Л. Рон Хабърд
Победа на злото (38)

Глава пета

Мадисън беше работил часове наред за спасяването на екипа. Каиши под подовете на горните етажи ги бяха изпратили в един „затвор“ на 76-ия етаж и те бяха чакали там в страх, че ще бъдат върнати в Местния затвор на Конфедерацията, когато Мадисън ги беше освободил.

Обърканият специалист по електрониката беше обяснил, че и той е бил подведен, защото по неговите думи приспособленията не били в масова употреба извън силите за сигурност. Той намери една резервна част от склада за електроника и след като беше разбрал как действа, им показа, че това е просто един чип с размера на топче от пълнител на химикал, което като се постави на пътя на микроскоп-проектор дава образи във въздуха, които могат да се движат и да издават звук. За щастие резервната част не беше за призрак, а за едно момченце, което пишка и това възвърна морала на бандата, макар и смеховете да не бяха толкова много.

Катерачът се беше възстановил от уплахата си след няколко конвулсии, още повече че сега усещаше как хората му се смеят и са нетърпеливи да му помогнат.

Всички се съгласиха, че генерал Лууп е крадял правителствена собственост и приспособления, а това го правеше колега-престъпник и те бяха по-склонни да му простят. Дали беше правил това, само за да упражнява хобито си, или за да плаши до смърт колегите си офицери, въобще не ги интересуваше. Мадисън си имаше друга теория — че производителите, понеже са знаели, че Лууп си е малко луд, са инсталирали приспособленията с надеждата да увеличат броя на договорите си, след като покажат какво могат да правят. Мадисън беше забелязал различни имена на производителите на кутиите за задействане; той не мислеше, че някоя от тях се използва от правителството или пък му е известна. Не беше намерил нито един печат на силите за сигурност на тях. Ако това беше правителствена собственост или поне беше известно на правителството, отдавна да е било иззето. Но той не показа несъгласието си с екипа: те се нуждаеха от всяка утеха, която можеха да получат.

Кризата свърши. Екипът се беше наспал. А Мадисън сега имаше други неща за вършене.

В една зала за брифинги на 76-ия етаж, която генерал Лууп вероятно беше използвал, за да говори на своя персонал, Мадисън сега беше събрал бандата за свои собствени цели.

Сега всички изглеждаха доста по-добре: мъжете се бяха обръснали и подстригали, жените си бяха направили прически и сложили грим. Бяха малко мършави, но с малко добра храна това щеше да се оправи. Затворническата бледност още личеше, но няколко дни под слънчеви лампи щеше да им придаде малко по-естествен цвят. Вонята беше изчезнала!

Готвачите стояха на вратите, а останалите седяха по столове и скамейки. Всички погледи бяха вперени в Мадисън, когато той се изправи на издигнатата платформа в предната част на голямата зала.

— Събрах ви тук този следобед — започна той, — за да ви изясня защо всъщност сте тук. Сигурен съм, че някои от вас са се зачудили за това, а най-дълбоката същност на един екип е общата цел. Зная, че някои от вас бяха любопитни по отношение на това какво всъщност означава специалист по връзки с обществеността. Това не означава офицер, който пуска затворници под гаранция. Казах така на пазачите, само за да мога да ви измъкна от там.

Екипът застана нащрек. Всички се почувстваха малко по-добре, когато разбраха, че не са в ръцете на още един офицер от Апарата, а на някой, който сега им казваше, че има други цели и който може би си е майстор престъпник, използващ Апарата за някоя своя лоша цел, популярността му се увеличи.

— Истинското значение на PR (public relations) е ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА. Това е дейността, с която вие сега ще се заемете.

Те кимнаха, но изглеждаха озадачени. Никога не бяха чували за такова нещо. Единствените връзки, които някога бяха имали с обществеността, се състояха в това да я превръщат в жертва.

— И понеже това ще е вашата работа — продължи Мадисън, — е по-добре да я обясня подробно.

Мадисън се изпъна. Лицето му се озари. Личните му пристрастия към темата го завладяха напълно. С глас, който беше по-подходящ за катедрала, той каза:

— Връзките с обществеността са едно от най-благородните начинания на човека!

Аудиторията беше изненадана. Вторачиха се в него с широко отворени очи.

Мадисън се беше отприщил. Гласът му съдържаше нежните отсенки на хвалебствията.

— Връзките с обществеността са изкуство, което МНОГО превъзхожда елементарното рисуване и, тъпата поезия.

Аудиторията зяпна.

— То се състои — продължи Мадисън — в магията да казваш на хората какво да мислят и да ги принуждаваш да променят мнението си.

Един общ работник се провикна:

— А, така вече е по-добре. Леко ли трябва да удряме, само за да стъписаме, или силно, за да убием?

Мадисън пусна една красива усмивка.

— Винаги удряш, за да убиеш.

Бандата се разшумя и закима.

— Разбрахме — чуха се множество гласове.

Тогава някой каза поверително, но достатъчно силно на съседа си:

— Това е, което лейтенант Флик ни каза снощи. Той е убиец! Един от най-великите за всички времена!

Всички заръкопляскаха, дори и готвачите по вратите. После станаха и започнаха да скандират:

— Шефът! Шефът! Шефът!

Мадисън, който беше спец по улавяне на подходящия момент и по сценично присъствие, знаеше кога трябва да свърши една реч. Той се поклони!

Врявата утихна, когато всички се изнесоха от залата.

Мадисън усети нещо. Флик го нямаше никакъв. Той се провикна:

— Къде е лейтенант Флик?

Лакейката на шофьора каза:

— В леглото си. Даже не ме и докосна. Не мога да си върша работата. Мисля, че много са му потънали гемиите. Дори сякаш е готов да се самоубие.

Разтревожен, Мадисън незабавно мина през всички коридори, които водеха до апартамента, присвоен от Флик.

Флик лежеше с лице към стената. Изглеждаше напълно отнесен. Мадисън трябваше да го раздруса здраво, за да получи някаква реакция.

— Какво ти става? — попита го той.

— Животът свърши — промърмори Флик.

— Защо? — попита Мадисън.

Флик изстена:

— Никога не ограбвай мечтите на един човек. Това означава смърт.

Мадисън го погледна. Летаргията здраво го беше хванала. Знаеше, че не може да живее с него в това състояние. Бързо обмисли всичко.

— Нямаш ли други мечти? — попита го той.

Флик изпъшка, но накрая се обърна по гръб и каза:

— Само една, но тя е невъзможна. Не бива даже да мисля за нея.

— Кажи ми я — настоя Мадисън.

— Това е една мечта, която често ми се появява, но винаги трябва да се отказвам от нея. Тя е да срещна Хайти Хелър лично. — И той изстена. — Но тя има милиарди почитатели. Аз даже не бих могъл да си проправя път през такава тълпа. Никога не съм могъл да си позволя даже билет за изпълненията й на живо. Така че, все едно не съм го споменал. Не, животът свърши за бедния Флик. — И той отново се обърна към стената с ужасна, разтърсваща въздишка.

Мадисън отиде до прозореца. Гигантският купол на „Вътрешен обзор“ блестеше на следобедното слънце. Нещо му прищрака в главата.

Ломбар се опитваше да намери Хелър. Мадисън също трябваше да знае това.

Подреденият контур на един план започна да се оформя на стъклото пред очите му в 18-пунктов печат от миналия век.

1. По някаква голяма случайност Хайти Хелър може да знае къде е Хелър-Уистър. Ако е така, тя може да бъде подмамена да каже това на Мадисън.

2. Ако не знае, то може да си има начини, които може да използва — без да си дава сметка, разбира се — за да накара някога да й каже.

3. Той трябва да има някакво извинение, за да я вижда често и тя да има възможност да му изпява информацията, когато я получи.

Тогава целият лист изхвърча нанякъде и на стъклото затанцува един лозунг, 22-пунктов, целият с главни букви:

ИЗГРАДИ ИМИДЖА,

ПРЕДИ ДА ПАСНЕШ

ХЕЛЪР КЪМ НЕГО!

— ЮПИИИ! — изкрещя Мадисън. Той подскочи високо и затанцува из стаята. Вече знаеше как ТОЧНО да подходи към цялата работа!

— Какво по дяволите става? — попита Флик, защото се уплаши, че Мадисън е полудял.

Мадисън се приближи до леглото му. Направи най-честното си и откровено изражение.

— Флик, — каза той, — ако те представя лично на Хайти Хелър, ще престанеш ли да замислящ обири?

Флик се вторачи в него. После разбра по честното и откровено изражение на лицето му, че Мадисън не се шегува.

— Ще трябва — отвърна Флик. — Ако се срещна лично с Хайти Хелър, няма да мога повече да замислям обири. Ще бъда съвършено различен човек!

— Добре — каза Мадисън. — Значи се споразумяхме. Ако се погрижа да се срещнеш лично с нея, престъпленията, които ще извършваме отсега нататък ще са само тези, които аз наредя. Съгласен ли си?

Флик кимна мълчаливо, като не смееше да се надява.

— Добре — каза Мадисън. — Ставай и се обличай. Имаме много работа!

Мадисън изхвърча навън, въодушевен от плана си.

О, той наистина вече беше на път! Във въздуха се носеше миризмата на крайната победа! Той НАИСТИНА можеше да се справи с делото Хелър!