Майкъл Крайтън
Сфера (24)

ТЕД

— Послушай ме, с Хари нещо не е наред — Тед крачеше напред-назад из каютата и поглеждаше Норман. — Хари е маниакален и недооценява нещата. Някои очевидни неща.

— Какво например?

— Ами например факта, че е невъзможно съобщението да е случаен сигнал от компютъра.

— Откъде знаеш? — попита Норман.

— Процесорът — рече Тед. — Процесорът е 68090, което означава, че подобни случайни импулси ще бъдат в хекс.

— Какво е хекс?

— Има много и различни начини да бъдат изразени числата — заобяснява Тед. — Чипът 68090 използва шестнайсетично представяне, наричано „хексадецимално“. Хексът е коренно различен от обикновената десетична система. И изглежда така.

— Но в посланието числата бяха от едно до девет — каза Норман.

— Точно това исках да кажа — кимна Тед. — Значи не се е породило в компютъра. Склонен съм да вярвам, че идва от сферата. Освен това, Хари е убеден, че става дума за заместващ код, докато аз мисля, че е използвано директно визуално представяне.

— Искаш да кажеш картина?

— Да — кимна Тед. — И според мен, тази картина изобразява самото същество! — той затършува за лист хартия. — Започнах с това.

0011101011100011100111010100000  1111010111101

111101001101011      101001011010111

100101111110100     000110110010100010101100000

100100011010100010000101000111     01000

10000111101010001011010    00100010000

   1110010101001010101010101

1000100011010100001100000

001101010001010101010   00101000000000000

11110101010100000   100000001010 100010

1111000      110000000011100000

101010000    000111010101010   11010101000

1111110000000000

0111011010100001011111111010    1010001101

   101110010101      0101010101111   01011101

   1011101010     10101011110101    10101010

111110111110111111    1010101010101   0100010111111110

      0001010100000000000101010       0000000110101

 

 

— И така, тук изобразих посланието в двоична система — каза Тед. — Вече можеш ясно да различиш заложеното изображение, нали?

— Не бих казал — отвърна Норман.

— Във всеки случай, то е загатнато — настояваше Тед. — Повярвай ми, години наред съм разглеждал всякакви картини на планети и вече имам опит в подобни неща. И така, следващата стъпка, която предприех бе, да се върна към оригиналното послание и да запълня интервалите. И получих това.

..00032125252632..032629..301321..04261037..18..3016..061.

.8082132..29033005..1822..04261013..0830162137..604..083016.

.21..1822..033013130432..00032125252632..0326293..01321.0.

.4261037..18..3016..0618082132..29033005..18220..4261013..0.

.30162137..1604..08301621..1822..033013130432..000321252.

.52632..032629..301321..04261037..18..3016..0618082132..290.

.33005..1822..04261013..0830162137..1604..08301621..1822..03

.30113130432..00032125252632..0332629..301321..04261037..1.

.8..3016..0618082132..29033005..1822..04261013..0830162137.

.1604..08301621..1822..033013130432..00032125252632..032.

.629..301321..04261037..18..3016..0618082132..29033005..1822

.04261013..0830162137..1604..08301621..1822..033013130432.

.0003212525252632..032629..301321 04261037..18..3016..06.

.18082132..29033005..1822..04261013..0830162137..1604..083.

.01621..1822..0330131304320..0003212525632..032629..3013..

 

 

— Хм — изсумтя Норман.

— Съгласен съм, че не прилича на нищо — кимна Тед. — Но ако промениш ширината на параграфа, ще получим това.

..00032125252632..032629..301321..04261037..18..3016..061.

.8082132..29033005..1822..04261013..0830162137..604..083016.

.21..1822..033013130432..00032125252632..0326293..01321.0.

.4261037..18..3016..0618082132..29033005..18220..4261013..0.

.30162137..1604..08301621..1822..033013130432..000321252.

.52632..032629..301321..04261037..18..3016..0618082132..290.

.33005..1822..04261013..0830162137..1604..08301621..1822..03

.30113130432..00032125252632..0332629..301321..04261037..1.

.8..3016..0618082132..29033005..1822..04261013..0830162137.

.1604..08301621..1822..033013130432..00032125252632..032.

.629..301321..04261037..18..3016..0618082132..29033005..1822

.04261013..0830162137..1604..08301621..1822..033013130432.

.0003212525252632..032629..301321 04261037..18..3016..06.

.18082132..29033005..1822..04261013..0830162137..1604..083.

.01621..1822..0330131304320..0003212525632..032629..3013..

 

 

— Да? — каза Норман.

— Не ми казвай, че не можеш да различиш очертанията му.

— Не виждам никакви очертания.

— Я примижи.

Норман присви очи.

— Съжалявам.

— Но това очевидно е рисунка на създанието! — настояваше Тед. — Виж, изправено тяло, три крака, две ръце. Глава няма, вероятно е локализирана някъде в тялото на съществото. Не може да не го виждаш, Норман.

— Тед…

— А Хари въобще не разбра за какво става дума! Посланието е не само картина, то е авто-портрет!

— Тед…

— Сега ще ми кажеш, че си въобразявам — въздъхна Тед и седна.

— Не бих искал да охлаждам ентусиазма ти — рече Норман.

— Но не виждаш пришълеца, така ли?

— Не, наистина.

— По дяволите — Тед захвърли разпечатката. — Мразя тоя кучи син. Той е арогантен, подлудява ме… И на всичко отгоре е млад!

— Но ти си на четирийсет — възрази Тед. — Не бих казал, че си прехвърлил хълма.

— Не и за физик — поклати глава Тед. — Биолозите нерядко се изявяват на научното поприще на стари години. Дарвин е бил на петдесет, когато е публикувал „Възникването на видовете“. Химиците също се справят по-добре в науката, когато натрупат годинки. Но във физиката, ако не направиш нещо до тридесет и пет, значи никога няма да го направиш.

— Но, Тед, ти си уважаван учен в твоята област.

Тед поклати глава.

— Така и не можах да създам фундаментална научна работа. Анализирах информация, имах някои интересни заключения. Но нищо фундаментално. Тази експедиция е последния ми шанс на осъществя нещо истинско. Нещо заради което… да вкарат името ми в учебниците.

Едва сега Норман започна да осъзнава откъде се бе появил този младежки ентусиазъм у Тед, това неспокойно почти юношеско поведение. Тед не беше емоционално пренапрегнат, той бе завладян от мания. Вкопчил се бе в отиващата си младост, отчаян от мисълта, че не е постигнал нищо. И тази гледка не беше неприятна. По-скоро тъжна.

— Все пак, — помъчи се да го успокои Норман, — експедицията още не е приключила.

— Така е — кимна Тед и чертите му се разведриха. — Прав си. Абсолютно си прав. Чакат ни още много прекрасни възможности. Сигурен съм, че е така. И те ще дойдат, нали?

— Да, Тед — рече Норман. — Ще дойдат.