Владимир Неф
Кралиците нямат нозе (23)

Още веднъж Bianca matta

Младият офицер доложи за Петър и го въведе в неголяма сводеста стая, подобна на килия, гола, без украси, но с под, облицован с големи плочи бял полиран мрамор. В стаята седяха негово преосвещенство кардинал Тиначо и нейно височество херцогинята на Страмба, която бродираше нещо миниатюрно върху опънато на гергеф парче плат. Bianca matta, дъвчеща сладкиш, се беше подпряла на креслото й, отпусната и размъкната като някое скучаещо от безделие дете.

— Аха, бил се е — забеляза тя, когато Петър се приближи с уверени pas du courtisan и стори предписания от етикета приветствен поклон.

— За мен е чест да бъда изцяло на услугите на ваше височество и на ваше преосвещенство.

— Радвам се да чуя това — каза херцогинята, без да престава да бродира. — В същото време вашето присъствие в този град ме изненадва, господине от Кукан. В писмото, което получих вчера от съпруга си, той споменава между другото и това, че настроението в Страмба му се струвало напрегнато и че вашето присъствие там било наложително. А днес ви виждам тук, и дори в обществото на командира на страмбийския полк, капитан Д’Обере. Вярвам, че ще получа задоволително обяснение.

Значи е получила писмото от херцога и въпреки това е настроена враждебно към мен, мислеше си Петър. Това не е на добро.

A Bianca matta сякаш в потвърждение на неговата догадка каза:

— Дръж се, че ти с много сърдита. Какво е това на ръката ти?

— Тихо, Бианка, не пречи — прекъсна я херцогинята и я плесна лекичко по ръката над лакътя. — Е, господине от Кукан? Слушам ви.

Петър с мрачно изражение върху нараненото си лице леко сведе глава.

— Уви, понятието задоволителност — каза накрая, — което употреби ваше височество, е в крещящо противоречие със съдържанието на известието, което дължа на ваше височество.

— Моля, спестете ми вашето красноречие. — При тези думи херцогинята остави настрана ръкоделието си. — Искам да узная какво правите тук и какво се е случило.

Bianca matta се примъкна към Петър на колене и като лъхтеше и облъхваше ръката му с горещия си дъх, излизащ от изцапаната й със сладкиш устица, заразглежда отблизо и с интерес алхимичната змия, захапала опашката си, върху печата на пръстена, който Петър носеше за спомен от нещастния си баща.

— Дай ми го да си поиграя — каза тя. — Обичам змии.

А когато Петър не даде вид, че има намерение да изпълни желанието й, тя почна да врещи:

— Искам го! Искам го!

— Не чухте ли, господине от Кукан? Трябва да й дадете пръстена за малко — каза херцогинята.

Петър, макар и колебливо и неохотно, свали колелцето от пръста си и го подаде на Бианка.

— Е, Петре от Кукан? — продължи херцогинята. — Все още очаквам напразно отговора на своя ясен и понятен въпрос.

— Бидейки убеден — започна Петър, — че ваше височество все още се намира в Рим, аз бързах натам, за да ви известя за трагичните събития, станали в Страмба, и да ви изкажа дълбоките си и искрени съболезнования. Негово височество херцогът правилно е определил настроението в Страмба като напрегнато, защото добре си даваше сметка, че граф Гамбарини крои заговор срещу него, но херцогът не можеше да предположи колко близък е решителният удар, подготвян от Гамбарини. Негово височество беше отровен вечерта на същия ден, когато сподели с мен опасенията си за ситуацията в Страмба, и Гамбарини със съучастниците си извърши, без съмнение по предварително изготвен план, насилнически преврат.

Херцогинята се изправи рязко, лицето й посиня, а устните й затрепериха, но не от мъка и не от жал, а от гняв.

— А вие, господине от Кукан, вие, на когото херцогът тъй наивно разчиташе, че ще бъдете негов защитник и помощник, не само не сте успели да предотвратите убийството, но когато то е било извършено, сте сметнали за най-уместно да си плюете на петите. Това е предателство спрямо чуждото доверие, това е нехайство и малодушие.

Петър остана сдържан и хладен.

— Обвинявате ме несправедливо — каза той. — Не съм побягнал от битка, а от един завладян град. И Страмба не бе превзета с военна акция, а с предателство.

— Искам да зная всичко, какво точно е станало и как е станало — развика се херцогинята.

— Какви дяволи те прихванаха, господарке? — каза Bianca matta, засмукала с дебелите си устни пръстена на Петър. — Трябва всички да се връщаме там.

— Искам да чуя всичко — повтори херцогинята, този път тихо, сякаш бе взела присърце забележката на лудата, и се отпусна в креслото. — Всичко. До най-малката подробност.

Петър изпълни желанието й колкото можеше по-добре и в най-благоприятната за него самия светлина. Макар да не се съмняваше, че херцогинята знае това-онова от предсмъртното писмо на съпруга си, той я осведоми най-напред за хода на аудиенцията си при херцога, повтори дума по дума ласкателните изказвания на Танкред, че смятал него, Петър, за човека, призван повече от всеки друг да преведе Страмба през хаоса и бурята, които връхлитали върху нея; че му е дал титлата маркграф и генералски чин, за да го направи достоен за ръката на дъщеря му, принцеса Изота. Херцогинята слушаше, без да помръдне, с безизразно лице, по което изобщо не можеше да се прочете какво си мисли за всичко това. Внезапно Bianca matta прекъсна точните и премерени думи на Петър с негодуващ възглас:

— Пфу! Тука има отрова!

Оказа се, че докато Петър бе говорил, лудата бе спряла да смуче неговия пръстен и се бе опитвала да го отвори, което най-накрая й се бе удало; от кухината под печатчето върху белия мраморен под се беше посипал малко тъмночервен прашец, подобен на счукано рубиново стъкло.

— Отрова — повтори Bianca matta. — Там се носи отрова.

Херцогинята, ядосана от прекъсването, стана рязко, изтръгна пръстена от ръката на Бианка и го върна на Петър.

— Какво е това в пръстена ви? — попита с погнуса. — Наистина ли е отрова?

— Не зная, ваше височество — отговори Петър и като захлопна капачето на олигавення пръстен, отново го постави на мястото му. — Този пръстен принадлежеше на баща ми и не е изключено той да е криел вътре отрова.

Херцогинята разклати едно звънче и изпрати за слугинята — да смете подозрителния прашец, който изглеждаше на снежнобелия мраморен под като пръски от кръв, и да го хвърли в огъня. Едва тогава Петър можа да продължи и той заразказва какво се беше случило след аудиенцията при херцога, през посещението при Джовани Гамбарини чак до схватката с графските лакей, бягството от тъмницата и от града и срещата с капитан Д’Обере.

Когато свърши, херцогинята не пророни нито дума; затова пък заговори негово преосвещенство, който до този миг бе седял край прозореца. Той изглеждаше така, както трябва да изглежда един кардинал, имаше наистина кардиналска осанка — висок, строен, с изпито от пост и бдение лице и с тесен дълъг нос, издаващ кръвното му родство с херцог Танкред. Тънката линия на строгите му устни с извити надолу краища се губеше в гъсталака на прошарените му мустаци и брада, къси, но буйни и стърчащи напред, което му придаваше израз на мрачна енергичност и упоритост. На главата си носеше висока червена барета, чиито твърди, издадени навън чупки напомняха рогата на Мойсей от Микеланджело. Освен тази барета той не носеше нищо, което да указва сана му; дрехите му бяха цивилни, като за път, от сиво сукно.

— Позволете ми да кажа няколко думи, ma chére cousine^[1] — каза той, като обърна към херцогинята черните си, по младежки блестящи очи. — Разбирам горчивите думи, които изрекохте преди малко в лицето на този млад и надежден мъж, думи, породени от скръб и от гняв; но да разбираш не значи да се съгласяваш; тъкмо обратното, позволявам си да ви припомня, че скръбта и гневът са прекомерно лоши съветници и още по-лоши съдници. Изслушах внимателно господина от Кукан, вярвам в правдивостта на думите му и го считам за невинен. Що се отнася до самото съзаклятие, не е било в неговите възможности, нито е било по силите му да предотврати най-лошото. Нито един от приятелите на Цезар не е могъл да попречи на убийството му. Филип Македонски е бил убит от Павзаний, когато е вървял към храма между сина си и зет си, обкръжен от хиляди въоръжени мъже. Испанският крал Фердинанд е бил прободен в шията от неизвестен бедняк от народа. Случайността, която спаси преди години братовчед ми Танкред, не можеше да се повтори; и тя наистина не се повтори. Това е прискърбно, но то е станало по божията воля. А що се отнася до бягството, припомням ви, че и крале са бягали от загубени битки. Думите на Ричард Трети в битката край Бозуърт „Кон ми дайте! Кралство срещу кон^[2]“ изразяват волята, бих казал дори страстната воля на този крал да се метне на един кон и да избяга; и ако се беше сдобил с този кон, с който не успял да се сдобие, историята на Англия днес би изглеждала съвсем различно. Петър Кукан от Кукан е побягнал от Страмба и е тръгнал към нас, за да ни извести какво се е случило; ако не го беше сторил и ние бяхме продължили пътя си, не е изключено да бяхме изпаднали в затруднение; но сега, след като сме предупредени, незабавно ще се върнем в Рим и ще сторим всичко необходимо да се справим с новата ситуация и да дадем отпор на неблагоприятните й за нас аспекти. В този смисъл, господине от Кукан, ние ви дължим благодарност и аз като единствен жив мъжки представител от рода Д’Албула ви изказвам искрената си признателност за всичко, което сте сторили за благото на града и държавата Страмба, и ви давам своята благословия за бъдещите ви стъпки в живота.

Той благослови Петър с кръста си и извърна строгата си, аскетична глава към херцогинята.

— И аз ви благодаря, господине от Кукан, и нека щастието ви съпътствува — каза тя тихо, едва помръдвайки устни и с наведени очи.

— Хайде, стига ти толкова — обади се Bianca matta. — И можеш да се измиташ по дяволите!

— Ако имаме някакъв дълг към вас, обърнете се към нашия ковчежник — додаде херцогинята. — Същото може да стори и капитан Д’Обере, когото също милостиво освобождаваме от длъжност.

На Петър, то се знае, и през ум не му мина да се защити дори с една дума против това изпъждане, леко подсладено от любезните дипломатични фрази на кардинала, нито да се позове на решението, изречено от херцога, и то непосредствено преди неговата смърт, тъй че би могло да бъде сметнато за негова последна воля. Той бе получил отговор на въпросите и несигурността, които го бяха измъчвали преди разговора, отговор ясен и безцеремонен: след прочитането на писмото от херцога херцогинята се бе отправила за Страмба не за да изпълни желанието му, а за да му се противопостави и да го разубеди; ето защо бе оставила Изота в Рим и бе взела и кардинала със себе си, за да й бъде в помощ. Това беше безусловният край на страмбийското приключение на Петър, който, честно казано, беше настъпил много по-рано, в мига, когато на прозореца на херцогската спалня се бе появил свещникът с трите запалени свещи или дори още по-рано, когато бе танцувал saltarella с принцесата и й бе признал любовта си. Беше играл вабанк и бе изгубил, независимо че съвсем доскоро му се беше струвало, че победата е негова.

Той се поклони с предписания от етикета поклон и се оттегли с образцови pas du courtisan, стъпки на придворен, какъвто вече не беше.

Bianca matta се изплези зад гърба му.