Л. Рон Хабърд
Победа на злото (72)

Глава пета

За осъществяването на останалата част от начинанието на Мадисън не беше необходимо много време.

Следващият следобед, невярващ на ушите си и вече много повече съжаляващ, че се е съгласил на бракосъчетанието, Лорд Търн погледна управителя на Кралския затвор.

— КОЙ? — попита Лордът.

— Молят за разрешение да се приземят в двора — отвърна управителят. — С въздушна лимузина са, а на личната пластинка на собственичката пише „Кралица Тийни“. Казват, че понеже собственичката е с кралско потекло, имат право да се приземят тук.

— Това трябва да е кралицата-заложница на Флистен — каза Лорд Търн. — Но един монарх-заложник няма достъп до това място!

— И аз това им казах. Но те отвърнаха, че кралската особа си е кралска особа и че имат да вършат спешна работа с Ваша Светлост, която НЕ може да чака.

— Е, това е спорен въпрос — каза лорд Търн. — Ония хора от „Вътрешен обзор“ още ли се мотаят наоколо?

— Не, Ваша Светлост.

— Е, никой няма да забележи. Не може да е нещо кой знае колко важно. Сигурно ще иска да затворя някой от свитата й, а аз ще трябва да й откажа, но е по-добре да го направя лично, че иначе ще се обиди. Кажи им, че могат да се приземят.

Той си облече една нова роба и пооправи бюрото си.

Много скоро влязоха двама глашатаи и спряха. Казаха в синхрон:

— Нейно Височество кралица Тийни! Всички да станат!

В стаята беше внесен покрит сребърен паланкин, носен от двама здрави лакеи в сребърни одежди.

— На колене! — извикаха глашатаите.

Лорд Търн пристъпи изтормозено до края на бюрото си и коленичи.

Лакеите оставиха паланкина на пода.

Една ръка в синя ръкавица дръпна встрани перденцето на носилката. Един младежки глас каза:

— Стани. Можеш да седнеш на бюрото си.

Лорд Търн се беше раздразнил. Монарсите-заложници нямаха работа тук. Той обаче се вдигна и седна зад бюрото си. После погледна към носилката с перденца. Кралицата седеше там с корона на глава, със скиптър в ръка и в златни одежди. Очите и устата й бяха много големи, но тя всъщност беше много красива. Тогава той си даде сметка, че тя е малко по-голяма от едно дете и не можа да потисне бащинската си усмивка. Каква неприятност може да причини една кралица-заложница, която е още девойка? Никаква, доколкото той успя да измисли.

— Та какво мога да направя за вас, Ваше Височество? — попита той, като се чудеше дали ще излезе от рамките на протокола, ако й предложи бонбонче.

— Не става въпрос за това какво можете вие да направите за нас — отвърна Тийни, — а за това с какво ние можем да ви помогнем.

— Така ли?

— Да, така — каза Тийни. — Имаме голям опит със съдии, съдилища и т.н, така че знаем в какви неприятности те могат да се забъркат.

— По отношение на какво? — попита лорд Търн малко изненадан.

— Грис — отвърна Тийни.

— ГРИС? — извика лорд Търн. — О, НЕ! НИКАКЪВ ГРИС ПОВЕЧЕ! — Той отпусна посивялата си глава в ръце, като се хвана за челото.

— Да, Грис — продължи Тийни. — Той е най-злият, долен и безпринципен злосторник на света! Преди да стана кралица-заложница на Флистен, аз бях кралица на киното на планетата Земя.

— Земя? Коя провинция е това?

— Мовиола. Но това няма значение. Този ужасен мръсник Грис беше довлечен пред съда ми там и осъден на доживотен затвор. Избяга. Всъщност той е мой затворник. Ще си спестите много неприятности, ако просто го прехвърлите при мен, за да си излежи присъдата.

— О, не бих могъл да направя това. Не е в съответния съдебен окръг. Мисля, че се сетих за коя планета говорите. Блито-3 — говорят за нея по новините. Още не е завладяна. Няма никакви споразумения още. Но дори да ставаше въпрос за Флистен, нещата пак щяха да стоят по същия начин. Няма никаква възможност на света за прехвърлянето на Грис във ваши ръце.

— Без значение каква?

— Ни най-малка.

— Ще си спестите много неприятности, ако си промените решението.

Лорд Търн въздъхна.

— Съжалявам, но това е невъзможно.

— Е, добре — каза Тийни. — Хубаво е, че опитах. Предполагам, че в такъв случай ще трябва да ви кажа истината.

— Скъпа моя… искам да кажа Ваше Височество, бих си дал половината глава, за да се отърва от Грис. Но за нещастие не мога. Обаче — и той се усмихна — не разбирам как може да донесе още неприятности.

— Ясно е, че не познавате Грис — каза Тийни. — Той лъже, мами, краде. Но този път наистина е прекалил. Извършил е престъпление точно тук, в затвора ви.

Лорд Търн поклати глава.

— Това е невъзможно.

— Не познавате Грис — каза Тийни. — Този път той наистина е прекалил. Та затова си помислих, че мога да ви помогна. Когато видях кадрите по „Вътрешен обзор“, си казах: „НЕ! Не може да бъде! Но ето го него! Това е Грис! Направил го е ОТНОВО“!

— Скъпа моя… КАКВО е направил отново?

— Същото, за което го осъдих на доживотен затвор. ДВУЖЕНСТВО!

Очите на лорд Търн се ококориха от шока. Двуженството беше углавно престъпление на Волтар.

— Не, не, трябва да има някаква грешка. Вероятно говорите за друг човек. — Той сякаш се молеше на себе си, моля ви, нека да няма повече неприятности с Грис.

Тийни каза:

— Ако му направите очна ставка с мен, ще разберете на секундата, че това е истина.

— О, надявам се, че има някаква грешка — рече лорд Търн. А след това добави бързо: Ваше Величество, можем да уредим това веднага. Ако се съгласите да преместят паланкина ви в съдебната зала, ще накарам да доведат Грис долу.

Тийни кимна и лакеите отнесоха стола й в главната съдебна зала. Положиха го пред мястото на свидетелите и оградената част. Тийни дръпна перденцето си.

Почакаха доста дълго. Накрая вкараха силно окования Грис, следван много отблизо от шестима въоръжени пазачи.

Грис не беше разбрал защо го водят. Носилката с перденца не му говореше нищо. Но когато видя, че не го водят към стаята за екзекуции, а вероятно стада въпрос само за някакъв разпит, куражът му се повъзвърна. Седна в заграденото свидетелско място, като се опитваше да направи добро впечатление на лорд Търн, който пък зае мястото си в съдийското кресло.

— Грис, — попита лорд Търн, — някога осъждали ли са те на доживотен затвор?

— Всичките ми престъпления са в признанията ми, Ваша Светлост.

— Е, това може да е истина, но може и да не е — каза лорд Търн. — Още не съм ги прочел. Така че те моля да отговориш честно на въпроса дали някога са те съдили и осъждали в провинция, наречена Мовиола?

Грис беше изкарал една много ужасна нощ. Но знаеше, че последното нещо, което трябва да прави, е да изглежда виновен по какъвто и да било повод. А и нали в края на краищата беше извършил всичко заради Хелър и беше обяснил това в признанията си. Той се насили да се засмее:

— Това е нелепо!

— Тук има един човек, който твърди обратното — прекъсна го лорд Търн и махна с ръка към затворения паланкин.

Грис успя да докара на лицето си уверена усмивка.

— Няма нито един човек на Волтар, който да докаже подобна измислица. — И той погледна небрежно към перденцето.

Изведнъж една ръка в синя ръкавица дръпна покривалото встрани.

ТИЙНИ!

Грис пребледня.

Скочи назад!

Удари се в оградата на свидетелското място и направо мина през нея!

С пращенето на счупено дърво той стигна до лимита на оковите си!

Скоростта му беше толкова голяма, че свръзките на веригите се разрушиха!

Удари се в стената!

Бясно се опита да мине през нея!

С писклив, налудничав стон той си даде сметка, че, не може да избяга.

Припадна.

Лорд Търн погледна купчината натрошено дърво, разбити вериги, паднала мазилка и Грис сред всичко това, който лежеше в безсъзнание на пода.

Лорд Търн каза с най-тъжния си глас:

— О, не!

Пое си дълбоко дъх и погледна Тийни.

— Е, Ваше Величество, мисля, че това решава въпроса. Вече нямам друг избор, освен да изправя Грис пред съда за извършване на престъпление в собствения ми затвор.

— Казах ви, че ще ви създаде неприятности — вметна Тийни. — Прация Тейл е четвъртата жена, с която сключва брак. Той не е виновен само за бигамия, а за ЧЕТИРИЖЕНСТВО!

Два часа по-късно Мадисън танцуваше от радост. Планът му беше проработил идеално. Беше довел Грис до подсъдимата скамейка. Щеше да направи всичко възможно процесът да е публичен. КАКВИ ЗАГЛАВИЯ ЩЯХА ДА СТАНАТ ОТ ТОВА! А Грис щеше да обвини Хелър. Мадисън беше успял! Вече виждаше края! Най-великото преследване в цялата вселена! Флотът, Армията, всички! Всички по петите на Хелър! Заглавия, заглавия, ЗАГЛАВИЯ! Какъв екстаз!

О, страхотно беше да си истински гений във връзките с обществеността!