Джеймс Ролинс
Ключът (23)

18.

26 декември, 00:01

Париж, Франция

От четиринайсетия етаж на сградата на телекома Грей гледаше как Париж изчезва в мрака. Светлините угасваха — улица след улица, квартал след квартал; калейдоскопът коледни светлини потъваше в ледената мъгла. На три километра от тях Айфеловата кула примигна и изчезна. Под нея огромното виенско колело се завъртя още няколко пъти като последен пост край Сена. Светлините му замигаха нестройно като безмълвен зов за помощ, след което то също потъна в черната мъгла.

С разпространяването на мрака Петнайсети арондисман — районът около „Оранж“ — също не беше пощаден. Прозвуча дълбок басов звук; светлините на сградата трепнаха и умряха.

В настъпилия мрак за няколко секунди се възцари пълна тишина.

Грей се обърна към компютърната лаборатория. Лицето на Мара все още беше осветено от монитора — явно работната й станция имаше автономно захранване. После се включиха аварийните генератори. Част от лампите светнаха отново, но не всички.

Грей забърза към лабораторията; останалите го последваха.

Джейсън каза очевидното:

— Удариха електрическата мрежа.

— Да се надяваме, че ще успеем да проследим атаката до източника й — добави Монк.

Сега всичко зависеше от Мара.

За да не позволи на останалите да се изсипят в малкото помещение и да затормозят младата жена, Грей препречи вратата с ръка и кимна на Симон Барбие, шефа на спешния екип за компютърна сигурност на компанията.

Двайсет и пет годишният парижанин приличаше на хипстер от началото на века — с непокорна кафява коса, вързана на кок, и с неоновожълти очила. Впечатлението се завършваше от тежко червено вълнено яке, кубинки и торбести панталони с тиранти.

Но докато разговаряха, той доказа на Грей, че си разбира от работата.

— Симон, можеш ли да ни кажеш какво е състоянието на…

— … електрическата мрежа на града. Дадено. — Той кимна и се наведе под ръката на Грей, за да влезе в лабораторията. — Ще ти дам карта на подстанциите и другите най-важни елементи от инфраструктурата.

„Определено си разбира от работата.“

Грей се обърна към Ковалски.

— Остани тук с отец Бейли и сестра Беатрис. Всички да са готови за действие.

Ковалски потупа дългото си палто и скритото под него оръжие.

— Винаги съм готов за действие.

Френските служби бяха съдействали за пристигането им в града и им бяха разрешили да задържат оръжията си.

Отец Бейли вдигна телефон със светещ екран. На лицето му беше изписана тревога.

— Когато токът спря, разговарях с човек от Северна Испания, стария бастион на Crucibulum. Изглежда, в планините става нещо, но връзката прекъсна.

Грей даде знак на Ковалски.

— Използвай сателитните ни телефони. Би трябвало да работят дори без мрежа. Увери се, че не сме сбъркали адреса тук.

Страхът го гризеше. Врагът не трябваше да се намира физически в Париж, за да използва откраднатата от Мара технология. Теоретично можеха да започнат атаката си от всяка точка на света. Единственият намек, че може би не е така, беше информацията на Бейли от La Clave, Ключа, че една клетка на Crucibulum е била пратена в Париж. Но дори тези сведения не означаваха задължително, че откраднатата технология се намира в града.

В крайна сметка имаше само един начин да разберат със сигурност.

Заедно с Монк и Джейсън той влезе в компютърната лаборатория. Мара тракаше бясно на клавиатурата с една ръка, а с другата местеше мишката. През половината екран течеше код, а другата половина показваше карта на Париж, върху която беше наложена светеща плетеница от алени линии. Докато Грей приближаваше, някои нишки угаснаха.

Карли стоеше със скръстени на гърдите ръце и надзърташе над рамото на Мара.

— Това със сигурност е Ева. — Тя разплете ръце и посочи потока данни. Отделни части от него примигваха в синьо и изчезваха, после светваха нови. — Това са съвпадения с дигиталния й пръстов отпечатък.

— Те… те са навсякъде — ахна Мара; местеше поглед между двете половини на екрана. — Но седем от трийсет и шестте микроядра са зависими от времето.

— Което означава, че остаряват с хода на програмата — обясни Джейсън. — И ние можем да ги използваме като малки дигитални таймери.

Мара кимна, без да спира да работи.

— Колкото по-стари са, толкова по-отдалечени сме от източника. Използвам времевите щампи, за да ги проследя до мястото, където са се появили.

„До Xénese устройството.“

Грей гледаше как още части от мрежата на екрана се сриват. Погледна назад към отец Бейли. Свещеникът беше вдигнал към ухото си телефона на Ковалски.

— Можеш ли да ни кажеш дали устройството ти е в града, а не някъде другаде?

— Да… не… не със сигурност. — Мара очевидно беше шашардисана.

Карли постави ръка на рамото на приятелката си, за да я успокои. Не каза нищо, но посланието беше ясно: „Можеш да го направиш“.

Мара пое дълбоко дъх и опита отново.

— Аз… от липсата на дигитални отпечатъци в мрежите извън пределите на града съм сигурна, че Ева е пусната тук. — Хвърли бърз поглед към Грей. — Мисля, че те дори я ограничават по някакъв начин.

„Държат пораженията в рамките на града — поне засега.“

Още алени линии върху картата на Париж угаснаха.

Внезапен ярък проблясък, съпровождан от резонантен гръм, накара всички да погледнат към града. На около километър и половина на запад от мъглата се стрелна огнена колона и облиза небето. Джейсън изруга и като че ли понечи да каже нещо, когато изригна друга огнена вихрушка, този път на юг. След това трета и четвърта. Една експлодира само на няколко пресечки от тях. От ударната вълна стъклата на сградата се разтресоха и това накара всички да приклекнат.

Последваха още експлозии.

В обгърнатия в мъгла град запламтяха десетки огнени точки.

— Ето — каза Симон и насочи вниманието им към работната си станция. На екрана имаше карта на Париж, върху която се кръстосваха жълти, сини и зелени линии. — Някой претоварва трансформаторите и ги взривява систематично.

„Ева.“

Симон почука екрана, като в същото време хвърляше погледи към града.

— Вижте тук, тук и тук. Взривовете стават там, където се пресичат жълтите и сините линии. По-точно там, където газопроводите се намират близо до трансформаторите. Сякаш някой е качил налягането в газопроводите и е предизвикал пробиви. Или може би нарочно ги е отворил.

— Така или иначе, експлодирането на трансформатор в близост до изпускащ тръбопровод е като да хвърлиш запалена клечка в резервоар — каза Джейсън.

Симон се обърна към Грей.

— Какво би могло да направи това. Подобно… merde е много сложно за изпълнение. Никой хакер не би могъл да го постигне.

По-рано Грей беше предупредил Симон и хората му за потенциална кибератака срещу града, но не беше разкрил напълно източника на заплахата. Френските служби бяха настояли да премълчи. Подробностите около проекта на Мара бяха с ограничен достъп, което не бе изненадващо. Националната киберсигурност както в Съединените щати, така и в чужбина, си оставаше забулена под пластове секретност. Особено сега, когато ключовите инфраструктури по целия свят ставаха все по-сложни и зависеха все повече от компютри и софтуер, което ги правеше уязвими за кибератаки.

А самите атаки ставаха все по-сложни, автоматизирани и самоуправляващи се. Подобно на вируса Стъкснет, който беше поразил иранските заводи за обогатяване на уран и бе извадил от строя центрофугите им. Или на вируса Бластер, който беше предизвикал масово спиране на тока в Съединените щати и беше причинил щети за милиарди.

Но те бяха нищо в сравнение с онова, което поразяваше системите тук.

Грей отговори на неизречения въпрос на Симон, тъй като сметна, че той трябва да знае.

— Имаме си работа с усъвършенстван ИИ. Именно той извършва атаката.

— ИИ? — възкликна Симон изненадано. — Vraiment?

Нов взрив отговори на въпроса му.

Грей се загледа към горящия град.

— Трябва да открием къде…

— Тук — почти викна Мара, завъртя стола си, после го завъртя обратно и стана. Посочи развълнувано картата на екрана. — Точно тук.

По време на експлозиите и дискусиите не беше престанала да работи нито за миг. На екрана червената мрежа се беше свила до малък примигващ кръг. Всички се събраха около нея. Мястото беше наблизо, в съседния район — Четиринайсети арондисман. Червеният кръг се намираше в средата на зелен квадрат между плетеница от улици.

— Това някакъв парк ли е? — попита Грей.

Симон избута стола си към работната станция и се намръщи.

— Не, гробище е.

„Гробище?“

— Гробището Монпарнас. Второто по големина. Много прочути писатели и художници са погребани там. Бодлер, Сартър, Бекет.

На Грей не му пукаше кой е погребан там. Мястото изглеждаше безсмислено.

— Мара, сигурна ли си, че си определила правилното място? Дори през нощта ми се вижда странно да започнеш масирана кибератака, докато си на открито.

Мара също се намръщи.

— Може да действат от някоя крипта.

Грей поклати невярващо глава.

— Ще им трябва захранване и… — Обърна се към Симон и го изтика заедно със стола му обратно към другата работна станция. — Покажи ми на твоята карта къде е мястото.

Симон увеличи изгледа към гробището. Грей сравни картината с тази на екрана на Мара. Протегна ръка и почука центъра на гробището. Там се пресичаха две линии — жълта и зелена.

— Жълтата е електропровод — каза той. — А зелената каква е?

Симон вдигна глава и се опули.

— Кабел на телеком. Наш.

— Значи наистина са в гробището. — Грей кимна на Мара, за да й се извини, че се е усъмнил в нея.

— Не — каза Симон. — Не са в гробището.

— Какво искаш да кажеш?

— Под него са. Прекарали сме кабела през тунелите под гробището, през част от катакомбите. През града на мъртвите.

„Гробище под гробището.“

Разбира се, че Crucibulum биха избрали подобно място.

— Точно там са — каза Грей.

— Но как ще ги открием долу? — попита Монк.

Симон вдигна ръка.

— Познавам катакомбите. Навремето бях Плъх.

Монк повдигна развеселено вежди.

— Бил си плъх ли?

— Така наричат катафилите — онези, които изследват града на мъртвите. Когато бях от тях, научих всички тайни входове към катакомбите, включително един близо до гробището.

Грей го задърпа за ръката.

— В такъв случай идваш с нас.

Симон като че ли съжали, че е споделил доброволно тази информация, но после погледна горящия град и кимна.

Грей се обърна.

— Монк, вземай Ковалски. Джейсън, ти остани тук с Мара и Карли. Отваряй си очите, ако стане нещо. Дръж ни в течение.

— Разбрано.

Грей подкара всички, като подбра Ковалски и екипировката в съседната стая. Спря само колкото да вземе от раницата на Джейсън още едни очила за нощно виждане за Симон. Отец Бейли изглеждаше готов да ги последва, но Грей го спря и кимна към сателитния телефон в ръката му.

— Какво научи от твоите хора в Испания?

— Не много. Контактите ми от Ключа се надяват да получат нова информация през следващия час.

— Тогава задръж телефона. Двамата със сестра Беатрис останете тук. Информацията може да ни потрябва. А там, където отиваме, няма да има сигнал.

— Къде отивате?

Грей тръгна, подкарвайки екипа си към стълбището.

— В града на мъртвите.

Ковалски рязко се обърна.

— Какво? Майтапиш се.

Монк го тикна към стълбите.

— Не, мъртвешки сериозен е.

 

 

00:22

— Gratular tibi de hac gloria — напевно каза на латински Великият инквизитор.

Тодор бе сложил длан върху лявото си ухо, за да чува хвалбите и поздравленията. Слушалката му беше свързана с таблет, който имаше достъп до VoIP рутера, прикачен към кабела на телекома. Това му позволяваше да общува с външния свят и да наблюдава пораженията, които беше нанесъл на упадъчния град.

На екрана светеше сателитен изглед към Париж. В предградията още светеше, но в рамките на самия град се беше възцарил мрак. Сякаш в земята беше изрязана дупка.

„Или по-скоро врата към ада.“

На различни места в черната яма светеха пожари — поне десет, които бавно се разрастваха. Пожарникарите никога нямаше да успеят да задушат пречистващите пламъци. Демонът беше прекъснал не само електричеството, а и водата на града, като бе изключил помпените станции и бе отворил аварийните шлюзове, за да намали налягането. След време спешните екипи щяха да ги задействат отново ръчно, но за града вече щеше да е късно.

Той превключи с пръст на новинарски канал от Лондон, който тъкмо започваше да съобщава за атаката. Картината беше без звук, но репортерът стоеше пред парижка болница. Сградата беше осветена от аварийни генератори и рязко изпъкваше на фона на потъналия в мрак град. В далечината бушуваше пожар, който бълваше пушек и пепел. Пред обектива се появи линейка и наби спирачки при входа на спешното отделение, където вече имаше и други, чиито светлини примигваха тревожно. Тротоарът беше задръстен от носилки. Доктори и медицински сестри тичаха насам-натам.

Тодор превключи на други канали.

… пожарна, спряла безпомощно до разразил се пожар.

… хора, излизащи тичешком от облаци пушек, с почернели от сажди лица.

… жена на колене, ридаеща над мъничко телце в скута си.

Не се нуждаеше от сателитните картини и новините, за да знае, че е постигнал успех. Още в самото начало беше чул далечните експлозии. А сега във влажния въздух на катакомбите можеше да се долови дори миризмата на дим.

Тук цареше тежка тишина. Намираха се на шейсет метра под гробището Монпарнас и хаосът горе не можеше да проникне до тези дълбини. Катакомбите се бяха превърнали в притихнала катедрала. Тежестта и неподвижността подсилваха усещането за святост и праведност.

Тодор знаеше, че каузата му е справедлива.

Останалите от екипа му очевидно споделяха чувствата му. Никой не говореше и не ликуваше. Всички се взираха в тавана, сякаш се опитваха да зърнат през варовика пораженията горе.

Единствено вниманието на Мендоса беше насочено другаде. Техникът продължаваше да работи на лаптопа, свързан с копието на Xénese. Екранът показваше опустошената градина под черното слънце. В средата й стоеше фигура, горяща от ярост — змията в Едем.

Само че тази змия — тази демонична Ева — беше окована в железни вериги, притисната от тежестта на властта и заповедите. Брънките заблестяха по-ярко, докато създанието се мъчеше.

Тодор се наслаждаваше на изтезанията.

Особено като се имаше предвид, че работата й още не беше приключена.

Той отново насочи вниманието си към таблета, който показваше изглед към Айфеловата кула, открояваща се на фона на адското сияние на горящия Париж. Усмихна се. Знаеше истината.

Всичко това беше само за отвличане на вниманието.

Истинските разрушения тепърва предстояха.

Великият инквизитор заговори отново, настойчиво:

— Phase duo procedure.

Тодор вдигна ръка към Мендоса и предаде заповедта.

„Пристъпете към втората фаза.“