Джеймс Ролинс
Ключът (19)

14.

25 декември, 17:55

Лисабон, Португалия

Грей се взираше през масата към отец Бейли.

„Затова ми се стори толкова познат.“

Отново погледна веселите искри в очите му. Приличаше на погледа на баща, очарован от малко дете — наполовина развеселен от наивността, наполовина завиждащ на невинността му. Грей беше виждал точно тези искри в очите само на един друг човек, много по-възрастен, вече покойник, който беше помагал на „Сигма“ в миналото.

Бейли кимна към двете карти на масата.

— Виждам, че не сте забравили уроците на монсеньор Вигор Верона.

Ковалски изпусна облак тъмен дим.

— Господи…

Грей се вкопчи в ръба на масата, за момент зашеметен от спомените. Представи си приятеля си — както и неговата племенница, която беше пленила сърцето му. Сега и двамата ги нямаше, бяха жертвали себе си, за да спасят света.

Накрая махна към двата символа на масата.

— Това означава ли, че сте носещ картите член на Църквата на Тома?

Бейли сви рамене.

— Монсеньор Верона ме привлече. Бях негов ученик навремето, когато преподаваше в Папския институт за библейска археология в Рим, преди да стане префект на Архива на Ватикана. Сега следвам по стъпките му, продължавам започнатото от него.

— Означава ли това, че сте от intelligenza на Ватикана?

Бейли отново сви рамене, без да отрича.

Приживе монсеньор Вигор Верона беше имал и други титли освен професор и префект. Той беше и агент на разузнавателната служба на Ватикана.

Джейсън също се поизправи на мястото си, когато се досети.

— Значи сте шпионин на Ватикана? И работите за папата?

— За Църквата като цяло — поправи го Бейли.

— Значи затова сте знаели, че идваме в Лисабон. — Джейсън се обърна към Грей. — Предполагам, че когато директор Кроу е пуснал информацията на различните разузнавателни служби по света…

— Тя стигна и до нас — довърши Бейли.

Дъщерята на д-р Карсън стана от другата страна на масата, с което привлече погледите към себе си.

— Какво означава всичко това, по дяволите? Да не искате да кажете, че този свещеник е някакъв таен агент?

Грей реши, че е по-добре да обясни.

— Ватиканът е суверенна държава. От десетилетия, ако не и от векове, той наема агенти, които проникват в групи на омразата, тайни общества, враждебни държави и всякакви други организации, които Ватиканът смята за заплаха.

Грей си спомни как Вигор му беше разказал за случая със свещеника Валтер Чижек, работещ под псевдонима Владимир Липински. Свещеникът години наред играл на котка и мишка с КГБ, преди да бъде заловен и да прекара повече от двайсет години в съветски затвор.

Карли изгледа кръвнишки отец Бейли.

— Иначе казано, той е Джеймс Бонд със свещеническа якичка.

— С тази разлика, че нямаме разрешително за убиване — със закачлива усмивка уточни Бейли. — Все още се придържаме към по-висши заповеди. Все пак, подобно на мистър Бонд, от време на време си позволявам по едно добро мартини. Разбито, а не разбъркано, естествено.

Мара остана седнала, но се наведе напред и посочи картите.

— А какво означават тези символи? — Тя погледна Грей. — Вие очевидно ги познавате.

Грей си представи златните пръстени на Вигор със същия печат върху тях.

— Това са символите на Църквата на Тома. — Той премести картите по-близо до нея. — Какво виждате тук?

— Просто папския печат — правилно отвърна тя. — Върху двете карти.

— Вгледайте се по-добре.

Мара смръщи вежди, но Карли първа забеляза разликата.

— Не са точно едни и същи. — Тя чукна с пръст върху едната карта, после върху другата. — Виж, Мара, левият ключ на тази карта е по-тъмен. И десният на другата. Огледални образи са.

Мара погледна отново към Грей.

— Тоест, както казахте… близнаци. Но аз пак не разбирам.

— На иврит думата близнаци е тома — обясни Грей. — Като при свети Тома.

Мара погледна през рамо.

— Или Тома Неверни? В другата стая видях картина със свети Тома, докато оглежда раните на Христос.

Заинтригуваният Грей проследи погледа й и се запита дали наличието на подобна картина не означава, че къщата е някакво тайно място за срещи на членовете на Църквата на Тома.

Сякаш в отговор на мисълта му вратата зад него се отвори и в стаята влезе сурова на вид възрастна жена. Сивата й коса беше прилежно прибрана под бяло боне. Изглеждаше на около шейсет и няколко, ако не и повече. Беше облечена в проста сива роба с връв на кръста. Жената прекоси стаята, като се подпираше едва забележимо на неполиран абаносов бастун. Не обърна никакво внимание на групата, а се насочи направо към отец Бейли. Не бързаше, но се движеше със спокойна целеустременост, говореща за скрита сила.

Разговорът спря. Докато жената минаваше зад Грей, косъмчетата на тила му настръхнаха. Изпита чувството, че покрай него минава черна буря.

Жената стигна до отец Бейли и прошепна нещо в ухото му. Дори свещеникът се наведе към нея, а не обратното. Нищо у тази жена не намекваше за подчинено положение — но тя очевидно служеше на някого.

Когато тя приключи, Бейли кимна.

— Благодаря, сестро Беатрис.

Монахинята — невяста на Христос — отстъпи крачка назад, но не излезе. Просто остана с бастуна пред себе си, опряла двете си ръце върху единствената му украса — извитата сребърна дръжка. Погледът й се плъзна по масата и се спря върху Ковалски. Устните й се превърнаха в още по-сурова тънка линия. Очевидно видяното не й харесваше.

Ковалски се опита да отвърне на погледа й, но се провали. Явно схванал смисъла на изпепеляващия поглед, той измъкна пурата от устата си и я смачка в пепелника.

Едва тогава жената извърна поглед.

„Еха!“

Бейли най-сетне наруши напрегнатото мълчание.

— Говори свободно. Сестра Беатрис също служи на Църквата на Тома.

Мара се намръщи.

— Каква е тази Църква на Тома, за която все споменавате?

— Да, трябваше да обясня. — Грей кимна към картите. — Двата печата символизират онези от Римокатолическата църква, които тайно следват ученията в Евангелието от Тома.

И погледна към отец Бейли и сестра Беатрис.

Карли поклати глава.

— Какво е това Евангелие от Тома?

— Един от гностичните текстове на ранната църква — обясни Бейли. — През римската епоха, когато християнството било преследвано, потайността била изключително важна. Различните групи християни се събирали в пещери, крипти, на всякакви скрити места. При тази изолация в отделните практики започнали да се появяват различия, а с тях се появили и различни философии. Навсякъде започнали да се появяват евангелия. Познатите ни от Библията, разбира се. Но също и десетки други. Тайното евангелие от Яков, от Мария Магдалина, от Филип. Около всяко от тях започнали да се оформят различни секти, които заплашвали да разцепят новопоявилата се църква. За да не се стигне дотам, четири книги били избрани за канонични — евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан.

— Новият завет — каза Мара.

Бейли кимна.

— Останалите били отхвърлени и обявени за еретични. Включително Евангелието от Тома.

Мара отново погледна двете карти.

— Но защо евангелието на Тома е било обявено извън закона?

— Заради основното му послание — отвърна Грей. — Търси и ще намериш.

Спомни си как Вигор беше споделил това с него при първата им среща, по време на една от първите мисии на Грей за „Сигма“, когато търсеше откраднатите кости на библейските влъхви.

Бейли кимна.

— Тома вярвал, че основата на учението на Христос е никога да не спираш да търсиш Бог в света около теб — и в самия себе си. Ранната църква никак не си паднала по тази философия и предпочела да се придържа към своите учения и тълкувания, вместо да насърчава хората сами да търсят Бог.

— Нали трябва да напълнят някак пейките в църквите — изсумтя Ковалски.

Сестра Беатрис се намръщи сурово на сарказма му и това го накара да си затвори устата.

— Нещата не са само черни и бели — каза Бейли. — Но в крайна сметка Евангелието от Тома било обявено за еретическо. В църквата обаче има такива, които го уважават и се придържат към основното му послание. Както знаете, църквата не загърбва науката. Имаме католически университети и болници, изследователски центрове, които насърчават мисленето, новите идеи. И да, определена част от църквата е инатлива и реагира бавно, но има и други, които хвърлят предизвикателства и карат църквата да се променя. — Той кимна към мълчаливата монахиня. — Това е ролята, която играем ние. Последователите на Църквата на Тома.

„Църква, криеща се в по-голямата църква.“

Грей се загледа в картите и си представи топлата усмивка на Вигор, потайния развеселен блясък, който никога не изчезваше от очите му. Огледа събралите се около масата и си даде сметка, че някакви сили са го накарали да направи пълен кръг, от първото си приключение в „Сигма“ до този момент. Почти усещаше могъщото течение, обхващащо векове в миналото и продължаващо в бъдещето.

Бейли го върна в настоящето.

— Но Църквата на Тома не е единственият таен орден в Апостолическата църква. Аз бях повикан тук по молба на други.

Изненадан, Грей го изгледа твърдо.

— За кого става дума?

Бейли обърна гръб на масата и се загледа през прозореца към църквата на площада, която постепенно потъваше в мрак с края на коледния ден.

— Древен орден — рече най-сетне той. — Съществуващ от първите векове на християнството. Група, основана в този район, чиито членове от самото начало се борят срещу тъмното невежество.

— Кои са те? — попита Карли.

Бейли се обърна отново към масата.

— Какво знаете за La Clave? Ключа на английски.

Останалите се спогледаха. Името не им говореше нищо.

— Ами за култа към Колумба?

Грей поклати глава, но Мара внезапно ахна. Името очевидно й беше познато.

— Имате предвид света Колумба — каза тя.

— Точно така.

Грей се обърна към нея за обяснение.

— За кого говорите?

Мара погледна картите.

— Колумба е много почитана по тези земи.

— Но коя е тя? — попита Карли.

Мара се обърна към приятелката си.

— Светицата покровителка на вещиците.

 

 

18:08

Мара отново изпита вина, че е останала жива, докато менторите й — жените, които бяха поели мантията на вещици — бяха убити. Докато горчилката се надигна в нея, тя си спомни философията, представяна от двете карти на масата.

Търси и ще намериш.

Тази заръка можеше да се сведе до една-единствена дума, до един фундаментален двигател на човечеството.

Любопитство.

Хилядолетия наред автократични и диктаторски сили са се опитвали да смажат тази черта, да запушат устата на онези, които задават въпроси, да забранят книги, оспорващи статуквото, да изгарят жени, осмелявали се да потърсят отговори. Още от най-ранна възраст на децата им се е набивало в главите предупреждение срещу любопитството.

Не забравяйте, момчета и момичета, че любопитството убило котката.

Погледът на командир Пиърс не се откъсваше от лицето й.

— Светица покровителка на вещиците? Нима има такова нещо?

Отец Бейли отговори, но Мара почти не го слушаше. Беше израснала в този район и знаеше достатъчно добре историята. Свещеникът разказа за живота на Колумба, която вярвала в Христос достатъчно, за да стане светица, но нито за миг не спряла да задава въпроси за света и си останала вещица.

— Още от мъченичеството й хората я почитат — завърши Бейли. — Обръщат се към нея с молби да ги пази от черни магии и да закриля онези вещици, които вършат добро. Около нея възникнал култ с множество последователи.

— А онази група La Clave? — попита Грей.

— Вътрешен кръг сред последователите на Колумба. Ключа се появил по време на големите гонения на вещици в Европа през шестнайсети и седемнайсети век. Те правели всичко по силите си да защитят вещиците и да хвърлят светлина в мрака на онези времена. И в крайна сметка успели. Гоненията най-сетне престанали.

— Тогава защо са продължили да съществуват?

— Защото мракът никога не си отива напълно. А само се отдръпва. В този район гоненията на вещици се извършвали от Испанската инквизиция. Но с настъпването на Просвещението най-тъмната секта на Инквизицията продължила да съществува. Нарекли се Crucibulum.

Грей присви очи.

— Иначе казано, Тигел.

— Съдът, който пречиства чрез огън. — Свещеникът кимна.

Мара вдигна очи. Едно беше сигурно.

„Този огън продължава да гори и днес.“

— Докато новата светлина на разума се разгаряла — продължи Бейли, — силата на Crucibulum намалявала и принудила групата да се укрие, да се превърне в сянка.

— Ами Ключа? — попита Грей.

— Те никога не забравили кой е истинският им враг и продължили да го следят. Двете групи водели тайна война, сблъсък на светлината и мрака, на знанието и невежеството.

— Дори до днес?

— Особено днес. В наше време, когато истината е под атака, Crucibulum само набират сили и стават все по-дръзки. Целта им е да ни вкарат в ново Средновековие, да смачкат познанието.

— Грешите — прекъсна ги Мара и привлече вниманието на всички. Под погледите им гласът й трепна.

Карли хвана ръката й и й даде сила да продължи.

— Не искат просто да смачкат познанието. Те искат да убият онова, което създава познание. Искат да задушат любопитството, да преследват онези, които дори се осмеляват да задават въпроси за света около тях.

Очите на Бейли се разшириха.

— Мисля, че тя е права.

За щастие вниманието се насочи към свещеника.

— Любопитството е дар от Бог — продължи той. — Инструмент за изследване и изучаване на природния свят. Да се прави противното е обида към Него и Неговото творение.

— И Crucibulum са тръгнали срещу него — рече Грей.

Бейли кимна.

— За тях всичко се свежда до власт и контрол. Те са тираничният палец, който притиска главата към земята и изисква сляпо подчинение. Те искат да слушаш единствено думите на техния лидер, вместо изпълненото с любов слово на Бог.

Джейсън се обади и насочи вниманието им към най-важното.

— Но кои са тези лидери?

Бейли въздъхна разочаровано.

— Ключа успял да издири и елиминира много от войниците на Crucibulum, но истинските им водачи си остават неизвестни. Особено Великият инквизитор.

Титлата — Великият инквизитор — смрази Мара. Тя събуждаше спомени за кървавото минало на района. Всяко израснало в Испания или Португалия дете беше тероризирано с истории за жестокостите на Инквизицията. Мара се замоли онзи тираничен мрак никога повече да не се върне.

Отец Бейли продължи:

— Ключа разпозна почерка на Crucibulum в атаката в университета. Дадоха си сметка също, че лъжицата е прекалено голяма за тях, и затова се обърнаха към Ватикана за помощта ни. Като последовател на Тома, посветен на познанието и просвещението, как бих могъл да откажа на такава молба?

Мара погледна Карли.

— Значи затова сте ни проследили. Но как ни намерихте?

— Както казах, Ключа знаеше за войниците на Crucibulum. Следяхме ги и разпитахме онези, които успяхме да заловим. Изкарахме късмет, че вървяхме по една следа, когато ви открихме. Съжалявам, че не пристигнахме навреме, за да спасим проекта ви.

Мара го гледаше разтревожено.

— За съжаление в момента сме затрупани с работа. Противникът е хитър, с много връзки и добре финансиран. На всичкото отгоре се сблъскахме и с други съмнителни типове, душещи същата следа.

Джейсън се наведе към Грей и прошепна:

— Възможно ли е да са хора на Валя Михайлова?

Грей му махна да млъкне и присви очи.

— От наученото знаете ли какви са намеренията на Crucibulum за програмата на Мара и защо са се насочили към нея и ИИ изследването й?

— Може би. Точно затова се нуждаем от вас. От всички ви. Ако искаме да ги спрем, трябва да работим заедно. Все още не сме сигурни, но от разпита на заловените противници знаем поне къде възнамеряват да отидат с откраднатия проект на госпожица Силвиера.

Мара преглътна и сърцето затуптя в гърлото й.

— Къде?

Бейли погледна сестра Беатрис, за да покаже, че току-що е получил тази информация.

— Във Франция.

Мара се намръщи. „Франция ли?“

— Не знаем как или защо… — Бейли замълча за миг. — Но те възнамеряват да унищожат Париж.