Л. Рон Хабърд
Победа на злото (78)

Глава трета

Мадисън вече усещаше, че е време да направи една решителна крачка в проекта си. При този, съдебен процес според учебниците си той досега беше използвал техника, която беше известна под името „оскърбителна асоциация“.

Ден след ден, докато продължаваха отвратителните свидетелски показания лорд Търн предизвикваше адвокатите на Грис, като изискваше от тях да му обяснят как точно беше свързано едно или друго престъпление с Джетеро Хелър. Всъщност всеки път, когато Грис заемаше мястото на обвиняемия, за да се признае за виновен и да заяви, че е извършил поредното престъпление заради Хелър, лорд Търн не пропускаше възможността отново да изиска обяснение — какво общо имаше това с обвинението срещу Грис и какво общо имаше то с Джетеро Хелър. Но адвокатите на Грис бяха стари, опитни майстори и с една или друга законна заобикалка настояваха да представят случая ИЗЦЯЛО, преди да дадат каквото и да било съществено обяснение. Те тържествено обещаваха на лорд Търн, че когато му дойде времето ще разкрият как точно престъплението двуженство е извършено от Грис заради Хелър.

Образът на Хелър се забулваше във все по-голяма мистерия. Сега беше моментът той да стане по-пълнокръвен. За майстор във връзките с обществеността от ранга на Мадисън това беше фасулска работа. Следващата стъпка на фона на продължаващия процес беше да започне да преправя имиджа. Беше време мюзикълът да бъде пуснат на сцената.

Той се свърза с Хайти Хелър по видеотелефона.

— Разбрах — каза той, — че пиесата „Престъпникът“ е готова за представяне на сцената.

— Това е вярно — отвърна тя. — Декорите, костюмите и музиката са изрепетирани и готови за пускане. Струва ми се обаче, че сега не е най-подходящият момент за това. Има политически подтекст, а политическата ситуация в момента е доста несигурна.

— О, небеса — възкликна Мадисън, — това ли е проблемът? Не го мислете. Мога напълно да ви гарантирам, че вие няма да пострадате по никакъв начин. Хист ще направи каквото му кажа аз.

— Забелязах това — каза Хайти.

— Ами, хайде тогава, действайте. Хората така или иначе го мразят, а вас ви обичат. Той не би посмял с пръст да ви пипне. Между другото, имате ли някакви вести от скъпия Джетеро?

— О, когато се показах с бижуто му, един наблюдател от Флота ми писа, че е сигурен по начина, по който запасите от гориво на Апарата намаляват, че Джетеро е на Калабар. Но това е невъзможно. Той никога не би застанал на страната на бунтовниците.

Мадисън знаеше много добре, че Хелър е на Калабар, но каза:

— Разбира се. Е, да пуснем ли по афишите реклама за мюзикъла за утре вечер?

— Ако можете да гарантирате, че няма да се случи нищо лошо на хората от трупата. Имаме си работа с главорези от Апарата и не ми се ще хората ми да пострадат.

Безсрамният Мадисън каза:

— Напълно гарантирам с честта си на джентълмен, че нищо лошо няма да се случи на групата ви и че няма да пострадате по никакъв начин. Хист просто трябва малко да понамали темпото, това е всичко.

— Добре — каза Хайти, — утре вечер я пускаме пред камерите, на живо. Приятно гледане.

Мадисън се обади на менажера на „Вътрешен обзор“, за да му продиктува няколко реклами, които да бъдат пуснати веднага и на често. До една звучаха адски предизвикателно. Мадисън искаше целия Волтар пред телевизорите на следващата вечер, както и цялата Конфедерация след това.

В шест и половина на другата вечер, Мадисън намери Ломбар в офиса му в Правителственото градче. Влезе с много притеснен вид.

— Шефе, само след няколко минути има нещо, върху което искам да привлека вниманието ти. Опитах се да го спра, но тия във „Вътрешен обзор“ са много твърдоглави. Не искаха да ме послушат, а на всичкото отгоре даже не искаха да ми кажат за какво става въпрос. Видя ли рекламите по телевизията?

Ломбар четеше някакви доклади за караници и размирици между Армията и Флота, причинени от половинчатите опити на Армията да наложи на Флота карантина върху базите. В известен смисъл му доставяше удоволствие да ги гледа как се карат помежду си, вместо с него. Увереността му растеше. Имиджът на силния мъж явно действаше ефикасно. Той почти не обърна никакво внимание на това, че Мадисън включи „Вътрешен обзор“.

Говорителят на рекламите обяви: „Само след петнайсет минути гледайте новия мюзикъл на ХАЙТИ ХЕЛЪР «Престъпникът» на живо, на живо, на живо. Музиката му е от съвършено нов тип — нарича се «първи такт», който не сте чували никога досега. Участват стотици изпълнители. След премиерата по «Вътрешен обзор» мюзикълът ще бъде показан и на сцената на амфитеатъра в Джой сити. Така че това е първата ви и последна възможност да го гледате безплатно. Хайти Хелър залага живота си на карта, за да ви го представи. Тичайте навън, събирайте съседи, приятели и минувачите по улицата и ги поканете пред телевизора си. Това може да е последния ви шанс да гледате Хайти. ОСТАНЕТЕ С НАС!“

Обикновено по „Вътрешен обзор“ не се пускаха никакви реклами, така че самият факт, че сега се появяваха на всеки кръгъл час през последните трийсет и шест беше само по себе си сензация. Едва ли имаше някой, който да не усеща, че тази вечер щеше да се случи нещо. Изявлението „залага живота си на карта“ въобще не беше разбрано. Да не би да беше решила да предизвиква смъртта или нещо такова? Милиардите страстно предани на Хайти Хелър почитатели реагираха по милиарди различни начини. Някои от тях легнаха болни при мисълта, че нещо може да се случи на „тяхната скъпа Хайти“. Комуникационната централа на „Вътрешен обзор“ беше блокирана през целия ден от разтревожените обаждания от всички краища на планетата, както и от някои други планети, които просто закъсняваха с няколко часа.

След рекламата последваха новини. Тъй като голяма част от телевизионното време беше посветено на отразяването на съдебния процес, самата новинарска емисия можеше да се занимае с някои други събития. Спомена се, че боевете на Калабар като че ли утихват с изтеглянето на отрядите на Апарата. Няколко вестника обсъждаха вероятността за наказателна акция, която да бъде осъществена на една от няколко незавладени планети. В единия пишеше, че някоя си народност била създала ново и опустошително оръжие, поради което били необходими боеве преди завземането, а добре информиран източник съобщи, че това можело да бъде планетата Блито-3. Ломбар се озъби доволно на това съобщение: Мадисън му беше обяснил, че такова изтичане на информация „подготвя общественото съзнание“.

След това започна излъчването на мюзикъла с рева на публиката в студиото. Всички изпълнители бяха представени както обикновено. После завесата се вдигна под звуците на фанфари. На фона на рагтайм в погребална версия демоните и пребитите хора започнаха да вият и стенат. Спектакълът беше започнал. На сцената се появи Хайти, която разказа съдържанието на сцената и историята на брат си, както и своята собствена, в една великолепна ария.

Мадисън хвърли един поглед към Ломбар. Той сякаш изпитваше задоволство при гротескния, вид на демоните и насилието спрямо хората. Явно не беше схванал истинското внушение на пиесата.

Подменянето на брата мина, сестрата го описа в една песен, а хорът и декорите бяха превъзходни.

Ломбар сякаш се забавляваше с нещо, докато гледаше. Той даже тропна няколко пъти с крак в такт с музиката. Светоусещането на Ломбар беше такова, че той не схващаше смисъла. Но Мадисън знаеше, че с никой друг на Волтар не беше така. Всички знаеха, че братът на Хайти е Джетеро Хелър. С прикритата намеса на Мадисън главната мъжка роля в пиесата беше поверена на един красив рус младеж от Манко, висок шест фута и два инча.

В последната част на пиесата, точно преди финалната сцена Хайти Хелър в ролята на сестра на престъпника стои на скарата на локомотива на един много измислен влак, който го ограбват. Изнасят се сандъци и чували с плячка. Един от крадците отива при нея, отваря една кутия и казва: „Виж, намерихме някои от дрехите на демоните, ха, ха, намерихме някои от дрехите на демоните.“ И той вдига алена генералска униформа от Апарата.

В този момент Мадисън погледна към Ломбар. Диктаторът на Волтар седеше стъписан.

В този момент Хайти отмята назад глава и се изсмива. После вади една сикс-гън и стреля във въздуха, за да привлече вниманието на селяните в близките ниви. Те всички притичват и Хайти им изпява една песен.

Под съпровода на рагтайма Хайти запя баладата, както само тя можеше да го направи. Текстът вървеше така:

Демонът ще те намери,

ако умът ти е бавен като на плужек.

Демонът ще те измами,

преди да си разбрал, че тук е.

Ще те пребие

с големия си кол.

Ще те убие

с юмрук, достоен и за вол.

Но ако успееш да надникнеш

под горния му слой

от изненада ще се втрещиш,

че въздух под налягане е той.

Защото бил отгледан той​

в бедняшки някой си квартал,

където всичките бащи безброй​

живели в уличната кал.

Поуката от песента е ясна​

за всеки първи реалист,

в таз ария така прекрасна​:

аз пея тук за (само с устни)​…

Нямаше никакво съмнение какво прошепват устните на Хайти. Можеше да бъде само „Ломбар Хист“. Но със самата си безмълвност, те прозвучаха десет пъти по-силно, отколкото ако бяха изговорени.

Тогава крадецът напомпва униформата, докато я държи, и тя се издига нагоре с лудешки танц. Братът в пиесата изтичва на сцената, вади six-guns и прави униформата на решето. Всички селяни и крадци започват да танцуват като на карнавал, тъпчат униформата и накрая я изгарят символично.

Това обаче не беше, единственият екшън, който протичаше. Ломбар беше скочил от стола си, размахваше яростно ръце и търчеше напред-назад.

— Това съм аз! Тя пее за мен! Ще я убия! Ще я осакатя! Тя ме направи за смях! О, боже, сега разбирам смисъла на тази пиеса! Тя казва на хората да се разбунтуват и да ме разкъсат на парчета! — И той размаха и двата си юмрука към екрана и щеше да му се хвърли отгоре, но се препъна на една табуретка и се търкулна на пода с пяна на уста.

Конвулсиите му продължиха до края на сцената със символичното изгаряне, след което Хист остана проснат като сгърчена купчина плът, зяпайки вцепенено и тъпо в екрана.

Пиесата продължи нататък, братът и сестрата бяха обесени, телата им бяха погълнати от един гроб, след което целият огромен изпълнителски състав изпя последната песен, която беше пяла главната героиня. След това хорът тъжно изпя основния мотив на „Престъпникът“, но този път с небесни обертонове, а лицето на Хайти, както всъщност и лицето на самия Джетеро Хелър, ги гледаха от висините. Никой, освен подкупения техник, не знаеше за последната намеса на Мадисън.

Публиката в студиото избухна във викове и аплодисменти, които Мадисън реши, че е по-добре да не слушат. Той загаси телевизора.

Ломбар успя някак да се вдигне и да се тръшне на един стол.

— Сега разбираш защо се бях притеснил — каза Мадисън.

— Хелър — каза Ломбар. — Той я е подучил на това. Целият Волтар знае, че Джетеро Хелър й е брат. Последната картина въобще не беше необходима, за да се досети човек! Та това е заговор против мен! Ще наредя един батальон на смъртта да нападне дома й и да я екзекутира веднага!

Мадисън се намеси:

— Ломбар, всяка известна личност трябва да умее да понася подигравката. Това е едно от правилата на играта: присмивай се на могъщите. Но те са право в ръцете ти. Радвам се, че видя това. Можеш да й отмъстиш и така ще накараш Хелър да се появи. Единственото, което трябва да направиш, е да подпишеш това.

Ломбар погледна листа. Дивашки израз застана на мястото на шока, който беше изписан на лицето му преди това.

— Това е гениално! — каза той, след, което го подписа и подпечата.

Мадисън взе документа, за да се увери, че всичко в него е наред. Там пишеше:

АРЕСТУВАЙТЕ И ЗАДРЪЖТЕ ХАЙТИ ХЕЛЪР.

СПАЗАРЕТЕ СЕ С БРАТ Й И ГО НАКАРАЙТЕ

ДА ДОЙДЕ. ТОГАВА ГИ УБИЙТЕ И ДВАМАТА.

ЛОМБАР ХИСТ

— Направи каквото трябва, за да бъде изпълнено това! — изръмжа злобно Ломбар. — През целия си живот не съм бил така оскърбяван, при това публично!

— Знаех, че ще се сетиш как да излезеш от това положение — каза Мадисън. — Сега можеш да обърнеш гръб на детайлите. Остави останалото на мен.

Дж. Чуруликащото Куку беше на път да осъществи най-великото начинание на връзките с обществеността за всички времена.