Л. Рон Хабърд
Победа на злото (47)

Глава първа

Веднага щом влезе в градската къща, Мадисън се захвана на работа. Той усещаше, че върви с твърди стъпки към тържествения ритъм на фанфарите и че благородната победа му се усмихва почти под носа.

А и как можеше да се провали? Та нали той беше най-завършеният специалист по връзки с обществеността от Юлий Цезар насам, в това нямаше никакво съмнение. Цезар, един Земен император от далечното минало, беше дошъл, видял и победил цяла Галия. Мадисън щеше да направи същото с Волтар. Той не страдаше от липса на самоувереност. На историците, драги читателю, може да им се иска това да не е било така, защото когато всичко излезе наяве, става много ясно, че Дж. Уолтър Мадисън беше поел по един път, който щеше да промени историята не само на Волтар, а и на Земята. Един поет беше казал, че перото е по-силно от сабята: в нашия случай щеше да стане ясно дали връзките с обществеността са по-силни от общия здрав разум, на лидерите на две империи. И докато проследяваме действията на Мадисън и някои други хора, ние наистина ще разберем дали това е било така. Така че продължавай да четеш, скъпи приятелю, продължавай да четеш. Ще останеш смаян!

Мадисън беше оставил Тийни в Палас сити. Набрала отново кураж, тя вече правеше планове как да подготви острова за пристигането на Грис, но се беше примирила, че хвърлянето му в карцера щеше да стане след известно време. Мадисън даже беше стигнал дотам, че беше обсъждал с нея как тя ще изръси Индау за някои от парите за поддържането на острова, за да купи въздушна карета, малко гориво за двореца и съоръжения за измъчване. Тя беше решила да научи Туу-Туу, най-любимия педал на Индау, на един нов начин за целуване и беше сигурна, че това ще свърши идеална работа. Така че Тийни не беше пречка, поне за известно време, макар че Мадисън потръпваше при мисълта за онова, което можеше да стане, ако той не успее да направи така, че тя да получи попечителство над Грис.

Сега той беше извикал общите работници, беше ги накарал да почистят големия салон на 76-ия етаж и да го напълнят с маси. Изпрати един снабдител да набави вокоскрайбери, хартия, химикали и по няколко броя от всички вестници, които излизаха не само на Волтар, но и на всичките сто и десет планети.

След това събра четирима от репортерите-престъпници и застана пред тях, висок и властен, на проблясващата светлина на зората.

— Сега вие сте — каза Мадисън — творци. Оставете настрана тежкия труд и фактите. Развихрете въображението си. Отсега нататък вие ще осъществявате връзки с обществеността. Веднага и без да отлагате започвайте да пишете статии за престъпленията на Солтан Грис, офицер от Апарата, който гние в Кралския затвор.

— Можете ли да ни кажете нещо за него? — попита водещият репортер-престъпник.

— Той е мошеник — каза Мадисън. — Това е всичко, което е необходимо да знаете. Ще го разобличим и ще го признаем за виновен в пресата и по този начин ще ги накараме да го изправят пред публичен съд. Като направим това, ще имаме пред себе си и друга плячка.

— Чакайте малко — каза водещият репортер. — Мисля, че никой досега не е правил подобно нещо на Волтар. Хората може да си помислят, че не е справедливо.

— От вас зависи да създадете толкова чудовищни престъпления, че обществеността да иска главата му на всяка цена. Направете това и забравете всякакви граждански права. Това са връзки с обществеността в най-добрия им вариант.

Друг репортер каза:

— Вие току-що използвахте един много странен термин — публичен съд. Никога не съм чувал за такъв. На Волтар съдебните процеси са частни и се съобщават само престъплението и присъдата.

— Аха! — възкликна Мадисън. — Заседание на Звездната палата. Е, можем да атакуваме и това, когато му дойде времето. Сега се захващайте на работа, измислете престъпленията на Грис, след което ще ги публикуваме.

Четиримата се разшумяха, след което единият каза на Мадисън:

— Знаем много престъпления, защото в затвора се запознахме с много престъпници. Но можете ли да ни насочите по някакъв начин?

— Да ви насоча? — каза Мадисън високомерно. — Да не искате аз да ви върша работата? Не, не, приятелчета. Оставете въображението си да заработи с пълна пара, нека хартията да свърши. В края на краищата сега работите по връзките с обществеността!

Те кимнаха и се захванаха на работа.

Тогава Мадисън извика общите работници и ги накара да подготвят музикалната зала на 76-ия етаж. Беше доволен да види, че от екипа на Хайти са му изпратили поправения „кордер-бар“ заедно с една бележка, че са направили и дубликат — същото, но без рисунките. Мадисън седна пред него и започна да записва рагтайм, а бившият репортер от Академията по изкуствата и авторът на трилъри послушаха малко с изненада, след което се захванаха да работят по мюзикъла. Мадисън ги остави, точно когато спореха дали партиите на хора трябва да се танцуват от скелети или от призраци, и отиде да си върши другата работа.

Той забра режисьора и останалата част от екипа и ги заведе в една от най-големите зали на 76-ия етаж, която вероятно беше залата за упражненията по военна подготовка, водени от генерал Лууп, след което им обясни какво да правят.

Мадисън каза на режисьора:

— Сега нещата остават в твои ръце. Премахни затворническата им бледност и им покажи как трябва да носят определени дрехи. Сега наистина ще ръководиш нещо като актьорско училище. И преди всичко ги обучи да се усмихват по най-честния и откровен начин, без да се затрудняват. Трябва да се отървем от изражението на убийци.

— Това ще бъде трудно — отвърна режисьорът. — Та те са убийци!

— Ама никой не те кара да променяш това — прекъсна го Мадисън. — Крайният резултат понякога е убийство. Но се прави по различен начин: нарича се връзки с обществеността.

— Разбрано — каза режисьорът и бързо се хвана на работа.

Тогава Мадисън се върна при репортерите, за да види как се справят. Те вдигнаха глави от работата си. Бяха ухилени до уши.

— Направихме го — каза водещият репортер-престъпник. — Измислихме една страхотна история. Солтан Грис, офицер от Апарата, е бил забелязан да обикаля всички ферми в провинцията на тази планета и да отравя водоемите. По този начин той избива като мухи пасищните животни.

Мадисън погледна черновата. Тия момчета бяха на прав път, но бяха малко зелени. Той беше очаквал това.

— Така е добре, момчета. Но добавете и следното за малко цвят: удушеното тяло на жената, която ви е разказала това, е намерено веднага след това, потънало в собствената й кръв.

— Хей — възкликна единият репортер с широко отворени от възхищение очи, — това е гениално!

— Не, това са просто връзки с обществеността — каза Мадисън. — Лесно ще му хванете цаката. Сега и четиримата го редактирайте, направете копия и занесете историята на редакторите в града.

— Добре! — отвърнаха в хор четиримата репортери, подчиниха се и хукнаха навън да си вършат работата.

Мадисън се усмихна. О, нещата вървяха много добре. Също като в добрите стари времена. И когато изправеше Грис на подсъдимата скамейка, щеше да подучи адвокатите му как да го отърват: просто като обвинят Хелър. Броеве, броеве, броеве, десетки мили заглавия!

Дж. Уолтър Мадисън беше в стихията си!