Л. Рон Хабърд
Победа на злото (67)

Глава седма

Мадисън беше зает до късно през нощта с правенето на плановете си. Трябваше да направи няколко неща. Сред първите бе това да поддържа надеждите на Ломбар Хист.

В съответствие с това, една сутрин Мадисън хвана Хист на бюрото му пред затворената врата на императорската спалня. Хист преглеждаше подробностите на плана за завземане на Земята.

— След колко време — посрещна той Мадисън — мислиш, че можем да получим съдействието на Армията и Флота? Ако могат да заемат мястото на силите на Апарата, които сега действат по бунта на Калабар, можем да нахлуем на Блито-3 и да я накараме да се подчини.

— Работя по този проект денонощно — отговори Мадисън. — Всъщност за това съм дошъл да се видя с вас: това, както и далеч по-важния въпрос за превръщането ви в император. Разбирате ли, всички тези неща са много здраво свързани едно с друго.

— Как? — попита Хист.

— Просто въпрос на имидж — отвърна Мадисън. — С достатъчно имидж можете да направите всичко. Онова, което искам да знам сега, е какъв точно имидж ви се харесва най-много? Какво искате обществеността да мисли за вас?

Ломбар се облегна назад. Жълтите му очи се замечтаха.

— Абсолютно страховит — каза той най-накрая.

— Така си и мислех — допълни Мадисън. — Мъж с желязна воля. Такъв, който не говори глупости. Обществеността мечтае за силен и безмилостен контрол. Фигурата на един отмъстителен Бог.

— Точно така — потвърди Ломбар Хист. — Най-сетне разбрах защо те слушам. Просто си много схватлив и не се боиш да говориш истината пред по-висшестоящия от теб.

— Аз само си изпълнявам задълженията — каза Мадисън. — Сега знам, че сте много зает. Но по една случайност в момента има някакви бунтове в Слам сити. Това е една превъзходна възможност за създаване на имидж. Два батальона от Апарата задържат тълпата. Осигурил съм снимачен екип там. Ако правилната ви преценка ви казва, че трябва да използвате тази безценна възможност, за да си създавате имидж, можем да отидем там с личния ви танк и за нула време ще се появите по „Вътрешен обзор“.

— Тълпа — каза Ломбар, — която трябва да бъде обуздана? Къде са ми пелерината и жилецът?

Час и половина по-късно Ломбар изкачи стъпалата на подготвената платформа пред лицата на събраните пет хиляди човека. Площадът на Слам сити беше отделен с кордон. За първи път на Мадисън не му се беше наложило да тегли пари за някакви екстри или актьори за подобна демонстрация. Благодарение на гласността за случая Грис, двата батальона на смъртта имаха повече проблеми при задържането на допълнителни зяпачи навън, отколкото при удържането на тези, които бяха вече вътре: бяха поставили танкови барикади на всички странични улици, които влизаха в района.

Мадисън беше подал на Ломбар речта му. Тя беше добра: под близките напътствия на Мадисън, авторът на трилъри я беше писал цяла нощ.

Ломбар се извиси над тълпата в червената си генералска униформа. Тонколоните загърмяха, когато той зачете речта си.

— Граждани на Волтар! Вие сте подведени. Законът и редът трябва винаги да триумфират над законите, на тълпата. Вътрешното спокойствие на Волтар не бива да бъде разбивано от въпроси и предизвикателства към вашето правителство. Изправен съм тук силен и властен, страховит и решен да унищожа всяка опозиция на независимата държава. В мен виждате образа на строгата власт! Никога няма да се откажа от строгото си задължение да изправям всички злосторници пред съда.

През голямата тълпа мина вълна на задоволство. Снимачният екип на Мадисън, подкрепян, от още три снимачни екипи, изпратени по личната инициатива на менажера на „Вътрешен обзор“ излъчваха речта по целия Волтар, а със съответно закъснение, и на всяка друга планета.

— Искам да ви осведомя — изръмжа Ломбар, но прилично, — че образите на офицерите от Апарата не бива да бъдат поставени под съмнение заради престъпленията на Солтан Грис. Офицерите от Апарата са мъже с блестящи добродетели и неопетнена чест. Горд съм, че съм един от тях и че съм техен шеф. Реките кръв, потекли след Грис, гробищата, изпълнени с трупове — всичко това е дело на Солтан Грис и само негово. Този гаден демон не бива да поврежда брилянтната невинност на другите офицери от Апарата или моята! Моята собствена душа копнее той да си получи заслуженото. С тези две ръце бих могъл да начупя гръбнака му прешлен по прешлен и при това да намеря максимално удоволствие в подобно нещо. Бих се радвал даже да го оставя в ръцете на тази тълпа, за да го разкъса на парчета!

Дива радост тръгна в задната част на множеството и премина напред с рев.

Когато истерията утихна, Хист продължи.

— Уви, Негово Превъзходителство лежи болен, твърде болен, за да бъде обезпокояван и в това време на обществена криза аз не искам нищо друго, освен спокойствие. Поради тази причина изпълнявам най-голямото желание на Негово Превъзходителство и приемам временната власт на Диктатор на Волтар.

Настъпи шокираща тишина. Тълпата зяпна. Никога не бяха чували за такъв пост или длъжност.

Но речта не остави време за дискусии. Самият Ломбар също не беше чувал за такава длъжност. Той не беше прочел речта предварително. Но изведнъж, макар че не можеше да си представи какво включва подобна длъжност, той я прие с прилив на необуздано въодушевление. Точно този крайъгълен камък търсеше той от толкова време.

Изпълнен с божествен трепет, той продължи да чете:

— Залагам честта си, че ще донеса мир на Волтар, спокойствие на народа му и освен това ще стъпквам безпощадно всякакъв разкол или въпрос, който заплашва страната. Зад мен стоят блестящите и честни офицери на Апарата, но ще се радвам на подкрепата на всяка друга служба или каквото и да било! Сега, що се отнася до Грис, поради пречките, които представя Кралският затвор, ще трябва да вземем други мерки. Опасността идва оттам, че този гаден демон ще бъде освободен, за да излива отново злобата си върху населението. За щастие разполагаме с едно ново средство, което може да бъде използвано. Нарича се психотерапия. Това е средството, което ще бъде приложено. А аз ще използвам новите си прерогативи, за да следя за правилното му приложение. Така че ви обещавам въпросът за Грис да бъде успешно решен, така че всички да са доволни.

Тълпата беше объркана. След това започнаха да мислят, че психотерапията е някакъв вид мъчение. Започнаха да се ободряват.

Ломбар стигна до последната част на речта си. Изчака да се успокоят и тогава я изстреля:

— О, население на Конфедерацията! Обещавам ви от мое име и от името на всички други офицери от Апарата, честни, неопетнени и всеотдайни, че ще донесем мир и ред в държавата, без значение КАКВО трябва да направим. Благодаря ви!

Гръмна задоволство. Ломбар слезе от платформата по-висок, отколкото се беше качил.

Двата батальона на смъртта стояха стъписани. Офицерите им трябваше да им се разкрещят, за да спрат напиращите тълпи, така че Ломбар да може да се качи в танка си. Шумотевицата от аплодисменти за Ломбар беше оглушителна. Той застана на купола и започна да маха с ръка. Танкът му потегли.

— Боже мой, Мадисън, — каза той, — ти си почти толкова гениален, колкото и аз. Този пост на Диктатор обаче няма ли да трябва да мине през Великия Съвет?

Мадисън му подаде заповедта от Великия Съвет, цялата покрита с подписи и печати. Бяха присъствали само двама члена на съвета, но пък бяха напълнили добре страниците. Бяха направили всичко, което Тийни им беше казала.

— Един мъж на име Наполеон — каза Мадисън, — станал много лесно от диктатор император.

— БОГОВЕ! — възкликна Ломбар като потрепери. И няколко минути той просто се взираше в пространството.

Едва когато вече летяха над Великата пустиня, той заговори отново:

— Знаеш ли, това отваря вратата към пълно съдействие от страна на Армията и Флота. Ще успеем с лекота да се справим и с Калабар, и със Земята. Ти като че ли разреши всички проблеми. Аз обаче имам един въпрос. Какво е това нещо психотерапия? Някакъв нов продължителен метод за екзекуция?

— Оставете това на мен — отвърна Мадисън.

Ломбар кимна и напълно забрави за нея.