Майкъл Крайтън
Сфера (20)

ОТВЪД ПЛУТОН

Норман се изтърколи от койката и погледна часовника си, но тук долу бе отвикнал да го носи. Нямаше представа колко е часът, нито колко дълго е спал. Погледна към илюминатора, зад който се виждаше само черна вода. Светлините на мрежата все още бяха изключени. Изпъна се в койката и вдигна поглед към сивите тръби над него. Изглеждаха по-близо, сякаш се бяха снизили към него докато беше спал. Каютата му се струваше по-тясна, по-ниска, клаустрофобична.

Още няколко дни тук, помисли си той. Божичко.

Надяваше се, че военните ще бъдат така добри да уведомят семейството му за забавянето. Иначе Елен ще се тревожи. Представи си я, как първо се обажда в Службата за Неотложна Помощ при Самолетни Катастрофи, после звъни във ВМС, опитвайки се да разбере какво е станало с него. Естествено, никой няма да знае нищо, защото експедицията е секретна и Елен ще изпадне в паника.

Малко след това престана да мисли за нея. По-лесно е да се тревожиш за своите близки, отколкото за себе си. Но това едва ли ще помогне. С Елен всичко ще бъде наред. А също и с него. Трябваше само да се зареди с търпение и да чака. Да запази спокойствие, докато бурята отмине.

Пъхна се под душа, като се питаше дали все още има топла вода, след като станцията е на аварийно захранване. За щастие имаше, и след горещата баня се почувства по-добре. Странно, помисли си той, че дори на хиляда фута под водата, горещият душ е запазил ободряващия си ефект.

Облече се и се отправи към Цилиндър В. Когато влезе, чу гласа на Тина:

— …мислиш, дали някога ще отворят това нещо?

— Може би — отвърна й гласът на Бет. — Не зная.

— Плаши ме.

— Не мисля, че има причина да се страхуваш.

— Плаши ме неизвестното.

Оказа се, че този път Бет прослушва записа.

— Така е — произнесе тя от екрана. — Но неизвестното не винаги е опасно или страшно. Най-често то е необяснимо.

— Не зная как можеш да казваш нещо подобно — попита Тина.

— Страх ли те е от змии?

Бет спря записа.

— Просто се опитвам да разбера как се е отворила — рече тя.

— Някакъв успех? — попита Норман.

Бет включи отново касетофона.

— Просто се опитвам да разбера как се е отворила — чу се гласът й.

— Някакъв успех? — Норман.

— Досега никакъв. — На съседния монитор, двамата виждаха ясно сферата. Тя беше затворена.

— Хари все още ли е вътре?

— Да — кимна Бет.

— И колко време вече?

Бет погледна пулта.

— Малко повече от час.

— Спал съм само един час?

— Аха.

— Умирам от глад — рече Норман и се отправи към столовата. Сладкишът беше изяден. Тъкмо търсеше нещо за ядене, когато се появи Бет.

— Не зная какво да правя, Норман — оплака се тя.

— С кое?

— Те ни лъжат — рече Бет.

— Кой ни лъже?

— Барнс. Военните. Всички. Всичко е нагласено.

— Хайде стига, Бет. Няма никакви конспирации. Пък и си имаме достатъчно проблеми за да…

— Погледни това — прекъсна го тя. Поведе го обратно по стълбите, включи пулта и натисна няколко копчета.

— Направи ми впечатление, още когато Барнс говореше по телефона — каза тя. — Не беше още приключил, а кабелът се спусна на дъното. Само че този кабел е дълъг хиляда фута, Норман. Би трябвало връзката да се прекъсне най-малко няколко минути преди кабелът да бъде откачен.

— Може би си права…

— Тогава, с кой е разговарял Барнс до последната минута?

— Бет…

— Виж — тя посочи екрана.

КОМУНИКАЦИОННА ВРЪЗКА ДС — КОМПУНКТ-1

0910 БАРНС ДО КОМПУНКТ-1

ПРИКЛЮЧИ ДОПИТВАНЕТО ДО ВОЕННИЯ И ЦИВИЛЕН ПЕРСОНАЛ. ВСИЧКИ ГЛАСУВАХА ДА ОСТАНАТ НА СТАНЦИЯТА ПО ВРЕМЕ НА БУРЯТА И ДА ПРОДЪЛЖАТ С ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СФЕРАТА И КОСМИЧЕСКИЯ КОРАБ.

БАРНС, ВМС НА САЩ.

— Шегуваш се — рече Норман. — Мислех, че Барнс иска да си тръгнем.

— Така е, но си е променил решението, когато е видял последната зала и не си е направил труда да ни уведоми. Направо ми се ще да го убия това копеле — рече Бет. — Досещаш се защо е всичко това, нали, Норман?

Норман кимна.

— Той се надява да открие някое ново оръжие.

— Точно така. Барнс е хрътката на Пентагона и е тук за да надуши някое ново оръжие.

— Но сферата едва ли…

— Не става дума за сферата — поправи го Бет. — Барнс въобще не го е грижа за нея. Той се интересува само от кораба. Защото съгласно Теорията за сходствата, полза щеше да има само от космическия кораб. Не и от сферата.

Теорията за сходствата беше доста проблематична материя за всички, които се интересуваха от извънземен живот. Онези астрономи и физици, които считаха за възможен контакта с извънземни форми на живот, си представяха, че този контакт ще донесе на човечеството неизмерима полза. Но други учени, предимно философи и историци, въобще не поддържаха тази идея.

Например, астрономите вярваха, че ако бъде осъществен контакт с извънземни, човечеството ще е толкова шокирано, че всички войни на Земята ще бъдат прекратени и ще настъпи нова ера на мирно съвместно съществуване между отделните народи.

Но историците смятаха това твърдение за глупаво. Те припомняха, че когато европейците откриват Новия свят — и това откритие е със сходно разтърсващо представите на човечеството значение — те съвсем не престават да воюват. Напротив, правят го още по-упорито. Европейците просто превръщат Новия свят в нова арена на своите схватки. Появява се още едно място, където могат да воюват помежду си и то още по-свирепо.

Също така, астрономите бяха дълбоко уверени, че когато човечеството се срещне със същества от космоса, то ще може да обменя познания и технологии, които ще осигурят прогрес на нашата цивилизация.

Ала историците смятаха и това твърдение за глупаво. Те посочваха, че това, което наричаме „наука“ всъщност представлява набор от множество спорни концепции и възгледи, които едва ли ще бъдат споделяни от други същества. Нашите представи за наука са представи на визуално-ориентирани, маймуно-подобни същества, които обичат да променят заобикалящата ги среда. Ако пришълците са слепи и общуват чрез аромати, те вероятно ще са развили съвсем различна от нашата наука, която ще описва различна вселена. И вероятно ще са избрали друга насока, в която да развиват и усъвършенстват познанията си. Например, те биха могли да игнорират изцяло физическия свят и вместо това да развият науката на ума — с други думи, да поемат в диаметрално противоположна на земната наука посока. И тогава извънземните технологии ще бъдат изцяло мисловни, без каквато и да е физическа компонента.

Това в общи линии беше и същината на Теорията за сходствата, според която ако извънземните не си приличат с нас, никаква обмяна на информация няма да бъде осъществена. Барнс, естествено познаваше добре тази теория и осъзнаваше, че сферата едва ли би донесла някаква конкретна технология. Но затова пък неизмерима би била ползата от тайните, които криеше космическият кораб, защото той бе създаден от хора и следователно беше с висока степен на сходство.

Именно затова бе излъгал — за да ги задържи долу. И изследването да продължи.

— Какво да направим с тоя копелдак? — попита Бет.

— Нищо, засега — рече Норман.

— Не искаш да се караш с него? Боже, аз нямам търпение.

— Няма да постигнеш нищо. Тед не дава пет пари, а останалите изпълняват заповеди. А дори и да можехме да си тръгнем, нима ще зарежеш Хари вътре в сферата?

— Не — призна Бет.

— Добре, тогава. Да се заемем с науката.

— Божичко, Норман…

— Зная. Но друга възможност нямаме. Поне през следващите няколко дни. Така че, да не загърбваме реалността, а когато му дойде времето ще им посочим пръст.

— Можеш да бъдеш уверен, че ще им вдигна пръст!

— Радвам се да го чуя. Но не сега, Бет.

— Добре — въздъхна тя. — Не сега.

Тя се изкачи обратно по стълбите.

Останал сам, Норман втренчи поглед в пулта. Поне през следващите дни щеше да има доста работа, ако иска останалите да запазят спокойствие. Досега не беше се запознал с компютърната система и реши да се порови в нея. още в началото се натъкна на файл, обозначен НФЖ КОНТАКТНА ГРУПА БИОГР. Повика го на екрана.

Цивилни членове на групата:

1. Тиъдър Филдинг, астрофизик/ планетарен биолог

2. Елизабет Халпърн, зоолог/ биохимик

3. Харълд Дж. Адамс, математик/ логик

4. Артър Левин, морски биолог/ биохимик

5. Джон Ф. Томпсън, психолог

Изберете един:

Норман втренчи невярващ поглед в списъка.

Познаваше добре Джон Томпсън, енергичния млад психолог от Йейлския университет. Томпсън беше световно известен със своите изследвания в областта на психологията на примитивните хора и дори от година насам бе изчезнал в джунглите на Нова Гвинея, за да изучава тамошните племена.

Норман натисна още няколко копчета.

НФЖ ГРУПА ПСИХОЛОЗИ: ИЗБОР ПО НАУЧНА СТЕПЕН

1. Джон Ф. Томпсън, Университет Йейл — одобрен

2. Уилям Л. Харц, Университет Бъркли — одобрен

3. Джереми Уайт, Тексаски университет — одобрен (неуредено досие)

4. Норман Джонсън, Университет Сан Диего — отхвърлен (поради възраст)

Познаваше ги всичките. Бил Харц от Бъркли беше сериозно болен, говореше се за рак. Джереми Уайт бе прекарал част от Виетнамската война в Ханой и едва ли някога щеше да се сдобие с чисто досие.

Оставаше само Норман.

Едва сега разбра защо бе пристигнал последен. И защо бяха необходими онези специални изследвания. Почувства как в него се надига гняв срещу Барнс, срещу цялата система, която го бе довела тук долу, независимо от възрастта му, без да я е грижа за неговата безопасност. На петдесет и три, Норман Джонсън нямаше работа на хиляда фута дълбочина, в изкуствено поддържана среда, под високо налягане — и военните го знаеха.

Гневът му продължи да расте. Искаше му се да се изкачи по стълбите, да намери Барнс и да му изкрещи всичко, което мисли за него. Това гадно лъжливо копеле…

Той стисна с всичка сила облегалката на креслото и си спомни какво бе казал преди малко на Бет. Всички те бяха безсилни срещу развоя на събитията. Ще каже на Барнс всичко, което мисли за него, обеща си, че ще го стори, но едва когато се върнат на повърхността. Но дотогава нямаше никакъв смисъл да създава неприятности.

Той поклати глава и изруга.

След това изключи пулта.

Минаваха часове. Хари все още не беше излязъл от сферата.

Тина най-сетне приключи с обещаната компютърна интензификация на видеоизображението, чрез която се надяваха да надникнат вътре в сферата.

— За съжаление, — заяви тя, — в станцията разполагаме с ограничени възможности за компютърна обработка. Ако имах кабелна връзка с повърхността, щях да получа далеч по-интересни резултати, но сега… — тя сви рамене.

Показа им серия от уголемени застинали кадри на отворената сфера, които се сменяха с интервал една секунда. Качеството беше лошо, с множество смущения в картината.

— Единствената вътрешна структура, която може да се различи в тъмнината, — каза Тина сочейки отворената врата, — са тези множествени източници на светлина. С движението на кадъра се вижда, че източниците променят местата си.

— Сякаш сферата е изпълнена със светулки — отбеляза Бет.

— Само че тези светлини са по-неясни и не премигват. Многобройни са и създават впечатлението, че се движат заедно, като на рояк…

— Рояк от светулки?

— Нещо подобно — записът свърши. Екранът угасна.

— Това ли е всичко? — попита Тед.

— Опасявам се, че да, доктор Филдинг.

— Бедният Хари — промърмори с печален глас Тед.

От всички членове на групата, Тед най-видимо скърбеше за Хари. Не откъсваше очи от затворената сфера на монитора и си повтаряше: „Как го е направил?“ А сетне добавяше: „Надявам се, че с него всичко е наред.“

Толкова често повтаряше тези думи, че накрая Бет му каза:

— Мисля, че всички знаем какво чувстваш, Тед.

— Сериозно съм загрижен за него.

— Аз също. Всички сме загрижени.

— Бет, нима мислиш че му завиждам? Това ли искаш да кажеш?

— Тед, кой би си помислил подобно нещо?

Норман побърза да смени темата. Изключително важно бе да се избягват всякакви сблъсъци в групата. Попита Тед, за неговия анализ на записа на полета, който е открил в кабината на космическия кораб.

— Много е интересен — отвърна Тед, зарадван от възможността да плува в свои води. — Направените от мен детайлни проучвания на по-ранните полетни изображения, потвърдиха, че на тях се различават три планети — Уран, Нептун и Плутон, а далеч на заден план е Слънцето. С други думи, тези снимки са направени някъде отвъд орбитата на Плутон. А това означава, че черната дупка не е много далеч от нашата слънчева система.

— Възможно ли е? — учуди се Норман.

— О, разбира се. В интерес на истината, през последните няколко години се появиха подобни съобщения — за наличие на черна дупка, неголяма по размер, в непосредствена близост до нашата система.

— Не съм чувал.

— Нима? Появиха се дори предположения, че в близко бъдеще бихме могли да отлетим към нея, да я заловим и след това да я докараме в орбита около Земята, където да използваме енергията й за нуждите на цялата планета.

— Каубои на черни дупки? — ухили се Барнс.

— От теоретична гледна точка проектът е реализуем. Помислете си само: цивилизацията ни няма да зависи единствено от природните залежи на енергия… ще се промени историята на човечеството.

— Вероятно черната дупка ще е и изключително мощно оръжие — каза Барнс.

— Дори най-малката черна дупка таи в себе си прекалено много мощ, за да се използва като оръжие.

— Значи мислиш, че този кораб е отлетял точно с такава цел — да прихване черна дупка?

— Съмнявам се — поклати глава Тед. — Конструкцията му е изключително подсилена, притежава и радиационна защита, което ме кара да мисля, че е бил предназначен да премине през черната дупка. И така е направил.

— Затова ли се е върнал назад във времето? — попита Норман.

— Не съм сигурен — рече Тед. — Виждаш ли, черната дупка наистина е края на вселената. Онова което става там е тайна за всички учени. Но някои смятат, че не можеш да преминеш през черната дупка, а по-скоро да отскочиш от нея, като камъче от водна повърхност и да попаднеш в друго време, или космос или вселена.

— И този кораб е отскочил?

— Да. Може би няколко пъти. А когато се е върнал тук, инерцията го е отнесла във времето преди да отлети.

— И при някои от тези отскоци е заловил това? — Бет посочи монитора.

Останалите погледнаха към него. Сферата беше затворена. Но до нея, проснат на пода в неестествена поза, лежеше Хари Адамс.

В първия миг всички сметнаха, че е мъртъв. Но след това Хари вдигна глава и изстена.