Л. Рон Хабърд
Победа на злото (76)

Глава първа

Първото подхвърляне, което Мадисън направи, беше в момента, в който Солтан Грис застана на подсъдимата скамейка в претъпканата съдебна зала.

Лорд Търн направи реверанс към собствената си охрана, вестниците и Вътрешната полиция, които обявиха, че не могат да предотвратят бунтове, ако хората не бъдат информирани минута по минута за хода на делото. Те изтъкнаха, че не съществуват закони или наредби, които да забраняват това: просто идеята беше нова. Въпреки собственото си мнение, лорд Търн се беше съгласил делото да е публично.

Мадисън, който стоеше зад цялата работа, не можеше да иска нищо повече.

Най-голямата съдебна зала в старата крепост беше претъпкана от подиума до входната врата. Платформи висяха даже от подпорите. Сивият камък гледаше шест хиляди човека, натъпкани в зала, която беше предназначена едва за четири хиляди. Високите прозорци пропускаха вълни от прашна слънчева светлина.

Екипите от „Вътрешен обзор“ бяха в екстаз. Никога преди това не бяха допускани в съдебна зала. Те търчаха насам-натам, пъхаха камери пред лицата на хората, удряха устите с микрофони, казваха на хората да гледат в тази или онази посока, през цялото време се блъскаха с фотографи от пресата и се препъваха в репортерите.

Лорд Търн напразно удряше с чукчето си гонга пред себе си. Той почти беше изпаднал в отчаяние: всичко тук се гледаше по целия Волтар и с известно закъснение по цялата Конфедерация. Беше сигурен, че хората са на път да получат впечатлението, че той ръководи един много разпуснат съд. Безумно му се искаше тия продавачи на закуски и питиета да спрат да предлагат стоките си, крещейки с пълна сила.

Едва когато главният му помощник донесе един електронен мегафон, се възвърна надеждата му, че ще бъде чут. Той го насочи към гонга и силно тресна с чукчето си. Резултатът беше заглушителен.

— Съдът заседава! — изръмжа лорд Търн. — Ако затворникът Солтан Грис заеме подсъдимата скамейка, мога да прочета обвиненията срещу него!

Мигновено утихване.

Силно окован, Солтан Грис седеше на една скамейка, обграден от тримата адвокати, които му беше намерила вдовицата Тейл (мисис Грис). Грис си беше мислил, че ще бъде облечен в сив костюм на офицер от Общите служби.

Вместо това, той се появи в черната униформа на полковник от батальон на смъртта към Апарата. Беше се възпротивил, но адвокатите му бяха казали, че няма избор. Даже трябваше да сложи алените ръкавици.

Солтан Грис беше изплашен: като добавка към всичко останало, той страдаше и от сценична треска.

Тримата адвокати се опитваха да изглеждат уверени. Те бяха възрастни мъже: двама от тях бяха служили като съдии във Вътрешната полиция, а третият беше изпълнител на смъртни присъди, който беше работил за някакъв лорд. Грис им нямаше доверие. Беше му обяснено обаче, че това е най-доброто, до което може да се добере някой като защитници на престъпници на Волтар, и макар че трябваше да ги приеме, той все пак не вярваше, че те са на негова страна: обяснението му беше дадено от Мадисън.

Явният му отказ да отиде до ограденото място започна да предизвиква буря от животински звуци сред събраното множество, двамата адвокати му дадоха начален тласък, след което го сграбчиха двама сержанти. С дрънчене и трополене на оковите Грис беше избутан до издигнатия ограден стол: вратата му беше отворена и Грис беше набутан вътре, като мигновено стана център на всички погледи. Към него полетяха викове на омраза като гранати. Един лъч мръсна слънчева светлина, който влизаше през един кръгъл прозорец горе, го заслепи. Грис беше объркан.

Като използва отново високоговорителя пред гонга, лорд Търн помоли за тишина. Той заметна алената си тога и се наведе на масивния си стол към Грис.

— Вие сте Солтан Грис — каза лорд Търн — офицер от Координирания информационен Апарат. Потвърдете, ако това е така.

Грис преглътна трудно и кимна.

Търн много се надяваше всичко да свърши бързо.

— Обвинен сте в лъжливо и углавно двуженство, извършено в този затвор. Можете да направите каквото искате изявление, преди да бъдете осъден.

Грис разтреперано пое дълбоко дъх. Престъплението му изискваше смъртно наказание. Той просто не виждаше как може да се отърве от него. Не беше видял Тийни в залата, но предполагаше, че тя разполага с документи за предишните му бракове и че ги е дала на съдията. Изглежда със сигурност щеше да загуби.

Понеже не отговори веднага, животинските звуци започнаха отново. Охраната беше иззела всички оръжия на зрителите, но това не включваше чанг-попс и захарните пръчици. Няколко снаряда полетяха към него. Той доби представата, че хората не го обичат кой знае колко. Умът му беше объркан.

Лорд Търн отново удари гонга, за да въдвори ред. На Грис това му подейства като шок. И изведнъж ВДЪХНОВЕНИЕ! Щеше да каже онова, на което го беше подучил Мадисън.

Грис извика:

— Обвинявам Джетеро Хелър! Той е причината за всички престъпления!

Каквото и да беше очаквала да чуе обширната аудитория, то не беше това. Изведнъж настана такава тишина, че се чуваше падането на прашинките.

Лорд Търн се изпъна на стола си и премигна. След това каза:

— Момент, моля. Джетеро Хелър е Кралски офицер. Вие бяхте НЕГОВ затворник в този затвор. Но сега НЕ става въпрос за това дело. Обвинен сте в лъжлив и углавен брак, извършен между тези стени.

Грис набра смелост. Още не го бяха осъдили. И тримата му адвокати кимаха. Той извика:

— Аз продължавам да обвинявам Джетеро Хелър!

През залата премина объркано шушукане.

Лорд Търн каза с недоверчив глас:

— Обвинявате го, че ви е принудил да извършите двуженство?

Грис погледна към адвокатите си. И тримата му кимаха. На пейката зад тях Мадисън се хилеше. Грис каза:

— Категорично. Той отказваше да изпълнява нареждания. Той напълно подивя. Джетеро Хелър ме постави в ситуация, в която единственото, което можех да направя в своя защита, бе да се оженя още веднъж.

Шумът в залата се усили: беше на път да се превърне в объркан рев.

Лорд Търн отново удари гонга.

— Чиновник, — обърна се той към записващия на едно по-ниско бюро, — този подсъдим своеволно се отклонява от темата. Задраскайте тези бележки в стенограмата.

Усмивката на Мадисън обаче стана още по-широка. Можеше и да ги изтрият от записа, но те се излъчваха от „Вътрешен обзор“ по целия Волтар и скоро щяха да обиколят цялата Конфедерация.

Най-възрастният адвокат на Грис, единият от двамата бивши съдии към Вътрешна полиция, се изправи и помоли за внимание.

— Ваша Светлост — обърна се той към Търн, — ние признаваме обвинението за двуженство във вашия затвор, но ще се опитаме да докажем, че то е било напълно оправдано.

— КАКВО? — извика Търн.

Старият адвокат каза:

— За да изясним ситуацията, ще трябва да призовем много свидетели. Те ще потвърдят много престъпления и ситуации, които очертават историята на това обвинение и съм сигурен, че когато стигнем до края на този процес, вие ще се съгласите, че смекчаващите вината обстоятелства са толкова силни, че вие ще се принудите да признаете клиента ни за невинен.

Лорд Търн изръмжа:

— Не си позволявайте да ми казвате до какви изводи ще стигна! — Тогава той видя, че камерите на „Вътрешен обзор“ са насочени към него и реши, че не трябва да изглежда необоснован или предубеден. — Можете обаче — изръмжа той, — да повикате свидетелите си и ще продължим делото.

Духът на Мадисън полетя към седмото небе. Точно това беше планирал и на точно това се беше надявал. Беше осъществил една мечта на връзките с обществеността. За малко да изкрещи от задоволство. Стотици мили заглавия се опваха пред очите му като ревяща река от най-черно мастило.

И всичко това за Хелър!