Л. Рон Хабърд
Победа на злото (77)

Глава втора

Един съдебен процес, който по волтарианските стандарти трябваше да свърши за десет минути, се влачеше изкусно и под вещото ръководство на Мадисън дни и седмици, а както се надяваше той, и месеци, съвсем в Земен стил.

При това раждаше заглавия за всеки ден, както и часове предавания по „Вътрешен обзор“.

По време на вековното си присъствие на съдийската скамейка двамата стари съдии от Вътрешната полиция бяха виждали и съдили сред всевъзможни шикалкавения и бюрократични извъртания, които десетките хиляди подсъдими някога бяха измислили — а тези затворници са имали много, време за мислене преди процесите. Старият изпълнител на смъртни присъди беше чул всякакви молби и хитрости, които ужасените жертви и покрусените семейства се бяха напъвали да измислят. Много от тях бяха свършили работа и те ги използваха до една в делото на Грис.

Основният стил на защита обаче беше винаги същият — повече или по-малко.

Повиквани от адвокатите на Грис свидетели заставаха на свидетелското място. Всеки един от тях излагаше в подробности необорими и ужасяващи доказателства за някое престъпление на Грис. Макар че голяма част от тези престъпления вече да се бяха появявали във вестниците преди процеса, тук те се излагаха, преиграваха и обсъждаха часове наред едно по едно, докато нито една противна и гнусна подробност не оставаше за въображението. Намираха отрепки и ги вкарваха в залата. Даже се ексхумираха тела, които изпълваха залата със смрадта си.

Грис ставаше все по-уверен, даже по-наперен, под светлините на рампата? Когато ден, два или даже три се посвещаваха на едно престъпление, той отново заставаше на подсъдимата скамейка и признаваше доказателството за вярно, че той наистина го е извършил и че като офицер от Апарата, се признава за виновен, НО при всяко подобно заявление казваше високо: ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР МЕ ПРИНУДИ ДА ГО ИЗВЪРША. ВСИЧКО СТАНА ЗАРАДИ НЕГО.

Заглавия, заглавия, заглавия, часове наред по „Вътрешен обзор“. Ден след ден. Седмица подир седмица. Обществената ярост срещу този офицер от Апарата растеше с такава скорост, че лорд Търн нае танкове и ги разположи пред всяка врата. Съдебната зала не само че беше претъпкана всеки ден, ами и целият хълм, на който беше разположена старата крепост беше пълен със зрители. Всеки телевизор с „Вътрешен обзор“ на Волтар беше гледан от цели тълпи.

На няколко пъти лорд Търн се обръщаше към адвокатите на Грис с думите:

— Как в името на нещо свято това продължително очерняне на клиента ви ще го оправдае?

Адвокатите спокойно пренебрегваха объркването на Търн. Те просто продължаваха да вадят наяве нови и нови престъпления. Грис продължаваше да се признава за виновен. Той продължаваше и да твърди, че Хелър го е принудил да ги извърши. И така шоуто продължаваше.

Във Флота всички започнаха много да се разяряват.

Тези обвинения от един „пияница“, който си седеше в залата и се хилеше в черната си униформа на полковник от Апарата, непрекъснато обвиняваше един Кралски офицер от Флота — и то не кой да е, а Джетеро Хелър — и който никога не обясняваше как и защо е бил принуждаван да върши всичко това, започваше да става много повече, отколкото Флотът можеше да понесе.

Съдът имаше заседания само сутрин и един следобед Мадисън получи спешно повикване от Ломбар Хист да отиде незабавно на плаца на Апарата в Правителственото градче.

Той влетя в градчето, но беше отклонен от патрул да Апарата към един вход през скалите долу. Макар и оттук, той успя да зърне плаца: беше пълен с коли на щаба на Флота, които имаха адмиралски вимпели.

Ломбар Хист беше в една задънена стая под офиса му. Той посрещна Мадисън, веднага щом специалистът по връзки с обществеността излезе от еърбуса си.

— Трябва да ми помогнеш — каза разтревоженият Хист. — Там горе има една делегация. Най-висшите офицери от Флота. Флотът надминава по брой Апарата най-малко десет пъти. Много са ядосани на онова, което Грис приказва! Ами ако се разбунтуват?

— Слушай сега — каза Мадисън със спокоен и убедителен глас, — това е проблем в компетенцията на връзките с обществеността, а ние се справяме много успешно досега. Основните принципи са покритие, дискусии и доверие. Ние определено имаме покритие: всеки вестник ни дава първа страница всеки ден, а предаванията на „Вътрешен обзор“ са страхотни. Присъствието на публиката е много важно за дискусията. Ние просто не можем да минем без нея. Единственото, което трябва да добавим, е максимално доверие.

— Това е нещото, което се разклаща — каза Ломбар Моето.

— О, не, не — прекъсна го Мадисън, — та това е част от плана. Това е една изпратена от небесата възможност за изграждане на имидж. Можеш чрез нея да изпратиш общественото доверие чак до звездите! Това е само още една страхотна възможност да се проявиш като СИЛЕН МЪЖ! Някой, с когото не могат да си играят! Сега само ми дай една от ония предварително подписаните от Великия съвет. Ще изпратя да повикат снимачния ми екип. А ти просто поддържай нетърпението на ония адмирали, докато аз наглася нещата.

Доста по-уверен Хист направи каквото му беше казано.

Един час по-късно в подобния си на пещера офис, той застана пред камерите на екипа на Мадисън, изпъна се в червената си униформа и се взря в депутацията в сиво-синьо.

С гърмящ глас и като използваше речта приготвена му от Мадисън, той се развихри в лицата на най-висшите офицери от Флота, които даже не беше поканил да седнат:

— Дошли сте тук, за да се оплачете от твърденията на затворника Грис. Трябва да ви уведомя, че той не е представител на Апарата. Офицерите от Апарата са честни и благородни мъже, които не могат да бъдат порицавани. Това е повече, отколкото мога да кажа за офицерите от Флота. Вие се осмелихте да поставите под въпрос онова, което аз, Диктаторът на Волтар, заповядах. Заради това знайте всички, че със заповед на Великия съвет, подписана и от лорда на Флота, който е негов член, следните наредби влизат в сила от този момент нататък:

А) На нито един офицер или служител във Флота не се разрешава да споменава името на Джетеро Хелър.

Б) На нито един офицер или служител във Флота не се разрешава да говори лоши неща за Апарата.

В) На нито един офицер или служител във Флота не се разрешава да се оплаква от мен, Ломбар Хист, по какъвто и да е начин или пък да поставя под съмнение някоя моя заповед, без значение как или кога е издадена.

Г) Офицерите от Флота трябва да козируват на всеки офицер или служител в Апарата.

Д) На всеки нарушител на тези наредби ще бъде отнета едногодишна заплата.

Депутацията при мен е разпусната. Махайте се оттук веднага!

Един възрастен побелял адмирал, цялата предна част, на чиято униформа беше златна от отличия, пристъпи напред:

— Хист, оттук даже виждам, че заповедта, която държиш в ръка, няма Кралски печат. Поради това тя не може да бъде приведена в сила, тъй като не е валидна.

Хист се изпъчи като червена светкавица. Камерите снимаха.

— Вие сър, току-що нарушихте два пъти член В от този документ. Поставихте под въпрос заповед, която издадох, а депутацията, която дойде при мен толкова безочливо, още не е напуснала! Заради това — и той посегна към бюрото си за втора заповед, която Мадисън беше написал за всеки случай, — целият Флот се ограничава в рамките на неговите кораби и бази, като тази заповед дава право на Армията да я приложи в сила. Сега козирувайте и НАПУСНЕТЕ!

Те не козируваха. Тръгнаха си.

Снимачният екип излезе навън, за да ги покаже как се качват на еърбусите.

Ломбар беше изпаднал в екстаз.

— Те се подчиниха! — каза той на Мадисън. — Видя ли лицата им? Почти морави! Но ги сплаших! Брей, изведнъж си давам сметка, че мога да ги използвам, за да освободя Апарата от Калабар и да започна да организирам сериозно нахлуването в Блито-3!

— О, да, наистина — отвърна Мадисън. — Днес ти направи една гигантска крачка към получаването на тотална власт и короната.

— Така е наистина — съгласи се Ломбар въодушевено. — Когато хванем Роксентър и го върнем на трона му там, имам намерение да му кажа какъв безценен помощник си ти.

Мадисън се ухили.

Това беше от хубаво по-хубаво.

Да, пристигането му у дома щеше да бъде знаменито.

Той просто трябваше да е сигурен, че е завършил работата си по Хелър.