Метаданни
Данни
- Серия
- Мисия Земя (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Villainy Victorious, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Думбалакова, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- zograf-ratnik (2022)
- Корекция, форматиране
- analda (2023)
Издание:
Автор: Л. Рон Хабърд
Заглавие: Победа на злото
Преводач: Мария Думбалакова
Година на превод: 1997 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Вузев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1997
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Емилия Димитрова
Художник: Грег Грейс
ISBN: 954-422-044-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1892
История
- — Добавяне
Глава осма
Една седмица по-късно Мадисън събра персонала си.
— Мисля, че вече сме напълно готови — започна той. — Искам само да ви кажа, че ако някой направи фал, ще бъде подложен на едно от две наказания, или пък и на двете. Той или тя ще бъде накаран да вземе доза ЛСД, а ако провинението е особено голямо, нарушителят ще бъде накаран да мине през психиатрично лечение. Разбрано?
Всички потрепериха. Трябва да е много лошо нещо, щом шефът, който е прословут убиец, изглежда толкова сериозен, докато говори за него. Разтрепераха се, пребледняха под новопридобития си тен и казаха, че са разбрали.
— Добре — завърши Мадисън. — Да задействаме машината!
Петте момичета от цирка се втурнаха, облечени като благородни дами.
Излетяха пет въздушни лимузини и се насочиха към пет различни светски мероприятия.
Пет фалшиви лични пластинки, на които пишеше, че те без никакво съмнение са благородни дами от далечни планети на Конфедерацията, им осигуриха вход в различни имения и бални зали.
Войната на връзките с обществеността беше вече в ход.
Всички бяха получили конкретни нареждания. Всички се бяха упражнявали дни наред. Трябваше да се омесват с гостите и при всяка възможност да отварят дума за чудесния нов лекар, дошъл от планета с много напреднала цивилизация, наречена Земя, който е измислил едно превъзходно нещо, наречено психиатрия. И няма да повярвате! В основата на всяко душевно разстройство бил сексът! Невероятно! Но лекувал стотици хора. Това било най-новото откритие, последна мода.
Ден след ден, на дузини, а после и стотици срещи по соарета, балове и домове кампанията по разнасяне на клюката вървя.
Двамата имитатори на офицери, но сега преоблечени в сериозни дрехи на учени, вървяха след момичетата от цирка, дълбокомислено и убедено потвърждаваха слуховете, а след това носеха на Мадисън обратната информация.
Мадисън наблюдаваше кампанията нервно, като имаше пред очите си очакващия го зандан.
Много малко хора даже на Земята си даваха сметка, че психиатрията и психологията са рожби на връзките с обществеността и нямат никакво друго съдържание.
Фройдовата теория, че всичко е секс, останала неприемана и пренебрегвана, докато той не се обвързал с една Нюйоркска рекламна агенция. Рекламните агенти започнали да налагат идеята и до ден-днешен сексът доминираше в цялата Земна рекламна дейност. Връзките на психоанализата с обществеността бяха толкова добри, че засенчваха факта, че една трета от пациентите извършваха самоубийство през първите три месеца от лечението. Освен това нямаше регистрирани случаи на излекувани.
Мадисън следваше общия начин на действие, прилаган много успешно от психиатрията. Даже разполагаше и с готово ЛСД, ключ към успеха на психиатрията, който й беше позволил да завербува не кой да е, а шефа на най-голямото списание в Америка, да го пристрасти и направи привърженик на каузата на психиатрията. Луус от списанието „Слайм“ беше станал по този начин първи защитник на психиатрията и ЛСД-то, както и неуморен противник на всяка друга технология, която с появяването си можеше да представлява заплаха за психиатрията.
Мадисън си каза една молитва, когато след десет дни беше обявено, че известният психиатър ще изнесе лекция пред много отбрано общество.
Беше приготвена една аудитория на 80-ия етаж. На покрива започнаха да пристигат лимузина след лимузина. Местата започнаха да се запълват. Мадисън започна да диша по-свободно, докато наблюдаваше залата през една дупчица.
Доктор Кроуб излезе на подиума и започна да говори за работата на Зигмунд Фройд в областта на секса. Под яката на работното му сако имаше скрит електрически нашийник, в случай че се отклонеше от предварително подготвената му реч. Речта беше добра. А и как иначе: беше взета директно от Фройд, защото за голямо свое задоволство Мадисън беше открил в стария офис на Солтан Грис пълните му преведени съчинения.
Кроуб продължаваше да говори. В ухото му имаше малко микрофонче, чрез което можеше да му се подскаже, ако забравеше някоя част от речта си. Въздухът се изпълни с то-та, аз-ове и цензори. След което Кроуб заговори за по-пикантната част: ако съпругите не били сексуално задоволявани от съпрузите си, можело да се образува потискане. Цензорът бил само тънко було в най-добрия случай и с малко предизвикателство ужасните лудости, които дремели под него, можели да избухнат и да направят какви ли не ужасии. Всеки имал потиснати неща. Това зависело изцяло от състоянието на сексуална задоволеност.
Лекцията беше посрещната с бурни аплодисменти. Но това не беше изненадващо. Повечето от присъстващите бяха съпруги на издатели и редактори.
След това доктор Кроуб каза, както беше инструктиран, че като специално показно ще направи психоаналитични интервюта с няколко човека същия следобед.
Събра пет.
Те бяха отведени в стая, обзаведена като болнична. Двамата актьори, сега преоблечени като медицински персонал, премериха пулса им, претеглиха ги и извършиха всички останали банални неща. Но освен това провериха гърлата им с медицински лъжички, на които имаше по една малка доза ЛСД.
Мадисън не смееше да диша. Лейди Артрит Стафи беше една от петте. Тя беше съпруга на издателя на най-големия вестник на Волтар „Дейли Спийкър“, където Мадисън беше отблъснат за първи път толкова брутално.
Мадисън не се виждаше, но пък той гледаше всичко на монитори и наблюдаваше как петте ги придружават до стаите за интервюта.
Лейди Артрит Стафи, която беше доста по-млада от съпруга си, беше въведена в първата стая, в която преди време бяха влезли Мадисън и Флик и бяха включили черния прозорец.
Жертвеният олтар беше покрит с кадифена покривка. Стаята изглеждаше като съвсем обикновена. Под изисканите напътствия на помощника от медицинския персонал и с помощта на една от престъпничките-проститутки, сега преоблечена като медицинска сестра, младата дама легна върху каменния блок.
Другите жени бяха отведени в други стаи, но с подобно оборудване.
Доктор Кроуб влезе в стаята на лейди Артрит Стафи. Нашийникът му беше с дистанционно управление. Той знаеше много добре какво ще се случи, ако не каже наизустените си думи.
— Сега се съсредоточете — каза доктор Кроуб. — Както си лежите, просто минете мислено през всички кавги, които сте имали със съпруга ви. По този начин ще проникнем през булото на подсъзнанието ви. Ако успеем да минем и покрай цензора, даже ще можем да разберем какво потискате. А по този начин ще премахнем всякаква латентна невроза или лудост. Ще се върна след малко.
Сестрата остана като се усмихваше окуражително.
Кроуб мина през всички останали стаи и направи същото.
Мадисън погледна часовника си. ЛСД-то щеше да започне истински да действа след около час.
Доктор Кроуб продължаваше да обикаля и да казва отново на всяка една от жените да мисли задълбочено за проблемите със съпруга си.
Часът измина.
Лейди Артрит Стафи каза на сестрата:
— От цялото това мислене малко ми се завива свят. Сърцето ми сякаш започва да бие по-бързо, когато се замисля за ужасните караници, които сме имали.
Това беше сигналът. Мадисън гледаше монитора съвсем отблизо, за да е сигурен, че субективната фаза при всяка от жените е достигната. Той посочи нещо на специалиста по електрониката до себе си и даде знак. Копчето бе натиснато.
При всяко летене, причинено от ЛСД, са важни две неща: първото е нагласата или състоянието на духа, в което се намира човек; второто е обстановката — къде се намира човек по време на летенето.
Лекцията и насоките към жените да мислят за караниците със съпрузите си бяха създали нагласата, а сега беше време да се пусне в ход и действието на обстановката.
Във всички столове се появи по един дявол!
Прозорецът се освети и дяволите хвърлиха една девица в огнената паст. На мястото на лейди Артрит сякаш имаше друго тяло и един дявол връхлетя върху него с нож в ръка.
ЛЕЙДИ АРТРИТ ИЗПИЩЯ!
Жената в съседната стая в подходящия момент беше нападната от глутница виещи зверове, които иначе тя гледаше през прозорец, зад който се простираше джунгла. Освирепели зъбари нападнаха третата жена, докато тя потъваше към дъното на едно поглъщащо я море. Изчислено идеално по време с действието на ЛСД-то, четвъртата жена я убиваха прилепи с ками в ноктите си, а пещерата, в която ставаше всичко това ехтеше от писъците им. В петата стая каютата в космическия кораб беше нападната от въздушни пирати от някаква ужасна планета, които разкъсваха едно уголемено тяло парченце по парченце.
Писъците на другите жени не бяха по-слаби от тези на лейди Артрит Стафи.
Постепенно илюзиите замряха и жените бяха оставени да полетят малко. При подобно начало пътешествията им трябва да са били доста странни, но те просто си лежаха, без да протестират, въртящи се във времето и пространството съвсем объркани и без какъвто и да било здрав разум, с който да се противопоставят на нереалността на всичко това.
Когато няколко часа по-късно действието на наркотика вече отмираше, Кроуб се върна при тях.
— Виждам — каза той, — че проникнахме през цензора. Сега вече можем да разберем какво е задържането. Вашият случай, ако трябва да бъда съвсем откровен, е много сериозен. Няма никакъв друг лек, освен да се любите с някой красив млад мъж. — Това беше стандартният психиатричен лек.
— О — потръпна лейди Артрит, — това ще съсипе репутацията ми.
Кроуб даже го бяха научили да се усмихва, особено като му се помогнеше малко с нашийника.
— Не толкова, колкото ако внезапно полудеете заради семейните си конфликти. Това би било фатално. А в моето предложение няма никакъв риск. Имаме частен санаториум, където можете да отидете, и единственото, което трябва да кажете, е, че отивате малко до си починете.
— Болница? — възкликна лейди Стафи.
— Съвсем не — отвърна Кроуб. Той разтвори един албум и й подаде няколко снимки от остров Рилакс. Вярно, че бяха снимки, а не подвижни кадри, но бяха на едни от най-красивите гледки. Бяха потопени в парфюм и на всяка от тях по един офицер разговаряше с по някоя дама.
Обърканите сетива на лейди Стафи се поуспокоиха при вида на гледките. Освен това тя бе все още в силната хватка на ЛСД-то, където жертвата е в много неуравновесено състояние.
— Колко прекрасно — каза задъхано тя. — И освен това ще излекува ужасното ми подсъзнателно задържане?
— Абсолютно — отвърна добре обученият Кроуб. — Ситуацията ви е съвсем спешна. Ясно е, че имате нужда от най-добрата професионална помощ. Ще го пазим в абсолютна тайна, че сте потенциално луда. Ето билета ви за въздушната карета утре сутрин. Бъдете точна.
След като Кроуб беше казал същото й на останалите жени, Мадисън направи една бърза калкулация. Ако вземаха по пет на ден, щяха да са необходими петдесет дни, за да бъдат завербувани всички съпруги на издателите на седемдесет и петте най-големи новинарски вериги. А всъщност той се беше приготвил да поема по десет на ден. Реши, че ще приложи малко натиск и ще ускори нещата.
Ухили се.
Вече почти виждаше големите заглавия за Хелър-Уистър!