Л. Рон Хабърд
Победа на злото (28)

Глава трета

Еърбусът набираше с такава скорост и такива остри завои, че Мадисън се просна сред купищата пакети, метални кутии, чанг-попс и шишета с газирана вода. Помисли си, че светът е станал яркочервен, докато не разбра по пода на превозното средство, че гледа през чадър за еднократна употреба с такъв цвят, който някак се беше отворил.

— Какво по дяволите правиш? — извика Мадисън.

— Само се дръж здраво — каза Флик. — Ще бъдем там точно за една минута!

— Не съм ти давал нареждане да ходиш, където и да било! — изстена Мадисън сред кашони с цигари.

— Ти не познаваш местността колкото мен — извика му Флик в отговор. — Само не се притеснявай. Няма да се загубим. Знам точно къде отиваме.

Еърбусът кръжеше смъртоносно. Не беше една минута. Повече приличаха на десет. И тъкмо Мадисън беше започнал да се окопитва, когато ТРЯС и те се приземиха.

Флик изскочи като стрела от еърбуса. Докато отстраняваше едно кексче от лицето си, Мадисън го чу да ликува:

— Ето го и него. О, Боже, красавецът ми той! Точно това, което винаги съм искал!

Мадисън внимателно се измъкна от колата като опипваше лицето си. Очевидно се бяха приземили право през отворените врати на голяма зала за експозиции. Надписът от външната страна на витрината гласеше: „Фирмен пазар на Зипъти-Зип, Търговско градче“.

Флик стоеше във възторг и гледаше тавана.

Приближи се един доста добре изглеждащ мъж в светлозелен костюм, малко раздразнен от това необичайно кацане, но без да казва нищо.

— Казвам се Колбер. Мога ли да направя нещо за вас, господа?

— Онзи! — каза Флик, като посочи с пръст.

Мадисън беше извадил и последните трохи от кексчета от очите си. Бяха заобиколени от редици и редици еърбуси с всякаква формати разцветка. Флик не сочеше нито един от тях. Той ръчкаше с пръст към тавана.

Високо горе, на прозрачна плоскост, държана от въжета, беше изложено едно превозно средство, което можеше да се види от въздуха, ако човек погледнеше през високите прозорци или стъкления купол. Беше невъзможно голямо: имаше по едно ангелче в реални цветове на четирите си края и изглежда беше от истинско злато.

— Онзи, онзи, онзи? — извика Флик. — Искам го от години!

— О, съжалявам, каза Колбер, — но това е Модел 99. От него са произведени само шест екземпляра и те се използват за паради и изложби на автомобили. Това е нещо като символ на нашето отлично качество, за да показва какво може да създава „Зипъти-Зип“. Не се продава.

— О, да, за Бога, продава се. Виж какво пише на онази витрина. Пише: „Продаваме всичко, което лети“.

— Е, това е само една метафора — отвърна Колбер.

— Хич не ми се прави на многознайко — каза Флик. — ИСКАМ ТОЗИ ЕЪРБУС!

— Вие наистина — прекъсна го Колбер — трябва да разберете, че когато се произвеждаха колите от Модел 99, те още тогава не бяха предназначени за продажба. Просто се опитвахме да докажем, че можем да направим нещо повече от останалите производители. Един или два от тях бяха подарени на благородници в знак на добра воля. Но вие, господа, не сте благородници.

— Да се бием ли искаш? — попита го Флик, като вдигна юмруците си.

— Слушай, Флик — намеси се Мадисън, — не мисля, че трябва да се забъркваме в скандали…

— Ти си се слушай! — отвърна му Флик. — Този 99 има барче, тоалетна, умивалник със златни кранове. Има си цветен орган и всички познати видове екрани и визори. Задните седалки стават на легла, които те масажират. Тапицерията е от истинска обработена кожа. Лети с шестстотин мили в час и може да стигне до всяка точка на планетата, без да спира. Всичко му е напълно автоматично. Абсолютно обезшумен е и може да издържа налягане при полети до триста мили височина. Когато се приземиш, част от задницата му се изтегля назад, става на приземна кола и не се налага да ходиш. Модел 99 има хиляди отделения за багаж, а освен това можеш да скриеш някое момиче под седалката. — Той заклати заплашително юмрука си към Колбер. — Мечтал съм си да карам такова нещо и да гледам от високо на всичкия останал трафик и НИЩО НЯМА да ме спре!

— Наистина — каза Колбер. — Бъдете разумен. Цената му е десет пъти по-голяма от тази на най-добрите еърбуси-лимузини. Господа, мога да ви покажа някои много добри превозни средства, които…

— Колко? — попита Флик.

— Този Модел 99 — отвърна Колбер с надменен поглед — е вписана в счетоводните книги с цена трийсет хиляди кредита. Сигурен съм…

Личната пластинка на Мадисън беше все още у Флик. Той я бутна пред лицето на Колбер и попита:

— Това ще свърши ли работа?

Колбер я погледна. След което втрещен изпадна в шок.

— Разплащателен статус НЕОГРАНИЧЕН?

— Неговият — отвърна Флик като посочи с пръст Мадисън. — Апарата-Палас сити-Кралски. А сега смъквай онзи красавец от там! Заредете го! И не се бавете!

Колбер кимна мълчаливо. Флик разтвори широко ръцете си към колата и извика:

— Сладурче, ела при татко си Флик!