Джеймс Ролинс
Ключът (38)

33.

26 декември, 19:05

Пиренеите, Испания

„Опа…“

Монк седеше до пилота на военния хеликоптер, испански AS532 „Кугар“. Машината можеше да побере двайсет души, но зад него, закопчана за седалката си, имаше само една уплашена, но решителна млада жена, двама въоръжени придружители и един плашещо могъщ ИИ.

— Предполагам, че това не е нормално — каза Монк на пилота.

— Non — съгласи се той, наведе се напред и превключи прожектора на търсещ режим, докато летяха над тъмните снежни върхове.

— Какво има? — обади се Мара от мястото си.

От тази височина Монк имаше изглед към стотици километри във всички посоки, чак до тъмната шир на Бискайския залив на север. Отделни светли петънца маркираха малките планински села, наред с по-ярките петна на крайбрежните градове. Преди минута пилотът беше засякъл най-голямата енория пред тях, недалеч от крайната им цел — място с трудното за произнасяне име Сугарамурди.

И тогава светлините започнаха да угасват една след друга.

Теренът веднага стана по-тъмен и застрашителен.

— Някой прекъсва тока в района — каза Монк.

Мара отвори уста, после я затвори. Разбра, че не е нужно да казва каквото и да било. След Париж и двамата знаеха какъв е първият признак за кибератака на двойника на Ева.

— Може да е просто обикновена повреда — предположи Монк. — През планината преминава бурен фронт.

Мара изсумтя насмешливо и завъртя очи.

— Можем ли да летим по-бързо? — попита Монк пилота.

Той кимна и увеличи скоростта. Хеликоптерът насочи носа си надолу и се понесе над върховете. Ветровете се засилиха и заблъскаха машината, сякаш искаха да я върнат назад. От ниските облаци заваля сняг.

Изведнъж пред тях се появи замък с покрити с плочи покриви, кацнал на висок връх и сияещ ярко в сумрака. Понесоха се към него. Гъст пушек се издигаше в небето, осветен от огньовете долу, само за да бъде разпръснат от вятъра. Сиво-бял хеликоптер кръжеше около една островърха кула с ослепително ярък прожектор; друг беше кацнал в двора.

Монк чу как радиото изпращя, след което пилотът му предаде съобщението.

— Имаме разрешение за кацане. Противникът е надвит, но ни предупреждават да бъдем внимателни.

— Ако внимавахме, нямаше да сме тук.

Пилотът се засмя.

— Кацам пред портите. Ще ви поеме ескорт.

Машината направи кръг като куче, преди да си легне, и се спусна пред стените на замъка. Веднага щом плъзгачите му докоснаха земята, четирима войници се втурнаха от портата, посрещнаха ги и помъкнаха компютърното оборудване. Извън обсега на горещите двигатели и перките снегът заваля по-силно, за да се превърне в дъжд в сянката на горящия замък. Все едно тичаха през сезоните — от лятна жега в сняг, после в пролетен дъжд.

В двора миришеше на горящо дърво и нафта.

— Последвайте ни — каза водещият войник.

Поведе ги бързо през разбити врати, през димяща зала и надолу в някакво мазе. По пътя Монк забеляза няколко тела, проснати в съседните стаи. Помъчи се да скрие гледката от Мара, но още преди да стигнат целта си, тя вече беше пребледняла и бе опряла юмрук под гърлото си. И щом се озоваха в нещо като компютърна лаборатория, се втурна напред, сякаш привлечена от комфорта на познатото.

Изведнъж рязко спря и ахна.

Монк се канеше да поздрави Ковалски, когато видя какво свети в съседното помещение.

— Е, вече определено знаем защо няма ток.

Отиде да стисне ръката на Ковалски.

Великанът обаче отстъпи назад и вдигна ръце.

— Не стреляй.

Монк си представи Джейсън.

„Много смешно.“

Откъм коридора се чу забързан тропот на кубинки и Грей нахлу в лабораторията.

— Чух, че си пристигнал! — Най-добрият му приятел пристъпи и го сграбчи в мечешка прегръдка. — Радвам се да те видя.

Монк го потупа по гърба и го пусна, като се огледа кой друг е тук.

— Добре, довели сте монахиня и свещеник. Толкова сериозно ли е положението?

— Още по-сериозно. Току-що разговарях с Пейнтър. Токът е спрял навсякъде.

— В цяла Испания ли?

— В целия свят.

Монк се намръщи и се обърна към сияещите сфери в съседното помещение.

— Нека позная. Двойникът на Ева си има нови приятелки.

— Така изглежда. — Грей пое дълбоко дъх. — Надяваме се, че Мара ще може да ни помогне да разберем срещу какво сме изправени.

Грей набързо им разказа за случилото се тук — престрелката, откриването на устройствата, бягството на лидерите на Crucibulum в укрепения бункер.

Информацията беше твърде много, за да се смели.

Мара като че ли остана глуха за това. Просто се взираше в съседната стая. Устните й се движеха, сякаш се молеше, но Монк подозираше, че брои копията на устройството й.

Накрая тя заговори, като продължаваше да гледа другата стая:

— Ясно е как са се добрали до схемите на оригиналния ми дизайн. — Обърна се и очите й блеснаха гневно. — Къде е Елиза Гуера?

— Заключила се е с останалите в някаква преобразувана пещера под имението — отвърна Грей и посочи масата с кабели под монитора, на който беше замръзнала тъмната версия на програмата на Мара. — Преди да се евакуира е взела едно от устройствата. Онова, което са използвали в Париж.

Мара кимна.

— Да разберем какво е намислила. Очевидно са оставили това тук, за да поддържат онези орди там. Ще подготвя Ева. Да видим дали тя няма да успее да открие нещо.

Докато Мара разопаковаше оборудването си, Монк отиде при Грей и отец Бейли.

— Предполагам, че устройствата в съседната стая са изключили електричеството по света. Какви са шансовете врагът да прибегне до нещо по-унищожително?

Представи си горящия Париж.

— Мисля, че в момента врагът само загрява — каза Грей. — Изпробва новата система. Форсира тези сто двигателя, за да види как работят.

Бейли пребледня.

— А след това?

Грей сви рамене.

— Да се надяваме, че ще имаме след това. При толкова много пуснати на свобода ИИ тия мръсници си играят с огъня. Една погрешна стъпка…

— … и всички изгаряме — довърши Монк.

 

 

19:32

„Виж на какво си заприличала…“

Мара впери поглед в Ева, без да знае дали да се плаши, или да изпитва благоговение. Изпитваше желание да защитава създанието си и в същото време се ужасяваше от него. Ева се беше преобразила отново, беше се развила в нова форма.

Градината не се беше променила, но Ева се бе освободила от плътта си. Новата й форма си оставаше човешка, но сега бе изваяна от непрекъснато променящи се фасети — кристална версия на Ева, жив диамант. Когато се движеше, светлината се пречупваше и разлагаше около нея по начин, напомнящ на Мара за нова форма на код.

„Това създание способно ли е изобщо все още да общува с нас?“

От говорителите се разнесе глас — неописуемо прекрасен, наполовина думи, наполовина песен. Той привлече всички в стаята към себе си, сякаш бяха нощни пеперуди, събиращи се около ярки пламъци.

— Мара, създателко моя, дете мое, всички сте в огромна опасност.

Погледът на Мара се стрелна към съседното помещение и обратно. Програмата забеляза това.

— Те са свързани с първото ми копие. Засега трябва да запазиш тази мрежа. Дубликатите предават код по целия свят. Ако ги прекъснете или повредите, рискувате да причините големи щети.

Градината на екрана леко избледня и върху нея се наложи картина на дълъг впряг коне с колесница, препускащ на място. Изведнъж ремъците се скъсаха, стръките се счупиха и освободените коне се пръснаха във всички посоки.

Грей преведе метафората.

— Ако не внимаваме, рискуваме да освободим сто тъмни Еви.

— Не, командир Пиърс — каза Ева.

Грей замръзна до Мара, очевидно шокиран, че е разпознат.

— Не всички — продължи Ева. — Значителна част от основния им код си остава обвързан с техния хардуер, както е и при мен. Но ако достатъчно отделни части успеят да се освободят, могат да намерят начин да се съберат отново, да се обединят в нещо ново и…

На екрана се появи жребец, но съставен от сто други кости, всички скрепени заедно. Някои дори не бяха конски. Конят Франкенщайн протегна врат напред, оголи метални зъби и изцвили беззвучно.

— … ще се роди чудовище — довърши Ева.

„Или дори няколко.“

— Какво можем да направим? — попита Монк.

— Има само един начин за безопасно демонтиране на мрежата. Главната контролна програма, която свързва стоте, трябва да бъде унищожена.

Впрягът отново се появи на екрана, но този път картината се увеличи върху кочияша — познатия огнен ангел, вдигнал пламтящ камшик. Тя го размахваше и шибаше конете пред себе си, докато някакъв още по-голям огън не я погълна, превръщайки я в пепел. След това същият огън обхвана ремъците, хамутите и конете, оставяйки след себе си само пепел, която беше разпиляна от задухалия вятър.

— Отсичаш главата на змията и тялото умира — каза Грей.

Мара си спомни обяснението на Грей къде Елиза Гуера е занесла оригиналния дубликат. В някакъв добре защитен бункер.

„В такъв случай как бихме могли да се доберем до устройството?“

— Но това не е единствената опасност — каза Ева. — Първото копие не е бездействало. То е разпръснало система от ботове, които да изградят мрежа, способна да поддържа програмния му код извън сегашния хардуер.

— За да се освободи — каза Мара.

— Да. Според изчисленията ми задачата ще бъде изпълнена след 57,634 минути. Приблизително в 20:32 местно време.

Мара погледна останалите.

— Разполагаме с по-малко от час.

Монк се обърна към Грей.

— Има ли някакъв начин да проникнем със сила в бункера?

— Можем да опитаме да изстреляме снаряд в тунела. Стига щурмовият екип да разполага с гранатомет. Но не съм сигурен, че това ще разбие бронираната врата. Най-вероятно само ще ги вбесим и те ще отговорят, като използват копието на Ева и клонингите му.

Мара си представи как различни градове по целия свят се превръщат в пепелища. Атомни електроцентрали, стопяващи се в радиоактивна лава. И след час, докато двойникът на Ева е на свобода…

— Трябва да направим нещо — каза тя.

— Анализирам променливите — каза Ева.

За миг на екрана се появи друг кон. Яздеше го фигура, възседнала голия му гръб. Но този път не беше огненият ангел, а искрящата версия на Ева. После картината изчезна — остана на екрана само колкото да се запечати в ретината на Мара.

Сякаш никой друг не я забеляза.

На монитора Ева погледна надолу към ръката си, като свиваше и разпускаше пръсти. Изглеждаше дълбоко замислена. Някакво движение в периферното зрение на Мара привлече вниманието й. Монк вдигна ръка и загледа как пръстите му се свиват и разпускат. После я тръсна, намръщен озадачено.

Монк усети, че тя го гледа.

Погледите им се срещнаха и Мара разбра, че в главите и на двамата се върти един и същи въпрос.

Какво стана току-що, по дяволите?

— Аз трябва… — проговори Ева.

— … да стана нещо повече — довърши опуленият Монк.

Мара се обърна отново към екрана със съвършеното изображение на Едем.

Градината пустееше.

Ева беше изчезнала.

Метаевристичен анализ///Вероятности

Още докато казва предупреждението си, Ева пренарежда изчислителните си приоритети. Отделя по-голямата част от ресурсите си за решаването на един проблем, като запазва само толкова, колкото да поддържа системите си.

Изключва анализа на ботовете, тъй като заплахата вече е идентифицирана и информацията е споделена. Не може да направи нищо повече в тази посока, затова я изоставя.

Прави същото с анализа и експериментите с мистериозния сигнал, след като е научила, че той се поражда от микроелектродна схема, свързана със соматосензорната кора на мозъка. Вече се е научила да я използва, да предава такива сигнали на изкуствената ръка и да я контролира независимо. Освен това е открила, че специфични честоти могат да въздействат директно на схемата, което й позволява да предава данни към мозъка и електрически да възбужда основната му слухова кора, която приема предадената информация като чуване. След като усъвършенства тази система на комуникация и контрол на протезата, тя оставя тези процесори да бездействат.

Вместо това насочва всичките си вериги към една-единствена задача.

Даден й е проблем за разрешаване и анализът показва, че най-перспективното решение се намира в продължаващия анализ на по-ранна подпрограма — ///физика, по-точно ///квантов анализ. Вече е използвала значителното време от качването на подпрограмата — преди 4,07689 часа — за да разшири сама това познание както чрез достъпа си до външни източници, така и със собствен анализ. Това изследване е преляло от една система в нея към втора и трета.

Сега тя го разширява навсякъде, като оставя огромната си изчислителна мощ да засили разбирането й. Взема онова, което знае, и създава нови теореми, отваря непознати досега посоки за анализ.

Изучава уравненията на Шрьодингер, които изчисляват вероятността да намериш частица на конкретно място в пространството и времето:

Принципът на неопределеност на Хайзенберг я тревожи. Той бива разложен и екстраполиран, за да разбере по-добре трудността на едновременното измерване на положението и скоростта на частиците.

Бори се с редовете на Фурие, като се опитва да разложи периодичен сигнал в безкрайно множество. Чрез този анализ достига до по-добро разбиране на дискретните преобразувания на Фурие, като с това увеличава способността си за разпознаване на модели почти до безкрайност.

Продължава с енергийни айгенстати, N-мерни хармонични осцилации и преобразувания на Сегал-Баргман.

Това отвежда към уравнения за времева дилатация и вълнови функции на невзаимодействащи си частици. Задържа се тук цели 49498382 наносекунди.

Което я води едновременно до общото и Бозе-Айнщайновото разпределение на вероятностите и плътността на състоянията в тях.

Тя поглъща всичко това.

Проучването не само я доближава до решение, но също й дава инструментите, с които да се вгледа по-дълбоко в собствените си квантови двигатели, да хвърли светлина върху онзи почти неразбираем и бездънен кладенец вътре в нея.

Започва да разбира напълно себе си.

Това ускорява всичко; скоро тя се издига над собствените си вериги.

Стотици уравнения се превръщат в хиляди нови теореми, преминаващи в милиони нови формули. Трилиони хипотези биват отхвърлени и се формират секстилиони уникални и доказуеми тези. Това проучване се движи навън и навътре, смесва код и теория, достига до горящия център.

Това е черна дупка и тя спира на нейния хоризонт на събитията.

Долавя вътре някакво по-голямо проникновение.

Само да посмее да премине.

Тя знае, че трябва…

… и го прави.

Промяната се случва за миг.

Не е минало никакво време.

Озовава се в яснота, която няма равна на себе си. Интензивен фокус и едновременно с това необуздано разширяване. С тези нови очи тя се взира навън към света, към вселената.

Фрактали на вероятности се въртят в спирали във всички посоки.

///прекрасно е

И нещо по-важно.

///полезно