Л. Рон Хабърд
Победа на злото (62)

Глава втора

Беше Тийни, която изглеждаше много ядосана. Въздушната й лимузина вероятно се беше приземила някъде отзад, до неговата, защото той не я беше чул. Тъкмо си сваляше черните ръкавици, а две камериерки й помагаха трескаво. Намираха се в горната й зала за преобличане.

— О, Тийни, — каза Мадисън, — така добре си се справила. Да се организира всичко тук и да се обучат така офицерите, както си го направила ти, е свръхчовешки подвиг. И виж тук: ето ги първите плодове на победата!

Той пъхна тефтера с изрезките под носа й. Тя се отърси от една камериерка, която се опитваше да я среше и да приведе в ред конската й опашка, и взе книжлето.

Погледна го.

— Тук не виждам нищо за Грис.

— Не, не. Това само показва зората на контрола над пресата. В момента само бръщолевят за психиатрия. Не е ли страхотно? Някои от тях са на първа страница! Това никога не е правено преди в историята на Волтар! Имаме влияние върху пресата им.

— Слушай, момче, помагам ти поради една-единствена причина. Ако я забравиш, ще съжаляваш! Искам Грис разпънат на каменния блок там долу и часове наред всеки ден да слушам виковете му. Измислила съм неща, които са далеч по-добри от всичко, измислено от Пинч. И през целия път от Палас сити дотук днес съм измисляла нови! О, БЯСНА съм!

— Тийни, — каза Мадисън, напрегнато, като добре си даваше сметка, че на блока долу може да не е Грис, а той самият, — какво се е случило?

— Бибипецът е разрушил живота на Туу-Туу, ето какво.

— Туу-Туу? Как?

— Оня бибипец Грис само се протегнал и го размазал!

— КАКВО? Грис да не е избягал?

— А късмет де, защото тогава аз може би щях да го проследя и хвана. Все още е в онзи вонящ кралски затвор и се крие от нас. И бибипка му на всичко, което си направил, за да го извадиш от там и да го вкараш в зандана долу. Ще накарам Туу-Туу да ти каже — ако може да говори.

Тя се обърна, даде знак и един от охраната хукна нанякъде. Тийни се заразхожда възбудено из богато украсената зала за преобличане. На Мадисън му изглеждаше като разярена и фрустрирана заплаха.

На вратата се похлопа и влязоха двама мъже с бели престилки, които бяха с носилка в ръце. Отстрани до нея стоеше една от камериерките на Тийни от Палас сити: тя попиваше челото на човека на носилката.

Туу-Туу лежеше с пепелявосиво лице и приличаше на труп. Мъжете сложиха носилката на един диван, а камериерката попи тревожно лицето на изпадналия в безсъзнание Туу-Туу.

Тийни избута встрани камериерката. Наведе се й погали красивото лице на Туу-Туу. Гримът вече се беше размазал. Туу-Туу не реагира.

Тийни се обърна към Мадисън.

— Докарах го тук със себе си с надеждата, че спокойствието наоколо ще му помогне. А освен това исках и да чуеш какъв бибипец е тоя Грис. Ще му приложа дишане уста в уста. — Тя щракна с пръсти и един лакей се втурна вътре със сребърен поднос в ръце. Тийни взе джоинт от една сребърна кутия и го запали. Коленичи до Туу-Туу. Дръпна си от цигарата, долепи устните си до тези на Туу-Туу и издуха дима.

Туу-Туу се разкашля от дима. Тийни си дръпна отново и като го поддържаше, разтвори устните му с език и издуха дима.

Туу-Туу получи спазъм. Беше седнал. Видя Тийни, обви я с една ръка и започна да плаче.

Тийни го отдели от себе си и го накара да си дръпне от джоинта. Този път той си дръпна дълбоко, а димът заизлиза на мехурчета между кашлицата и стенанията му.

Тийни го накара да направи същото отново. Той се поуспокои.

— О, Тийни, скъпа Тийни — каза Туу-Туу, — за мен няма повече живот. Прегърни ме силно, скъпа Тийни, за да мога да загина в прегръдката ти.

— Шшшт, скъпи Туу-Туу, ще живееш още много години, за да бъдеш бибипан от още много мъже. Ще го хванем тоя бибипец Грис. Даже ще ти покажа зандана, където ще го измъчват. Сега разкажи на този мъж каквото ми разказа на мен, за да си размърда бибипа и да се захване на работа както ми се ще!

— Много е болезнено — каза Туу-Туу. И Тийни трябваше да го кара пак да си дърпа от джоинта.

С плачлив глас Туу-Туу започна да разказва. Грис беше накарал него и Оу Диър да му станат куриери и информатори чрез някакъв механизъм, известен под името магическа поща. На всеки три месеца се пускала картичка в определен отвор и се получавала разписка, която се задържала. Но поради някаква причина разписанието на „Бликсо“ било придвижено напред и макар Туу-Туу да бил пуснал последната картичка, която му били дали на Земята съвсем на време, както той си мислел, се оказало, че тя е закъсняла.

Разписката, която се задържала, вече била изчезнала. Командирът на Отдела по Ножовете на Мистин я бил получил. Поради вътрешни забавяния в Конфедерацията между отделните планети, едва сега бяха информирали Туу-Туу.

МАЙКА МУ БИЛА УБИТА!

Той изкрещя това и отново припадна, а Тийни трябваше здравата да се потруди, за да го съживи. След още вдишвания уста в уста тя каза:

— Сега, Туу-Туу, започни от началото и изплюй всички престъпления, които знаеш, че е извършил Солтан Грис.

Мадисън заслуша. Тоя катамит знаеше доста неща. Всичко ставаше за заглавия с големи букви. Всъщност Мадисън не се интересуваше много от Грис, защото за него той беше само начин да се добере до Хелър. Но докато слушаше, започна да му става интересно. Това си беше за доста пикантна статийка!

Накрая той каза:

— Казваш, че ти е наредил да убиеш стария Боч и още двама в твоя офис. Това няма ли да те забърка в нещо?

— О, не! — извика Туу-Туу. — Аз не успях да убия никого. Просто казах на Ломбар Хист. Прехвърлихме Боч в друга секция. По това време Хист започна да прави клопки на Грис.

— За какво? — попита Мадисън.

Но Туу-Туу беше изразходвал и малкото енергия, която беше имал, и отново беше припаднал в прегръдката на Тийни.

— Сега чу всичко — обърна се тя към него, а очите й проблясваха, докато го гледаше над главата на Туу-Туу. — Не позволявай никаква трева да поникне под краката ти. ХВАНИ ГО ТОЯ ГРИС!

Мадисън се ухили. С материал като този, как ли можеше да не успее! Това щеше да отвори вратата към Хелър с трясък.