Л. Рон Хабърд
Победа на злото (55)

Глава първа

Беше последната седмица на август в Ню Йорк. Времето беше топло, даже горещо, но по живописната тераса на апартамента духаше хладен вечерен ветрец, който караше листата на храстите да шумолят.

Графиня Крек седеше в едно градинско кресло, галеше мистър Калико и наблюдаваше под чадъра на масата как Джетеро Хелър попълва последните данни в дневника си на военен инженер.

— Джетеро — обърна се тя към него, — знаеш ли датата?

— Тъкмо щях да те питам — отвърна той като вдигна поглед и задържа замислено химикала пред носа си. — Вторник ли беше или сряда, когато ме освободиха напълно от армията?

— Не говоря за това, скъпи — каза графиня Крек. — Остават точно три дни до края на периода, който ти каза, че ще е необходим на бойните кораби да пристигнат на Земята, ако тръгнат същия ден, в който ти изведе Императора от Палас сити.

— Беше сряда — каза Джетеро и бързо нанесе нещо в дневника си.

— Корабите може да не са тръгнали същата нощ — продължи графинята, — но е възможно да са потеглили в рамките на следващите двайсет и четири часа.

— На приема на новия кмет ли беше, когато Бери ми съобщи новината за обезвреждането на последната рафинерия? Или пък беше на партито за годежа?

Графиня Крек въздъхна. Какво изпитание се беше оказало това парти! Мадисън Скуеър Гардън, три оркестъра плюс един симфоничен, пет реда хористи от шоутата на Бродуей. А въпреки инструкциите на Джетеро, Бейб Корлеоне беше пристъпила до микрофона и беше казала:

— Дами и господа, за мен е удоволствие да ви представя главното събитие днес: моят син Джером Терънс Корлеоне ще се сгоди и ожени не за кой да е, а за графиня Крек. Как ви се струва?

А след това, когато оркестрите свиреха и хилядите гости танцуваха, Мами Буумп, която беше пристигнала от Атлантик сити, й беше казала:

— Тя наистина побърка службите за разследване с твоя моряк. Почти всеки делегат на Обединените нации го познаваше от Грейшъс Палмс като някакъв мистериозен принц, след което откриха, че той наистина е син на Роксентър, което беше добре, но когато тя преди малко обяви годежа ви по микрофона, всички бяха напълно объркани. Обърнаха се към престолонаследника на Саудитски Йемен, като си мислеха, че аз мога да хвърля някаква светлина по въпроса, и аз добре ги оправих. Явно е, че Роксентър е бил тайно женен за Бейб Корлеоне. Това зарадва всички. Обичам да поддържам в ред родословните въпроси.

Това не беше единственият родословен въпрос, който беше изяснен. Джетеро беше накарал професор Стринджър да поправи родословното дърво на Бейб Корлеоне и да сложи в началото му принц Кавкалсия. Бейб се хвана на въдицата и щеше да бъде убедена и без големия албум с доказателства, който той беше направил за нея, и който проследяваше потомците на бегълците от Манко през Атлантис, до Кавказ и накрая до Аоста в Алпите, откъдето беше Бейб. А и освен това беше вярно, че тя имаше същата кръвна група, малко по-различна от обичайните групи на Земята, като тази на Крек, която беше от Манко. Джетеро беше дал на Бейб тиарата със символите на Манко, която беше направил в „Тифани“, и Бейб я беше носила навсякъде пред публика оттогава. Това беше една от причините, поради която в пресата постоянно я наричаха „Кралица Бейб“.

Но онова, което тревожеше графиня Крек бяха телевизионните камери и екипи. При цялото внимание, което получаваха, ако Ломбар Хист имаше и един агент на Земята, за него нямаше да бъде никак трудно да намери Джетеро. И през всички седмици след последното й пристигане в Ню Йорк, тя имаше все по-силното чувство, че ще им бъде нанесен удар и то силен.

— Е — каза Джетеро. — Мисля, че сега всичко последно е попълнено. Бейб ще говори пред Обединените нации другата седмица и ще ги накара да забранят ядрените бомби. През есенната си сесия парламентът отново ще обяви наркотиците за незаконни и ще свали печалбата от сцената. Ситуацията с горивото е решена и постепенно ще утихне. Атмосферата се пречиства, а съоръженията са стабилни. Доста работа беше, докато се почисти тази планета, но мисля, че напреднахме много.

— Не ми харесва — каза графиня Крек.

— Какво? Планетата е много хубава. Малко е тъпо заради измислените психиатрия и психология, но сега, когато интересите на Роксентър не са замесени, за да ги организира и финансира при поддържането на лошото състояние на хората, дори това може да се оправи някой ден.

— Нямах предвид, че не ми харесва планетата — каза графиня Крек. — Не ми харесва ситуацията. Ние сме съвсем открита мишена.

— Е, трябва да кажа — прекъсна я Хелър, — че ти си една много красива мишена. Ти не мислиш ли така, мистър Калико?

Графиня Крек тъкмо си пое дъх, за да му каже, че й се ще да има железните му нерви, когато Балмор, икономът, дойде на терасата.

— Сър, — каза той, — онзи специален телефон в кабинета ви звъни постоянно. Знам, че ми казахте да не го вдигам, но ми се струва, сър, че трябва да му се обърне внимание.