Л. Рон Хабърд
Победа на злото (41)

Глава първа

Хайти Хелър погледна Мадисън леко изненадана.

— Искате да кажете, че освен този красив подарък, който ми донесохте от Джетеро, имате й нещо друго? Боже, вие сте пълен с изненади. Но елате, нека малко се поразходим. Цяла сутрин седя.

Дж. Уолтър Мадисън бързо грабна куфарчето си и я последва извън лятната къща. Веднага към тях се присъединиха пойни птички.

Десетките акри на покривното имение бяха красиво декорирани с криволичещи пътечки, басейни, водопади и дървета, така че на всеки няколко ярда, по която и пътека да тръгнеше човек, пред него се разкриваше нова гледка.

Както си вървеше с пъхнати в джобовете на артистичната си риза ръце, Хайти погледна към Мадисън.

— Та какво е това друго?

— Вашият нов мюзикъл! — отвърна Мадисън. — Донесъл съм го!

— Това е странно — каза Хаити. — Обикновено аз ги създавам, а личният ми екип ги доразвива.

Мадисън не си беше дал сметка за това: на Земята актьорите не си ги пишеха; те само пееха и играеха в тях. Но той продължи смело напред.

— Заповедта той да бъде направен идва от самия Лорд Снор. Той е голям ваш обожател, както и всички останали. Когато чу една от песните в него, той каза: „ТОВА Е САМО ЗА ХАИТИ!“.

— Така ли? Колко странно. Той е глух като пън.

— За всичко, освен за звук от кости — каза бързо Мадисън. — Слагат кости в медицинската сонда, искам да кажа мости в кондата…

Хайти се разсмя. А после каза:

— Съжалявам, че така ви обърках. Може пък Лорд Снор наистина да се е събудил и да е послушал онова, което се излъчва по „Вътрешен обзор“. И по-странни неща са се случвали.

Мадисън бърникаше в куфарчето си. Въздействието на Хайти Хелър му идваше малко нанагорно. Но той беше ветеран и бързо се взе в ръце.

— Вижте, по-добре е да ви изсвиря една от песните в мюзикъла. Къде имате тук пиано?

— Какво?

— Клавиатура. Не съм професионалист, но мога да издрънкам нещо.

Хайти се беше отдалечила от него. Той бързо я последва. Тогава забеляза, че някои от покритите с асми стени, край които минаваха, бяха всъщност части от постройки. Хайти отвори нещо, което приличаше на градинска порта и когато Мадисън я последва, той се озова в нещо като ателие за поправка на музикални инструменти.

Един мъж на средна възраст стоеше над пейка, върху която бяха разхвърляни електронни компоненти и кутии на нещо, което трябва да бяха инструменти. Той вдигна поглед, видя Хайти и остави настрана инструмента, с който работеше.

— Джарп, — каза Хайти, — чувал ли си някога за един инструмент, който се нарича пиано?

— Не — отвърна Джарп. — Как изглежда?

— Зъби — каза Мадисън. — Има много клавиши, които изглеждат като зъби от слонова кост.

Джарп се обърна към Хайти.

— Говори за някакъв примитивен устен инструмент.

— Не, не — прекъсна го Мадисън. — То е доста сложно. На него се свири като натискаш клавишите с две ръце и правиш акорди. Искате да кажете, че нямате клавиатура? О, Боже!

— В каква скала е? — попита Джарп.

— Осем тона мажор, тринайсет тона хроматична.

— Знаете ли нотите?

Когато Мадисън кимна, Джарп се разтършува и намери останките от един „кордер-бийт“, който действаше на принципа на близостта на пръстите. След няколко неуспешни опита, Мадисън успя да го накара да издаде необходимия брой вибрации. Джарп включи един рекордер и Мадисън изсвири хроматичната скала, като придвижваше пръста си все по-близо и по-близо и го задържаше всеки път, когато попадаше на верния тон.

— И всички тези тонове са на един инструмент? — попита Хайти.

— Да — отвърна Мадисън. — Общо осемдесет и осем.

— Разбрах — намеси се Джарп. — Той говори за „кордер-бар“. — Обърна се към Мадисън. — Когато сложиш пръста си за дълъг такт, изсвирва тон. Когато го натиснеш леко, получаваш по-тих тон. Когато го натиснеш по-силно, получаваш по-силен тон. Но вие говорихте за някаква клавиатура или клавиши. Как изглежда това?

Мадисън намери лист хартия, но така зле се справяше, че Джарп го взе от него и върху един по-голям лист и като държеше ръката на Мадисън скоро изрисува клавиатура на пиано. Джарп погледна рисунката и се почеса по главата.

— Никога не съм виждал подобно нещо. Вероятно работи механично: казвате, че когато се натисне някой клавиш, това задейства чукче, което удря струна. Колко тромаво! Предполагам, че е кръвен родственик на онези арфи с пръчки, които навремето са използвали в провинция Мистик. Скачали голи около тях и ги удряли, точно преди да започне пролетното им чифтосване.

— Е, виж какво можеш да направиш — прекъсна го Хайти — и го донеси в залата за репетиции, когато си готов.

Мадисън я последва навън. Не след дълго тръгнаха по пътечка, която завиваше покрай един водопад, а птичките бяха направили летящ ескорт.

— Кажете ми сега за какво става въпрос в мюзикъла — проговори Хайти. — Сценарият. Надявам се, че не е за пролетно чифтосване.

Мадисън се разсмя бързо и отново извади най-очарователната си усмивка.

— Въобще не. В действителност това е едно чудесно изразно средство, което ще разкрие прекрасния ви глас така, както не е ставало досега. Става въпрос за една митична планета, наречена Тера. Цялата история е една измислица, нали разбирате.

— О, страшно обичам музикалните фантазии. „Принц Кавкалсия“ стана голям хит. Продължавайте.

На Мадисън му се щеше просто да й даде разработката. Тя обаче беше в куфарчето му, а Хайти се възползваше от момента, за да се пораздвижи. Мадисън и авторът на трилъри се бяха изпотили, докато го напишат, но той не беше и помислил, че ще му се наложи да й го предава устно. Надяваше се, че ще си го припомни що-годе добре.

— Значи — каза той — тази измислена планета Тера се управлява от едно голямо чудовище в червен костюм, което има рога и опашка.

— Вие описвате дявол от Манко.

— Добре — каза Мадисън, който не беше и чувал за такова нещо. — Радвам се, че правилно схванахте това. Така този дявол от Манко управлява всички хора. Те нямат никакви пари и умират от глад. Значи, в началната сцена показваме всички хора, струпани на едно място, гладни и се молят, при което идва дяволът от Манко и ги рита.

— Колко ужасно!

— Но чакайте, — продължи Мадисън, — дяволът има голям двор с дяволи, един, от които е загубил детето си, а една стара бавачка е сложила на негово място ЧОВЕШКО дете, за да заблуди дявола, който отглежда това човешко дете, като си мисли, че то е неговият син.

Значи, сцената, която видяхме в началото — как главният дявол рита хората — се наблюдава от това човешко дете, което вече е един млад мъж, и той решава, че това не е хубаво.

— Браво на него — каза Хайти.

— Но всичките придворни дяволи мислят, че този син е един от тях. Мислят, че той е надежден офицер с отлична репутация. Всъщност обаче той планира как да помогне на хората. Така че винаги, когато успее да се измъкне, той слага една маска и започва да ограбва влакове.

— Влакове? — попита Хайти. — Какво значи влак?

Мадисън отговори:

— Това е само една измислица.

— Оу.

— Значи, всички дяволи пренасят парите и ценностите си с тези влакове.

— Аха, значи влак е междупланетен космически лайнер — каза Хайти.

— Нещо такова — отвърна Мадисън. — И главният герой ги ограбва.

— Искате да кажете, че той става ПРЕСТЪПНИК?

— Той ТРЯБВА да стане такъв — каза Мадисън.

— О, не мисля, че това ще се приеме добре. Хората ненавиждат престъпниците.

Мадисън продължи:

— Е, това не е престъпник в истинския смисъл на думата. Защото е в името на добра кауза: Той ограбва влаковете, дава парите на бедните и така те НЕ ГЛАДУВАТ!

— Чуйте — прекъсна го Хайти, — хората са тези, които произвеждат храната. Ако не го правеха, нямаше да има какво да купуват с парите, които героят им дава.

— О, дяволите заграбват храната и хората трябва да ги подкупват, за да си я получат обратно. И изведнъж дяволите разбират КОЙ е бандитът. Собственият син на един дявол! И го обявяват за ПРЕСТЪПНИК! Пада голяма борба и престъпникът се измъква.

— Урааа! — извика Хайти.

— Но в крайна сметка дяволите го хващат — продължи Мадисън — й го обесват. Много нависоко и той е съвсем мъртъв. Всички хора плачат…

— Чакайте малко — прекъсна го Хайти, — не виждам никаква роля за себе си в цялата тази история. Няма никакво момиче.

— Ами, щях да стигна и до това. Вие сте сестрата на героя.

— Тогава трябва да съм дявол, тъй като той е откраднато дете.

— Не, не. Дяволът е откраднал братче и СЕСТРИЧЕ! Забравих да го спомена. И в мюзикъла сестрата многократно предупреждава и спасява героя. Освен това ТЯ пее всичките песни. Престъпникът просто ходи насам-натам и убива разни хора, а сестрата описва в песните си какво прави той. И всички хора започват да пеят нейните песни.

— Значи има много хорови партии.

— Точно така! — каза Мадисън. — Последната сцена, в която го обесват, е най-вълнуващата. Всички хора са там и го гледат как издъхва на ешафода…

— Колко зловещо!

— На сцената излиза сестрата и изпява една страхотна песен, нещо като погребална песен. И тогава дяволите разбират, че тя е тази, която го е съветвала през цялото време и веднага я обесват до него!

— Не!

— Да. Точно до брат й, на втори ешафод. И тогава се отварят два гроба и големи ръце на скелет се показват от тях и прибират двамата мъртъвци. И тогава всички хора стават, запяват песента, която тя е пеела, и запомнят престъпника завинаги!

Хайти Хелър го гледаше с широко отворени очи.

Мадисън задържа дъха си. Дали тя щеше да се хване на тази въдица?

Изпод едно разцъфнало дърво се отвори един високоговорител и ги прекъсна.

— Хайти, инструментът е готов.