Майкъл Крайтън
Сфера (44)

1600 ЧАСА

— Трябва да предприемем нещо — настояваше Бет. — Не можем да го разубедим.

— Права си — съгласи се Норман. — Не можем.

Бет почука на екрана, където все още стояха последните думи:

ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ВСИЧКИ.

— Как мислиш, дали ще го стори?

— Да.

Бет се изправи, стиснала юмруци.

— Значи или той, или ние.

— И аз така смятам.

Заключението увисна във въздуха между тях, неизказано.

— Този негов процес на творене, — поде Бет, — според теб, трябва ли да е в безсъзнание, за да бъде преустановен?

— Да.

— Или мъртъв.

— Да — кимна Норман. Всичко изглеждаше толкова нереално. Намираше се на хиляда фута под повърхността на океана и замисляше убийството на друго човешко същество. Какво ли още щеше да му поднесе съдбата? Ала друг изход просто нямаше.

— Мразя мисълта, че трябва да го убия — рече Бет.

— Аз също.

— Искам да кажа, дори не знам откъде се започва.

— Може би няма да се наложи да го убием — предположи Норман.

— Докато той не започне пръв — добави Бет. После поклати глава. — О, по дяволите, Норман, кого лъжем? Тази черупка няма да издържи повторна атака. Трябва да го убием. Не смея дори да си го помисля.

— Аз също — съгласи се Норман.

— Можем да използваме един от харпуните с експлозивни глави. Ще се постараем да прилича на нещастен случай. А после остава само да чакаме, докато дойдат военните и ни измъкнат от тук.

— Не искам да го правим.

— И аз — рече Бет. — Но какво ни остава?

— Не е необходимо да го убиваме — разсъждаваше Норман. — Достатъчно ще е, да бъде в безсъзнание — той стана, отвори аптечката и започна да разглежда подредените вътре лекарства.

— Мислиш ли, че там ще намериш нещо подходящо? — попита Бет.

— Може би. Някакъв анестетик. Не зная.

— Ще свърши ли работа?

— Всичко, което може да предизвика безсъзнание, ще ни свърши работа. Така поне смятам.

— Дано да си прав, — отвърна Бет, — защото ако започне да сънува и от съня му се появят разни чудовища, с нас е свършено.

— Няма опасност. Анестезията води до дълбоко безсъзнателно състояние, което се характеризира с липса на съновидения — Норман продължаваше да чете етикетите на различните медикаменти. — Знаеш ли за какво служат тези лекарства?

— Не, — поклати глава Бет, — но в компютъра има подробно описание. Прочети ми имената и аз ще ги намеря в справочника.

— Дифенил парален.

Бет натисна няколко клавиша и прегледа появилия се на екрана текст.

— Това е… като че ли… против изгаряне.

— Ефедрин хидрохлорид.

— Това пък… — тя плъзна пръст по екрана, — май е за морска болест.

— Валдомет.

— За язва.

— Синтаг.

— Синтетичен аналог на опиума. Бързодействащ.

— Предизвиква ли безсъзнателно състояние? — попита Норман.

— Не, ако се съди по описанието. Пък и продължителността на действие е само няколко минути.

— Таразин.

— Транквилизатор. Води до сънливост.

— Добре — той остави шишето встрани.

— Има и халюцинаторен ефект.

— Не ни трябва — Норман пъхна обратно шишето. Само това им липсваше. — Риордан?

— Антихистаминов препарат. При ухапвания.

— Оксаламин?

— Антибиотик.

— Хлорамфеникол?

— Също антибиотик.

— По дяволите — почти не оставаха лекарства. Парасолутрин?

— Сопорифично средство.

— Какво означава това?

— Приспивателно…

— Нещо като хапче за сън?

— Не съвсем, тук пише, че може да се използва в комбинация с парацин трихлорид за обща анестезия.

— Парацин трихлорид… да… има го.

Бет продължи да чете от екрана.

— Двадесет милилитра парасолутрин, примесени с шест милилитра парацин и приложени вътремускулно предизвикват състояние на дълбок сън, подходящо за хирургични процедури… не са наблюдавани нежелани въздействия върху циркулаторната система… събуждането обикновено е трудно… REM^[1]-активността е подтисната…

— Колко време продължава ефектът?

— Три до шест часа.

— И с каква скорост настъпва действието?

Тя сбърчи вежди.

— Не пише. След като бъде постигната необходимата дълбочина на анестезия, възможно е извършването дори на средни по тежест хирургически манипулации… не, не пише с каква скорост настъпва.

— Проклятие — рече Норман.

— Вероятно уводът е бърз — предположи Бет.

— Ами ако не е? Ако са необходими двадесетина минути? Ще можем ли да се преборим с него? И с това, което създава?

Тя поклати глава.

— Само това е информацията.

Накрая се спряха на смес от парасолутрин, парацин, дулцинеа и синтаг — опиатът. Норман напълни една по-голяма спринцовка с разтвор от ампулите. Получи се конска доза.

— Дали няма да го убие? — попита Бет.

— Не зная. Имаме ли друг избор?

— Не — поклати глава Бет. — Трябва да го направим. Досега поставяла ли си инжекция?

— Никога — отвърна Норман. — А ти?

— Само на опитни животни.

— Къде да я забия?

— В рамото — посъветва го Бет. — Докато спи.

Норман вдигна спринцовката към светлината и пръсна няколко капки от сместа.

— Готов съм — заяви той.

— Най-добре и аз да дойда с теб — предложи Бет. — Ако се наложи, ще го държа.

— Не — отвърна Норман. — Ако не спи и види, че влизаме двамата, това ще събуди подозренията му. Той знае, че ти не спиш с нас на койките.

— Ами ако започне да буйства?

— Мисля, че ще се справя.

— Добре, Норман. Както кажеш.

* * *

Светлините в коридора на цилиндър В грееха неестественоeно ярко. Норман чуваше стъпките си по мокета, както и тихото бръмчене на въздушните помпи и отоплителната инсталация. Усещаше и тежестта на стиснатата в ръката му спринцовка. Спря се пред вратата на спалното помещение.

От двете й страни стояха на пост жени, облечени във флотски униформи. Когато Норман наближи, те застанаха мирно.

— Свободно — рече им усмихнато Норман.

Жените отказаха да се подчинят.

— Съжаляваме, сър! Но имаме стриктна заповед!

— Разбирам — кимна Норман. — Е, продължавайте службата — той понечи да ги подмине и да влезе в спалното.

— Извинявайте, доктор Джонсън!

Жените му препречиха пътя.

— Какво има? — попита ги той с невинен изглед.

— Влизането забранено за всички членове на групата, сър!

— Но аз искам да си легна.

— Много съжаляваме, доктор Джонсън! Никой не бива да тревожи доктор Адамс докато спи, сър!

— Няма да тревожа доктор Адамс.

— Съжаляваме, доктор Джонсън! Бихте ли ни показали, какво държите в ръката си, сър?

— В ръката си?

— Да, има нещо в ръката ви, сър.

Започваше да се дразни от техния механичен, подобен на картечна стрелба, маниер на разговор. Огледа ги внимателно. Под прилежно изгладените униформи изпъкваха яки мускули. Съмняваше се, че ще успее да си пробие път със сила. Зад открехнатата врата забеляза Хари, изтегнат в койката, шумно хъркащ. Моментът бе извънредно подходящ да му постави инжекцията.

— Доктор Джонсън, бихте ли ни показали, какво държите в ръката си?

— Не, проклет да съм, но не искам.

— Много добре, сър!

Норман се обърна и пое обратно към цилиндър Г.

* * *

— Видях всичко — посрещна го Бет и кимна към мониторите.

Норман проследи погледа й и зърна двете жени в коридора. На съседния монитор се виждаше сферата.

— Сферата се е променила! — извика Норман.

Плетеницата от бразди върху повърхността на сферата определено се бе променила, сега вече покриваше значително по-голяма площ и изображението бе станало още по-сложно. Норман бе абсолютно уверен, че е настъпила промяна.

— Мисля, че си прав — съгласи се Бет.

— Кога се е случило?

— Можем да прегледаме записа — предложи тя. — Но първо да се погрижим за онези двете.

— Как? — попита Норман.

— Много просто — рече Бет и стисна юмруци. — В цилиндър Б има пет харпуна с експлозивни глави. Ще донеса два от тях, а след това ще направим пазачите на пух и прах. През това време ти скачаш вътре и боцваш Хари.

Хладнокръвието, с което разкриваше плана си би му се сторило смразяващо, ако не беше толкова красива. Чертите й бяха по-нежни от всякога. Сякаш само за часове осанката й бе станала още по-елегантна и привлекателна.

— Харпуните са в Б? — учуди се Норман.

— Разбира се. Виж на монитора — тя превключи изображението. — По дяволите.

В цилиндър Б нямаше никакви харпуни.

— Мисля, че онова копеле е взело всички предпазни мерки — рече Норман. — Добрият стар Хари.

Бет го погледна замислено.

— Норман, добре ли се чувстваш?

— Разбира се, защо?

— До аптечката има огледало. Иди се погледни.

Той застана до аптечката и се погледна в монтираното на стената огледало. Това, което видя, направо го потресе. Не очакваше гледката да е особено приятна, отдавна бе привикнал с торбичките под очите, а и не беше се бръснал от няколко дни.

Но лицето, което го гледаше отсреща, бе съвсем измършавяло, измъчено, с гъста черна брада. Под зачервените му очи се очертаваха големи тъмни кръгове. Косата му бе сплъстена и мазна, прилепнала за челото. Имаше нещо заплашително във вида му.

— Изглеждам като доктор Джекил — рече той. — или, по-скоро, мистър Хайд^[2].

— Да. Така е.

— А ти ставаш все по-хубава — продължи Норман. — Нищо чудно, аз бях този, който се държа зле с Джери. Затова и придобивам все по-зъл вид.

— Мислиш, че Хари го прави?

— Така предполагам — кимна Норман. И добави мислено: Надявам се.

— Чувстваш ли се променен, Норман?

— Не, същия съм си. Само дето изглеждам ужасно.

— Да. Страшничко е да те гледа човек.

— Сигурно си права.

— Наистина ли се чувстваш добре?

— Бет…

— Добре — махна с ръка Бет. Тя се обърна и погледна мониторите. — Имам още една идея. Двамата се прехвърляме в цилиндър А, поставяме си костюмите, връщаме се в Б и изключваме подаването на въздух в цялата станция. Докато Хари изгуби съзнание. Пазачите му ще изчезнат, а ние отиваме при него и му поставяме инжекцията. Какво мислиш?

— Заслужава си да опитаме.

Норман остави спринцовката. Двамата забързаха към цилиндър А.

Когато минаваха по коридора на В, пазачите отново застанаха мирно.

— Доктор Халпърн, сър!

— Доктор Джонсън, сър!

— Продължавайте, момичета — отвърна им Бет.

— Да, сър? Може ли да попитаме, къде отивате, сър?

— Рутинна обиколка — отвърна Бет.

— Много добре, сър!

Позволиха им да минат. Влязоха в цилиндър Б, сред бъркотията от кабели и машинарии. Норман ги разглеждаше разтревожено, нищо не разбираше от механика и нямаше никакво желание да се ровичка в живото-обезпечаващата система. Но друг изход нямаха.

В цилиндър А бяха останали само три водолазни костюма. Норман посегна към неговия.

— Знаеш ли какво правиш? — попита той.

— Да — кимна Бет. — Довери ми се.

Тя мушна крака в костюма и вдигна ципа нагоре.

В този миг, цялата станция се огласи от воя на алармите и навсякъде замигаха червените лампи. Без никой да му каже, Норман вече знаеше, че са активирани периферните сензори.

Започваше поредната атака.