Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Хората, които не го заслужаваха (38)

Приличаше на стар диапроектор, на който картината отначало е размазана, долавяш само багри и контури, а после някой нагласява лещата и всичко бавно идва на фокус.

Кемпера.

Той беше в кемпера.

В гаража Клас през ругатни беше решил да пътува с градския транспорт и да закъснее още повече за срещата, затова наистина се изненада, когато брадатият мъж дойде при него и искрено се извини. Клас очакваше собственикът да говори на немски — кемперът беше с германска регистрация — но мъжът обясни на перфектен шведски, че бил навън да звъни за помощ, мобилният му не работел в гаража. Коя е колата на Клас? Пречел ли му? Може би заедно щели да успеят да преместят кемпера няколко метра, за да може той да извади лексуса. Брадатият само щял да отиде отпред да постави в нулево положение и да вдигне ръчната спирачка.

Клас чакаше отзад и не усети, че мъжът е заобиколил колата и се е промъкнал зад него. Изведнъж усети, че към лицето му грубо се притисна нещо мокро и студено и една силна ръка го хвана през гърдите.

Клас внимателно надигна глава от твърдата повърхност. Видя, че се е олигавил и понечи да си избърше устата, но установи, че не може да помръдне ръце. Бяха вързани за масата с тънки вериги.

— Нямам опит с приспивателни, които се вдишват, затова не бях сигурен колко време ще бъдеш в безсъзнание.

Клас подскочи и завъртя глава по посока на гласа. Брадатият се обърна назад от шофьорското място и го изгледа. Клас бързо се озърна. Дървета пред предното стъкло. Другите прозорци — с пуснати завеси. Той седеше до масата в задния край на колата. Дълги лилаво-бели възглавници на двете канапета. Увити в целофан от неговата страна. Вероятно с няколко лесни движения масата се сгъваше и цялата задна част се превръщаше в легло. Поне така ставаше в кемперите, в които като дете бе прекарал няколко летни ваканции с родителите си. Не се движеха.

Ако помнеше правилно, този род превозни средства не бяха особено добре изолирани. Ако имаше хора наоколо, може би щяха да го чуят.

— Намираме се дълбоко в гората. Няма кой да ни притеснява — каза брадатият, сякаш прочел мислите на Клас, и дойде в задната част на колата. — Досети ли се вече кой съм, или поне какво съм сторил?

— Не — призна Клас чистосърдечно и сам се изненада колко ясни са мислите му въпреки всичко.

Беше ужасѐн; очевидно беше, че мъжът възнамерява да му причини някаква злина, но мозъкът му бе минал на висока предавка. Забелязваше детайли, съсредоточаваше се върху всяка дума, опитваше се да разбере какво е станало и защо, за да може после да намери начин да се измъкне от тази ситуация.

Да се прибере при Линда и Ела.

— Вината е моя. — Брадатият седна от другата страна на масата. Клас не го изпускаше от поглед. — Промених своя modus operandi. Знаеш ли какво е това?

— Да.

— Латинска фраза, означава начин на действие — продължи брадатият, сякаш не е чул утвърдителния отговор на Клас.

— Защо съм тук? — попита Клас със спокоен тих глас.

Нуждаеше се от още информация, за да прецени как да действа. Освен това искаше да завърже разговор. Да установи връзка. Неведнъж бе чувал, че е приятен човек, добър събеседник, симпатяга. Може би, надяваше се, на брадатия ще му е по-трудно да го нарани, ако го опознае малко по-добре.

— Не можеш да ги виниш, че са се възползвали от възможността, нали? — Брадатият се надвеси над масата. — В крайна сметка в последните години обществото показа, че това е ключът към успеха.

— Не знам за какво говорите — отвърна Клас искрено. — Но ако по някакъв начин съм ви обидил или наранил, моля за извинение и бих искал по някакъв начин да ви се реванширам.

Мъжът се усмихна широко.

Все едно е чул нещо забавно.

Лошо, почувства Клас инстинктивно.

— Промяната трябва да започне от върха. Проблемът е, че изобщо им е била дадена възможност. Че ти си им дал възможност.

— На кого, на кого съм дал възможност?

— Изпитвам ги — заяви брадатият, твърдо решен да не отговаря на директните въпроси.

Взе няколко листа А4 от масичката до прозореца.

— Шейсет въпроса, които да проверят общата им култура. Глупав начин да измериш нечие знание, знам, но все пак помага да прецениш върху какви основи градиш.

Клас само кимна в знак на съгласие и погледна страниците на масата. Изрядно написани на машина редове.

Тест.

Обща култура.

— Двайсет правилни отговора и взимат изпита. Могат да си вървят.

Той щеше да се справи. Никой от познатите му не искаше да играе с него на въпроси и отговори. Той си падаше малко многознайко, пък и ставаше дразнещ, като печелеше, трябваше да го признае.

Двайсет правилни и можеше да си върви.

Изведнъж разбра.

Кои бяха „те“. Връзката. На кои е давал възможност.

Защо не се сети по-рано? Беше очевидно.

— Боже, това си ти! — промълви. — Патрисия и Мире…

— Караш лексус, жънеш успехи, печелиш пари от общия упадък. Изобщо харесваш ли програмите, за които отговаряш?

— Не, не, боже, не!

Брадатият му хвърли поглед, от който по гърба на Клас пробягаха тръпки. Инстинктивно усети, че това е бил грешен отговор. Може би изобщо нямаше правилен, може би беше по-добре да си мълчи или, както правеше брадатият, просто да сменя темата.

— Както казах, промених своя modus operandi. Няма нужда да те изпитвам.

Клас видя как брадатият бутна листовете встрани, вдигна нещо, оставено на канапето до него, и го сложи на масата.

— Знаеш ли какво е това?

Знаеше.

Уред за зашеметяване на добитък.