Метаданни
Данни
- Серия
- Сигма Форс (14)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Crucible, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Боен екшън
- Конспиративен трилър
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Съвременен роман (XXI век)
- Технотрилър
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2023)
Издание:
Автор: Джеймс Ролинс
Заглавие: Ключът
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 18.03.2019
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-917-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9431
История
- — Добавяне
36.
26 декември, 20:33
Пиренеите, Испания
Замаян, Грей се надигна на колене от каменния под.
От вратата в северния край на трансепта бълваше пушек. Експлозията още отекваше в главата му. Миг по-рано бе тичал към вратата — за да бъде посрещнат от детонация. Ударната вълна го беше отхвърлила обратно в катедралата.
Ковалски изтича до него, стиснал в ръка автомата си.
Мара също дойде.
„Монк…“
Ковалски посочи с автомата към пушека.
— Това означава ли, че е спасил задниците на всички ни?
Грей не знаеше — и точно сега не му пукаше.
Спомни си последните думи на Монк, предадени от Мара — молба от един приятел към друг.
„… грижи се за момичетата.“
Дори накрая Монк беше доказал, че е повече от войник.
Той беше баща.
— Грей… — каза Ковалски. — Виж.
Сълзите напираха и размазваха зрението на Грей, така че той не успя да забележи раздвижването на дима при вратата. Изведнъж някаква фигура залитна през прага, като кашляше, падна на колене и изпълзя настрани.
Монк се претърколи, седна и облегна гръб на стената.
Грей скочи и се втурна заедно с останалите към него.
— Монк!
Монк махна с ръка към вратата и пушека.
— Казах ти да се погрижиш за това. Аз ли трябва да правя всичко?
— Какво стана? — попита Грей. — Помислих си, че ти… помислих си…
— И аз. Помислих си, че няма да се върна. — Монк кимна на Мара. — Отнесох топката ти толкова далече, колкото можех. После я търкулнах през останалото разстояние. За щастие, направила си устройството като сфера. Ева успя да запали процесорите с последния заряд на батерията си и да я превърне в диско топка.
— А взривът? — попита Ковалски.
— Инженерните способности на АИОП в най-добрия им вид. — Монк се обърна да покаже чуканчето на китката си. Протезата му я нямаше. — След като търкулнах топката, Ева пое нещата.
Монк вдигна другата си ръка и размърда пръсти.
Грей го разбра. Беше виждал неведнъж — и винаги беше изпитвал смут — как Монк откача изкуствената си ръка и я контролира дистанционно само с мисълта си чрез сигнали от чипа в мозъка му.
Изглежда, Ева също беше научила този номер.
Мара се намръщи неразбиращо — тя не беше виждала представлението.
— Какво означава това?
— Ева е поела контрол над протезата му — обясни Грей. — Накарала я е да се движи на пръсти, като някаква решителна мишка. И е нанесла експлозивно кроше на устройството на Crucibulum.
— А двойникът на Ева? — попита Мара.
Монк въздъхна.
— След като взривът ме просна на стъпалата, получих едно последно съобщение от Ева. „Всичко е наред“. — Той сви здравото си рамо. — Направила го е.
— А самата Ева? — попита Грей.
Монк почука главата си с пръст.
— Не я усещам тук. Отишла си е. Мисля, че завинаги. Имах чувството, че ми казва сбогом.
Ковалски пусна облак тютюнев дим.
— Не мога да кажа, че ще ми липсва.
Монк погледна Грей. Приятелят му очевидно изпитваше облекчение, че е спасил света, но в очите му се четеше по-голяма тревога.
— Знам — каза Грей и протегна ръка. — Да видим дали Пейнтър има някакви новини за момичетата.