички!

Той се поколеба. Възможно ли бе да казва истината? Какво разбираше тя от детонатори и експлозиви? Норман огледа сивкавия конус, който стигаше до пояса му. Ще почувства ли нещо, ако вземе че експлодира? Поне мъничко?

— По дяволите — произнесе гласно той.

И след това издърпа кабела от конуса.

Воят на сирената вътре в шлема беше толкова пронизителен, че той подскочи. В горния край на лицевото стъкло имаше миниатюрен дисплей с течни флуиди, на който мигаше предупредителния надпис „опасност“.

— О, Норман. Проклет да си. Видя ли какво направи.

Едвам различаваше гласа й над тревожния сигнал на алармата. По цялото протежение на кораба трескаво мигаха червени светлини. Норман се напрегна, очаквайки всеки миг да бъде пометен от експлозия.

Но в този момент воят беше прекъснат от дълбок, басов мъжки глас, който произнесе:

— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. СТРОИТЕЛНИЯТ ПЕРСОНАЛ НЕЗАБАВНО ДА НАПУСНЕ ЗОНАТА НА ВЗРИВА. ЕКСПЛОЗИВИТЕ СА АКТИВИРАНИ. ЗАПОЧВАМ ОТБРОЯВАНЕТО. ДВАЙСЕТ МИНУТИ.

На конуса блеснаха яркочервените цифри 20:00. След това се смениха от 19:59…19:58…

Същото изображение се появи и на миниатюрния дисплей върху лицевото стъкло на шлема.

Необходими му бяха няколко секунди, за да осъзнае какво всъщност става. Втрещен в мигащия конус, той прочете отново надписа:

ВМФ — ЗА СТРОИТЕЛНО/ДЕМОНТАЖНИ НУЖДИ

Разбира се! Теваковите експлозиви не бяха оръжие, предназначени бяха за строителни и демонтажни работи. Ето защо бяха снабдени с вградени броячи, с програмиран двадесет минутен предохранителен период, за да успеят всички работници да напуснат опасната зона.

Остават ми двадесет минути, помисли си той. Предостатъчно време.

Норман се обърна и пое решително към ДС-7 и миниподводницата.