Л. Рон Хабърд
Победа на злото (26)

Глава първа

Както стоеше на вратата на палата си, все още облечена в златния костюм на паж, който беше носила, докато вървеше зад Ломбар, Тийни прие бурната добра новина на Мадисън някак мрачно. Тя погледна разрешителните и му ги върна обратно.

— Добре, добре, Мадисън. Дотук се справяме. Сега по-добре започвай да действаш. Не можеш да висиш тук и да се върши някаква работа. Искам главата на Грис и то в ужасно състояние — за предпочитане загнила. Така че запретвай ръкави и почвай да се потиш!

Погледът, който му хвърли, беше толкова многозначителен, а спукването на балончето от дъвката й — така експлозивно, че Мадисън побърза да си тръгне. Тя можеше да заподозре, че това наистина е двойна игра. Неговият прицел въобще не беше Грис — истинската му цел беше Хелър-Уистър, защото само по този начин той можеше да си уреди сметките с мистър Бери. Само след като се беше справил напълно с Хелър-Уистър на Волтар, той можеше да се върне на Земята като герой-победител, а не да бъде застрелян като дезертьор.

Надяваше се, че Тийни си дава сметка колко деликатна и сложна е работата по връзки с обществеността и че не може да бъде свършена за една минута. Нещото, върху което трябваше да се съсредоточи, беше пълнота, както и ОТПЕЧАТВАНЕТО НА ЗАГЛАВИЯ!

Мадисън знаеше какъв образ трябваше да създаде: този на народен герой по модела на Джеси Джеймз, а той имаше вече много подробни проучвания за подобни образи — през цялото време на яхтата той беше пътувал, за да проучва знаменити престъпници. Небеса, ръцете го сърбяха до болка да приложи наученото.

Той знаеше как точно да се добира до определени резултати: Обхват, Полемика и Доверие.

Онова, което му липсваше на Волтар, бяха Познанствата, още един елемент, с който винаги беше разполагал на Земята.

Но всичко по реда си. Трябваше най-напред да се организира. Нямаше си даже секретарка, да не говорим за верига от послушни редактори и издатели. Пари. С това беше най-добре да започне.

Когато се качи в еърбуса си, той каза на Флик:

— Как мога да осребря личната си пластинка? Къде трябва да отида?

— Ще ти ПЛАЩАТ? О, просто си легни на седалката и се отпусни, а аз ще те откарам във финансовия отдел на Правителственото градче два пъти по-бързо, отколкото може да вдигне тая съборетина!

Те се понесоха като във вихър. Тръгнали на далечно пътуване, те минаха с огромна скорост през портите на Палас сити, толкова бързо, че Мадисън не намери време да се замае от смяната на часовото време с тринайсет минутна разлика.

Докато караше като обезумял над Великата пустиня, Флик каза:

— Ама как само ми е дошло до гуша да ям престояли кексчета от казаните за боклук, както правя напоследък! Освен това ми дължиш пакет фасове. И знам един пансион, където можем да намерим съвсем евтини стаи. Добре ли се чувстваш? Удобно ли ти е? Да пусна ли малко музика?

Мадисън не му обръщаше много внимание. Опитваше се да измисли как да се установи на такъв непознат терен. След това се отнесе със заглавия, които кръжаха в главата му: 18 пункта, ОФИЦЕР ОТ ФЛОТА СТАВА ИЗМЕННИК, но ги отстрани от въображението си. Бяха малко бледи и им липсваше живост. Той си даде сметка, че за това ще му е необходимо внимателно планиране, за да стане наистина изпипано. Не разполагаше с помощни отряди, нямаше телефонни линии, а фактът, че хората на Волтар си нямаха и понятие от връзки с обществеността, беше и благословия, и проклятие. Всеки негов професионален трик щеше да е съвсем нов за тях, но от друга страна нямаше ги традиционните опори. Положението беше като на мъж, който се приближава към девица: въпросът е колко голямо е нейното желание да бъде изнасилена?

Мислите му бяха прекъснати от Флик. Той беше излязъл, отворил вратата на Мадисън и сега нетърпеливо го предупреждаваше да не се спъне на рампата, когато слиза. Мадисън се изненада, когато видя колко много време е минало. Бяха при финансовия отдел.

Като следваше тревожните напътствия на Флик, Мадисън тръгна сам през търчащите тълпи и не след дълго се озова пред гише, на което пишеше:

Осребряване на лични пластинки

Един отегчен чиновник в работна престилка, която предпазваше костюма му, свърши отброяването на заплатата на един навъсен учител, който бил прехвърлен в по-второстепенно училище, и се обърна към Мадисън. Той разгледа документите, без да показва никакъв интерес. Посегна към машината за осребряване на пластинки и тогава изведнъж погледна отново формуляра.

— НЕОГРАНИЧЕНО ЗАПЛАЩАНЕ? — Очите, му станаха на палачинки. Натисна набързо няколко бутона и Мадисън изведнъж се оказа заобиколен от охраната на финансовия отдел.

Един офицер занесе формуляра „Промяна на заплащането“ през някаква врата, а другите просто останаха по местата си и гледаха вторачено Мадисън. Виждаше се как офицерът натиска бутони и включва лампички, очевидно проверявайки кодовете, скрити на личните пластинки.

Когато се върна, той задържа формуляра и зачака. Това много изнерви Мадисън.

Не след дълго на гишето дойде един много стар човек със значка на служител във финансовия отдел и офицерът му даде формуляра.

— Нищо не разбирам — каза офицерът. — Истинска е.

— Не е възможно! — каза възрастният служител. — Неограничено заплащане? Той би могъл да купи планетата!

— Е, това вече е твоя работа — каза офицерът и по негов сигнал цялата финансова полиция си тръгна.

Новината обаче се беше разпространила по всички гишета и сега чиновници и други хора зяпаха Мадисън и си шепнеха.

На гишето дойде друг служител, а първият му подаде формуляра и каза:

— Божичко, погледни това, Сифо! Това приятелче Хист се побърква все повече! Заповедта е валидна. А какво да правим ние?

Сифо отвърна:

— От какви отпуснати суми трябва да дойде? Дай да видя другите документи.

— Прегледаха ги обстойно. Започнаха да се съветват. Мадисън много се изнерви. Попита:

— Има нещо нередно ли?

Първият служител го погледна.

— Не можем да разберем от кой бюджет да се тегли. Вашият ранг е специалист по връзки с обществеността, каквото и да означава това, и той е към Апарата. На вашия разплащателен статус пише „Без заплата-П“, което означава, че е трябвало да бъдете причислен към Палас сити. Хист е подписал това разрешително не само като Шеф на Апарата, но и като говорител на Негово Превъзходителство, което прави разрешителното кралско. Не можем да решим коя буква да поставим след новия ви статус като спецификация. Страхувам се, че ще трябва да дойдете пак.

Стомахът на Мадисън се преобърна. Помисли си за имиджа си пред Флик. Помисли си за многозначителния поглед на Тийни. Помисли си и за собственото нетърпение да се захване на работа.

— Няма ли начин, по който това може да бъде направено сега?

— Ами, опасно е — отвърна Сифо. — Може да надхвърлите нечий бюджет. Можете да решите да купите цялото Индустриално градче или нещо подобно, а това ще побърка компютрите ни.

— Какви пари има в онези бюджети? — попита Мадисън отчаяно.

Те отидоха в другата стая и се върнаха след малко. Сифо каза:

— Апаратът е почти изчерпан заради въстанието на Калабар. Палас сити е почти изпразнено, така че от отпуснатите суми се използват само 50 процента. Кралските разходи са спаднали почти до нулата.

— Пари — каза умолително Мадисън. — Колко пари има в тях?

— Има един милиард на Палас сити, който няма да бъде използван, и около четири милиарда кралски.

Надеждите на Мадисън се съживиха.

— Вижте какво, просто ми дайте статус за всичките три.

— Хм — каза Сифо.

— Чуйте ме — прекъсна го Мадисън, като направи най-честната си и откровена физиономия, — аз съм разумен човек. Ако гарантирам, че ще се съветвам с вас, всеки път, когато реша да тегля повече от един милиард, ще ми дадете ли статус за всичките три? По този начин ще се тегли само от съществуващите фондове.

— Ще трябва да го напишете черно на бяло — грейна Сифо.

— Така компютрите няма да блокират — каза първият служител. — Дайте му листове.

Те взеха подписаното и подпечатано начинание и отбелязаха на личната му пластинка „Разплащателен статус: Неограничен-АПК“.

Мадисън я прие с напълно безизразно лице. Никога през цялата си кариера не беше имал банкова сметка за един милиард долара! О, какво можеше само да направи с нея!

Изглеждаха като хора, които са го победили. А той беше напълно сериозен, когато си тръгна.

БАНКОВА СМЕТКА ЗА ЕДИН МИЛИАРД ДОЛАРА!