Майкъл Крайтън
Сфера (39)

ПОДВОДНИЦАТА

Тя внимателно го побутна по рамото. Норман отвори очи.

— Време е — рече Бет.

— Ясно — той се прозя. Боже, колко уморен бе, само. — Колко време ни остава?

— Половин час.

Бет се настани зад пулта и включи външните сензори.

— Знаеш ли как да работиш с тази машинария? — попита Норман. — Със сензорите?

— Справям се. Доста четох.

— Тогава до подводницата ще отида аз — заяви той. Уверен бе, че Бет няма да се съгласи, че ще настоява тя да поеме активната роля, но поне искаше да опита.

— Добре — кимна Бет. — Ти ще отидеш. Така е по-правилно.

Той едва прикри изненадата си.

— И аз така смятам.

— Някой трябва да наглежда сензорите — продължи Бет. — Ако калмарът се появи, незабавно ще те предупредя.

— Добре — кимна Норман. По дяволите, тя говори сериозно, мислеше си той. — Хари едва ли ще се справи с това — рече той.

— Не, Хари няма сили. А и все още спи. Нека да поспи.

— Нека — съгласи се Норман.

— Ще ти помогна да си сложиш костюма.

— О, да, забравих костюма — рече Норман. — Перката е счупена.

— Флетчър я поправи.

— Дано да се е справила добре.

— Да ида аз вместо теб — предложи Бет.

— Не, не. Ти си гледай приборите. Аз ще отида. Само стотина ярда, нищо работа. Няма и да се изпотя.

— Е, навън е чисто — рече Бет, като прегледа пулта.

— Ясно — кимна Норман.

* * *

Шлемът щракна на мястото си, Бет почука по прозорчето и с жестове го попита дали всичко е наред.

Норман кимна и тя отвори люка на пода. Той й махна за сбогом и скочи в ледената вода. Изправи се на океанското дъно под люка, огледа се и почака, са да се увери, че перката на циркулатора работи нормално. След това се отдалечи от станцията.

Отвън блестяха съвсем малко светлини, Норман смътно различаваше тъничките струйки от мехури, които бликаха от многобройните пробойни.

— Как се чувстваш? — попита Бет в шлемофона.

— Добре. Знаеш ли, станцията пропуска.

— Нещата са далеч по-лоши — отвърна Бет. — Повярвай ми.

Норман стигна далечния край на станцията и огледа краткото разстояние, което го делеше от ДС-7.

— Как е при теб? Все още ли е чисто? — попита той.

— Все още е чисто.

Норман пое. Напрегна сили, но му се струваше, че движенията му са съвсем забавени. Задъха се и тихо прокле.

— Какво има?

— Не мога да вървя бързо. — Непрестанно поглеждаше на север, очаквайки всеки миг от там да се зададе зеленикавото сияние на приближаващия се калмар, но хоризонтът оставаше тъмен.

— Чудесно се справяш, Норман — похвали го Бет. — Все още е чисто.

— Намираше се на петдесетина ярда от станцията, беше изминал половината. ДС-7 се виждаше ясно, по-малка бе от тяхната станция и се състоеше от един единствен цилиндър, висок четирийсет фута и с множество илюминатори. До него беше преобърнатият хангар и миниподводницата.

— Почти стигна — произнесе Бет. — Чудесна работа.

Норман почувства замайване. Забави крачка. Различаваше съвсем ясно надписите, по стената на станцията. Имаше различни предупреждения и флотски маркировки.

— Хоризонтът е чист — докладва Бет. — Поздравления. Почти успя.

Навлезе в пространството под ДС-7 и погледна нагоре. Люкът беше затворен. Завъртя ръчката и я бутна нагоре. Вътрешността не се виждаше ясно, тъй като светлините бяха изключени. Но все пак трябваше да надникне. Възможно бе да открие някакво оръжие, нещо, което да му е от полза.

— Първо подводницата — обади се Бет. — Остават ти само десет минути за натискане на бутона.

— Разбрано.

Норман пое към подводницата. Спря се между двете витла и прочете името: „Подводна звезда III“. Беше оцветена в жълто, също като онази, с която се бяха спуснали, но формата й бе малко по-различно. Норман забеляза от едната страна ръкохватки, покатери се и проникна във въздушния джоб, затворен под преобърнатия хангар. Носа на подводницата завършваше с прозрачно изпъкнало стъкло за пилота и зад него бе разположен люка. Норман дръпна ръчката, вдигна люка и се спусна вътре.

— В подводницата съм.

Никакъв отговор от Бет. Вероятно не можеше да го чуе, зад дебелите метални стени. Норман се огледа, а от костюма му се стичаше вода. Но какво да направи, да си изтрие краката? Усмихна се при тази мисъл. Забеляза, че записите бяха подредени в задния отсек. Тук имаше съвсем достатъчно място за трима души. Но Бет беше права, подводницата беше натъпкана с прибори и инструменти, някои от тях с доста остри ръбове. Ако ги залюшка горе, преживяването няма да е от приятните.

Къде ли е бутонът за задържане? Плъзна поглед по контролния пулт и забеляза само един светещ клавиш, с надпис: „задържане“. Натисна го.

Червената светлина спря да мига. Вместо нея блесна мъничък, кехлибарен екран, с надпис:

Броячът пренастроен — 12:00:00

Броячът пое в обратна посока. Май успях, рече си той. Екранът угасна.

Норман огледа наново пулта, като се питаше: В случай на необходимост, ще мога ли да управлявам подводницата? Настани се в пилотското кресло и втренчи поглед в многобройните датчици, копчета и индикатори по пулта. Не се виждаше никакво кормилно устройство — колело, или ръчка. Как, по дяволите, се управляваше това нещо?

На екрана блесна:

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — КОМАНДЕН МОДУЛ

Нуждаете ли се от помощ?

Да Не Прекъсни

Да, помисли си той. Имам нужда от помощ. Той огледа пулта за бутон с надпис „да“, но такъв нямаше. Накрая се сети и натисна маркерът „да“ на самия екран.

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — СПИСЪК НА ОПЕРАЦИИТЕ

Потапяне Изплаване

Скачване Изключване

Монитор Прекъсване

Той натисна „изплаване“. На екрана се появи ново изображение, с различни индикатори. Една от секциите мигаше непрестанно. Под маркера беше изписано:

ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — ИНСТРУКЦИИ ЗА ИЗПЛАВАНЕ

1. Поставете баласта на: „вкл.“

Продължете към следващото Прекъсване

Значи така се управлява, помисли си Норман. С помощта на детайлни инструкции, записани в компютъра. Стъпка по стъпка. Остава ти само да ги следваш. Можеше да се справи.

Подводницата се залюля на въжетата, от появилото се течение.

Норман натисна „прекъсване“ и екранът угасна. Отново се появи броячът:

Брояч пренастроен — 11:53:00

Времето за него продължаваше да тече обратно. Наистина ли съм прекарал цели седем минути тук, зачуди се Норман. Подводницата отново се люшна. Време беше да си върви.

Изкачи се по стълбичката и затвори люка. Сетне се спусна край подводницата, докато краката му опряха в дъното. В мига, когато излезе зад металната стена, шлемофоните изпращяха:

— …ваш ли ме? Норман, чуваш ли ме? Отговаряй, за Бога!

Гласът беше на Хари.

— Чувам те — рече Норман.

— Норман, дявол да го вземе…

В този момент Норман видя зеленото сияние и разбра защо се е люшкала подводницата. Гигантският калмар беше само на десет ярда от него, пипалата му вече се протягаха към Норман, вдигайки тиня от дъното.

— …Норман, ще кажеш ли…

Нямаше време за мислене. Норман направи три крачки, скочи и се промуши през отворения люк на ДС-7.

Норман завъртя люка, но широкото като огромен лист смукало вече се пъхаше в отвора. Притисна го с металния люк, ала пипалото отказа да се дръпне назад. Беше невероятно силно и мускулесто, гърчеше се, а смукалата се отваряха и затваряха като мънички устни. Норман налегна с цялата си тежест върху люка, опитвайки се да избута обратно пипалото. Противно на очакванията му люкът отскочи навътре с трясък, Норман се люшна назад, а пипалото се завъртя вътре в помещението. Лъхна го отвратителната миризма на амоняк.

Втурна се нагоре по стълбата. В този момент, през люка се появи и второто пипало. Двете покрити със слуз ръце се завъртяха в змиевиден танц под него, опипвайки стената. Норман стигна до един илюминатор, надзърна навън и видя масивното тяло на чудовището, с огромни, кръгли, немигащи очи. Той продължи да се катери нагоре, по-далеч от пипалата. Цилиндърът бе натъпкан с разнообразна екипировка, навсякъде се въргаляха кашони, кутии и контейнери. На повечето от тях имаше предупредителни надписи: „ОПАСНО! ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО! ЕЛЕКТРОННИ ЕКСПЛОЗИВИ — ТЕВАК“. Ако се съди по количеството на кашоните с подобни надписи, намираше се в малък склад за експлозиви.

Пипалата продължаваха да го следват. В някаква отделена, логическа част на ума му мина мисълта: Цилиндърът е дълъг четирийсет фута, а пипалата поне петдесет. Скоро няма да има къде да се скрия.

Норман се спъна, удари си коляното, но продължи. Чуваше ясно шляпането на пипалата в стената зад него.

Оръжие, помисли си той. Трябва да намеря някакво оръжие.

Стигна до миниатюрната кухня, с метална маса и окачени тигани и черпаци. Дръпна едно от чекмеджетата и трескаво затършува за нож. Намери само малка отварачка и я запрати ядно на пода. Пипалата бяха съвсем близо. В следващия миг го подкосиха, той се строполи, а шлема му се блъсна в пода. Норман скочи на крака, залитна край пипалото и продължи нататък в цилиндъра.

Намираше се в комуникационния отсек — наоколо се виждаха компютри, радиостанция и няколко монитора. Пипалата отново бяха зад него и се виеха като кошмарни лиани. Очите му горяха от амониевите пари.

Отсреща се виждаха няколко койки и зад тях стена. Нямаше къде да се скрие. Не се виждаше и никакво оръжие.

Пипалата стигнаха тавана на цилиндъра, блъснаха се в стената и извиха обратно. След миг ще го сграбчат. Той дръпна матрака на близката койка и го изправи пред себе си. Пипалата се мятаха бясно край него. Успя да избегне едното.

И изведнъж с остър плясък второто се уви около краката му и матрака и го притисна в хладната си, лигава хватка. Норман се почувства като в бавно затягащо се менгеме, дузина смукала разкъсаха дрехите му и се впиха в кожата. Той изстена от болка и ужас. Второто пипало се изви назад, за да го обхване заедно с първото. Изход нямаше.

О, Боже, помисли си той.

Пипалата се отделиха от стената и го повдигнаха във въздуха, в средата на цилиндъра. Край, рече си Норман, но в следващия миг почувства, че тялото му се плъзва надолу край матрака, измъква се от страшната хватка и полита. Сграбчи отчаяно по-близкото пипало, плъзна се по огромното, лъхащо на зло стъбло и се стовари на пода близо до кухнята, а главата му се блъсна болезнено в металната маса. После се претърколи.

Високо над него, двете пипала се гърчеха и притискаха все по-силно смачкания матрак. Дали калмарът имаше представа за случилото се и за това, че Норман се е освободил?

Той се огледа отчаяно. Оръжие, оръжие. Това е военна станция. Трябваше да има някакво оръжие наблизо.

Пипалата разкъсаха матрака. В цилиндъра се посипа дъжд от бяла перушина. Двете пипала се разтвориха и остатъците от матрака полетяха надолу. Сетне пипалата отново подеха зловещия си танц из цилиндъра.

Търсеха него.

Той знае, помисли си Норман. Знае, че съм се измъкнал и че съм някъде наблизо. И сега ме преследва.

Но как е разбрал?

Норман се свря под масата, когато едно от огромните пипала проникна в кухнята и се плъзна по стената, събаряйки окачените прибори. Той се притисна назад и опря гръб в масивна саксия, с някакво растение, а пипалото се спусна на пода и се зае да рови сред разхвърляните съдове. Норман блъсна саксията напред, пипалото сграбчи растението, с лекота го изтръгна от корените и го завъртя във въздуха.

Това бе напълно достатъчно, за да може Норман да изпълзи встрани.

Оръжие, повтаряше си той. Трябва ми оръжие.

Погледна надолу, където бяха паднали остатъците от матрака и забеляза, че покрай стената са подредени някакви сребристи тръби. Харпуни! Беше ги пропуснал на идване. Острието на всеки един от харпуните завършваше с приплесната топка, като на ръчна граната. Експлозивни наконечници? Той се спусна към тях.

Съвсем близо зад него се плъзгаха пипалата. Но по какъв начин калмарът разбираше къде се намира? В този миг мина покрай един илюминатор, зърна огромното око навън и си помисли: Божичко, ами че той ме вижда.

Трябва да се крия от илюминаторите.

Мислите му се гонеха в безпорядък. Всичко ставаше прекалено бързо. Норман пропълзя край сандъците с експлозиви и се изтърколи в шлюзовия отсек.

Пипалата се извиваха надолу в цилиндъра, право към него. Той дръпна първия попаднал му харпун. Беше прикачен за стената с каучукова скоба. Норман задраска по нея с пръсти. Пипалата бяха все по-близо. Дръпна скобата, но тя не поддаде. Какво, по дяволите, ставаше?

Пипалата бяха съвсем близо. Спускаха се бързо към него.

Изведнъж се досети, че скобите са монтирани така, за да възпрепятстват случайно изпадане, трябваше да изтегли харпуна встрани, а не напред. Дръпна го рязко и скобата отскочи. Харпунът остана в ръката му. Завъртя се обратно и пипалото го подкоси. Норман полетя назад, а широкото плоско листо се разтвори над него, обви шлема му и всичко потъна в мрак. И тогава натисна спусъка.

Страшна болка прониза гърдите и корема му. За един ужасяващ миг Норман помисли, че се е прострелял. Но малко след това пое дъх и осъзна, че го е блъснала взривната вълна, гърдите го боляха, но пипалото го беше пуснало.

Все още не можеше да вижда. Дръпна листоподобната длан от лицето си и тя тупна на пода, сгърчена, откъсната от пипалото. Стените на станцията бяха изпръскани с кръв. Едно от пипалата все още се гърчеше, другото се въргаляше безжизнено и окървавено на пода. Само след миг и двете се плъзнаха надолу и изчезнаха в черната вода под люка.

Норман изтича при илюминатора. Калмарът се отдалечаваше от станцията, а зеленото сияние постепенно отслабваше. Беше успял! Беше го победил.

Беше успял.