Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Хората, които не го заслужаваха (59)

Шардоне KDW 2014.

Урсула отвори бутилката и наля. Бялото вино се оцвети в бледорозово от няколкото капки червено, които бяха останали на дъното на чашата. Един сомелиер би получил удар, но тя далеч не беше познавач, освен това имаше спомен, че Бела веднъж спомена как човек никога не можел да сбърка с шардоне; вероятно точно затова се беше озовало в хладилника й. Дали беше глупаво да смесва червено и бяло вино, или главоболието от комбинацията беше просто мит? В бутилката червено, която стоеше на кухненския плот, беше останала само чаша и половина, а на нея й се пиеше повече. Беше такава вечер. Известно разочарование от липсата на напредък в разследването. Късно постъпил доклад от техническите лица на „Арланда“, който беше длъжна да прочете. Една от многото вечери в апартамента, сама. Без дори Торкел да е възможна алтернатива. Но какво друго да очаква?

Цял живот да вехне по нея и да я преследва? Отново и отново да се оставя да го прогони, а после все пак да се връща? Беше му дала ясно да разбере, че няма да бъдат заедно. Че той не може да й даде каквото искаше. Че никой не може. Съвсем естествено беше отишъл при друга. При Лисе-Лоте. Сама си беше виновна. На практика се беше отказала от него.

Върна се в хола, където телевизорът работеше без звук. Стари епизоди на „Как се запознах с майка ви“, сериал, който сякаш вървеше нонстоп по всички канали, но от който никога не беше гледала цял епизод. Остави чашата на масата до айпада си. Седна на дивана, превключи канала и попадна на някакъв документален филм. Остави на него, отпи от виното и взе айпада с въздишка. Техническият доклад от паркинга за дълготраен престой на „Арланда“ потвърждаваше онова, което тя вече знаеше. Взривно устройство, поставено в предната част на кемпера. Първата експлозия възпламенила пропан-бутана и бензина и това увеличило силата на взрива. В доклада имаше доста химични формули и дори тя да ги преведеше за останалите от екипа като солна киселина, водороден пероксид и ацетон, те едва ли щяха да схванат нещо.

Трябваше да опрости доклада заради тях.

Да им предаде каквото им е необходимо да знаят, не повече.

Конструкцията е била простичка: голям съд с вещества, които сами по себе си не са взривни. Друг съд с друга течност отгоре, помежду им „запушалка“, която не й позволява да изтече. Течността в горния съд разяжда запушалката за определено време. Когато запушалката изчезне, веществата се смесват, получава се химичен синтез и безвредните поотделно течности се превръщат в бомба.

Според техническите лица запушалката в този случай е била алуминиева, а течността в горния съд я е разяждала със средно четири сантиметра на час. Между отдалечаването на мъжа от кемпера, запечатано от охранителните камери, и експлозията бяха минали около трийсет минути, което означаваше, че запушалката е била дебела около два сантиметра.

Вероятно щеше да им обясни, че сместа има големи прилики с триацетонов трипероксид, но извършителят някак е успял да я стабилизира и да я направи значително по-устойчива на удари, което сочеше че — а това вероятно беше най-важната точка, с която тя щеше да допринесе на утрешната оперативка — че мъжът, когото търсеха, е добър химик. Даже много добър.

Тя остави айпада и отпи глътка вино. А сега какво да прави? И без да докосва дистанционното, знаеше, че няма да намери нищо интересно по телевизията в този час. Дали да се обади на Бела? Отдавна не се бяха чували. Даже не помнеше откога, но поне от няколко седмици, много преди да отидат в Улрисехамн; значи може би вече беше време.

Веднага след прострелването, когато окото й пострада, Бела дойде от Упсала, стоя при нея, загрижена, разтревожена, нежна. После, когато непосредствената опасност за живота на Урсула отмина и стана ясно, че тя ще се възстанови, макар и с изкуствено око, отношенията им се върнаха към обичайния си вид.

Редки разговори.

Инициативата винаги от страна на Урсула.

Както сега.

Бела вдигна след третия сигнал. Около нея се чуваше музика, но без повишени гласове, които да показват, че е някъде навън. За всеки случай Урсула попита дали не я безпокои, но в отговор получи едно „няма страшно“. След това разговорът се разви както обикновено.

Урсула попита как е, Бела отговори.

Урсула попита как върви следването в юридическия, Бела разказа с няколко думи.

Урсула разправи какво прави напоследък, Бела я изслуша, без да задава въпроси.

Изцяло по установения ред. Млъкнеше ли Урсула, настъпваше тишина, сякаш Бела нямаше нищо да попита или сподели. Докъм края, когато Урсула се поинтересува дали Бела не смята да дойде до вкъщи през лятната ваканция.

— Миналия уикенд бях в Стокхолм.

Урсула не можа да скрие изненадата си, а след като след кратко замисляне се сети, че тя самата си беше вкъщи миналия уикенд — и разочарованието.

— Какво прави?

— Една приятелка имаше рожден ден в събота.

— Защо не се обади? — В гласа й все така се долавяше известно разочарование, което Бела като че ли не забелязваше.

— Имах много работа.

— Значи не си се видяла и с баща си?

Кратко мълчание, което за Урсула означаваше, че Бела се колебае дали да излъже, или не.

— Само за малко…

Истината. Все е нещо.

— Кога?

— В неделя. Събрахме се на закуска.

Нямаше смисъл Урсула да пита. „Събрахме се“ без съмнение включваше нея, Мике и Аманда, новата му приятелка. Нямаше какво повече да си кажат — нито за посещението в Стокхолм, нито за каквото и да било друго. Затова приключиха разговора.

Урсула си взе чашата и пак се отпусна на дивана. Бела предпочиташе баща си. Винаги е било така. И тук вината си беше изцяло нейна. Беше се държала на разстояние през цялото й детство, за известно време дори се изнесе от къщи и ги остави сами. Да, тя сама беше отблъснала дъщеря си и я беше насочила към Микаел, тъй че предпочитанията на Бела не бяха изненадващи. Но те още повече подчертаваха самотата на Урсула. И то във вечер, когато и без това се чувстваше самотна. За момент мислите й се върнаха към Торкел и копието на Мег Райън, с което спеше. Тя ги пропъди. Защо да се терзае повече от необходимото? Пресуши чашата и се изправи с леко олюляване, за да си налее още.