Л. Рон Хабърд
Победа на злото (18)

Глава осма

Но Тийни въобще не поглеждаше към Мадисън. Тя очевидно го беше забравила напълно.

Сега започнаха да изтеглят платформата и дъските.

Тийни каза:

— Благодаря ви за търпението, чудесни придворни. След страстите на натруфени технически тиради, ви нареждам да се отпуснете за момент, преди да продължим.

Мадисън премигна. Тя определено водеше много неортодоксални часове! Какво още би могло да има след ДВЕ бибипулации? Знаеше, че тя може да се заеме и да получи добро обучение по изнасянето на речи. Беше постигнала връхната точка на програмата, когато залата закрещя „Да живее Ваше Височество!“. Не можеше да има нищо повече. После се зачуди защо трябва толкова да се притеснява, че ще го съдят и вероятно екзекутират. Трябваше да измисли нещо!

Тийни беше плеснала с ръце и сега слугите минаваха между момчетата зад въжетата. Носеха сребърни кутии, вадеха от тях джоинти на всеки четири момчета и им ги запалваха.

Скоро залата се изпълни със сладникав и синкав дим от марихуана. Момчетата вероятно вече бяха инструктирани как да използват цигарите, защото всмукваха дима и го задържаха, докато джоинтите обикаляха. Виждаше се как еуфория залива лицата им.

Тийни беше отишла при музикантите. Диригентът беше застанал пред нея на колене, докато тя му говореше спокойно. След това той целуна подгъва на военната й пелерина и се втурна обратно към сцената на оркестъра.

Изсвириха дълъг акорд. Залата се изпълни със звук. И тогава Мадисън не можа да повярва на ушите си.

РОКЕНДРОЛ!

Боже мой, как са могли тия музиканти въобще да се научат да го свирят? Беше някакво старо парче на „Бийтълс“! Имаше го електронният звук на китарите, макар и малко странен, но дивашкият, гърмящ ритъм се извиси ясно към изрисуваните ангели. И когато видя как момчетата започнаха да се извиват под завесата от дим от марихуана в такт с музиката, той си спомни, че в багажа си Тийни беше сложила прилична колекция от плочи, както и касети и апаратура. Някой вероятно я беше снабдил с ток за тях и тия музиканти се бяха научили да имитират звука. Струваше му се, че всеки момент ще изскочи Харисън и ще започне да пее!

Това обаче беше само прелюдията. Тийни се беше оттеглила на трона си. Тя седеше на него закопчана до горе и си тактуваше със скиптъра. Един слуга коленичи пред нея и й подаде златна лула за бхонг. Тя си дръпна лекичко, явно само за да е в крак с компанията, след което махна на слугата да се оттегли.

Доброволецът се върна в обширната зала, лъчезарен и доволен. Той прошепна на приятелите си и те стиснаха ръката му и го целунаха, като веднага го направиха център на вниманието.

Двете момченца се върнаха, като дооправяха дрехите си на вратата, дръпнаха си набързо от един джойнт наблизо и отново се върнаха по местата си при Тийни. Единият от тях й направи кръгче с палец и показалец — знак за окей, на който вероятно тя го беше научила. Тя му намигна и кимна, а той се ухили и отново застана със скръстени ръце като статуя.

Едно парче свърши. На сцената излезе певец в блестяща военна риза. Държеше микрофон в ръката си. Музиката започна с ритъма на рокендрол. Публиката затанцува в такт с него. Певецът изкриви лицето си и започна да мърда бедрата си точно като Елвис Пресли! Това толкова изненада Мадисън, че за секунда той се почувства като в някой Земен нощен бар десетилетия назад и за секунда не можеше да си представи, че това НЕ е песен на Елвис Пресли! Ритъмът беше същият, но не и стъпката.

О, животът на войника е живот за мен,

даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

На лагер и в полето — винаги свободен

да даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Никакви жени пейзажа не развалят

със даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Те винаги искат нещо ново,

а не даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Защото мъжете са моята страст,

да даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Най-доброто за мен — това е момче!

О, даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Дори врагът ми е приятен,

ако даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Ако отзад ми дойде той

със даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

И щом другарите ми са добре,

със даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

В компанията на 10 000 бибипа,

които даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Страстни и корави като камък

да даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

Нетърпеливи да се плъзнат те във мен

и даба-дуба, даба-дуба, бум-бум!

Бибипай, бибипай, бибипай ме ти!

Даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

И нека те бибипам аз!

Със даба-дуба, даба-дуба, бум-бум.

О, каква чудесна армия!

С нейното даба-дуба, даба-дуба, бум-бум,

О! МОМЧЕ!

Но това не беше краят. Тийни тактуваше със скиптъра си и гледаше как момчетата танцуват. Изведнъж тя даде някакъв знак. Музиката се усили и разтърси залата.

Тийни стана.

Освети я син лъч.

Тя посегна към яката на военния си мундир.

Дръпна я.

Мундирът падна!

Тя все още беше с короната на главата си. Носеше червен жакет, който беше толкова къс, че едва покриваше горната част на ръцете и гърдите й, като я оставяше разголена от гърлото до чатала. Носеше малка червена препаска, не по-голяма от бикини, която имаше златна метална пластинка отпред. Онова, което беше изглеждало като ботуш се оказаха само поставки за краката, които бяха завързани с червени върви за глезените й и така оставяха горната част на ходилата голи.

ТЯ БЕШЕ ИЗРИСУВАНА ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ С ФАЛИЧЕСКИ СИМВОЛИ!

От тълпата се надигна рев на екстаз, който надвика дори музиката.

Певецът отново запя песента.

Между двамата коленичили придворни Тийни затанцува на място. Но не мърдаше крайниците си. Единственото, което се движеше, бяха мускулите й!

Умело и ритмично плътта се извиваше и подскачаше балансирано отляво надясно, лудешки, но под идеален контрол. Лъчът започна да мени цветовете си в такт.

Тийни направи крачка надолу, а мускулите й продължаваха да танцуват. Тогава тя слезе стъпка по стъпка — провокираща и прелъстителка. И когато мускулите подскачаха, фалическите символи се гърчеха и извиваха.

О, добре я беше обучила Хонконгската уличница! Когато тя протягаше ръце и крака, мускулите се нагъваха и гърчеха точно в такт с музиката.

Тя вече приближаваше през откритото пространство, поставяйки краката си така, че петата да пада последна. Песента и музиката продължаваха да бумтят.

Тя измина целия път покрай въжетата, мускулите й се гърчеха, а по едно време и бедрата й започнаха да се отриват едно в друго.

Момчетата я гледаха с очи, блеснали от одобрение, страхопочитание и страст. Устата им бяха отворени, а дъхът им излизаше на пресекулки.

Тогава Тийни се извърна от тях, така че да могат да я виждат отзад, и тръгна с тактуващи стъпки, докато бедрата й се гърчеха в ритъм.

Песента вече се беше извъртяла два пъти и сега приближаваше към края си. Тийни започна да върти скиптъра над главата си. Изведнъж го хвана и го пъхна между краката си изотзад, след което протегна ръцете си напред.

Цимбалите гръмнаха. Светлините лумнаха.

ОТ МОМЧЕТАТА ДОЛЕТЯХА ВИКОВЕ НА ЕКСТАЗ И АПЛОДИСМЕНТИ!

Двете момченца изтичаха при нея и я покриха със златна пелерина от главата до петите. Тя се обърна и, като придържаше блестящите гънки към себе си, изпрати въздушни целувки на публиката.

Леле Боже, помисли си Мадисън, тя наистина беше стигнала до кулминацията на представлението! Той не знаеше, че тя може да танцува с мускулите си, макар че често я беше чувал да говори за обучението си при Хонконгската уличница.

Тя наистина държеше в ръцете си тези момчета. Отношението им към нея беше ясно изразено в пълните им с обожание погледи. Само ако успееше да я накара да се вслуша в разума. Това беше неумолима сила на влияние, което можеше да бъде канализирано!

Но тя сигурно беше свършила вече и щеше да дойде всеки момент и да каже:

— Обезглавете го! — и той никога нямаше да успее да донесе на Хелър славата, която му се полагаше.

Една сълза се спусна по бузата на Мадисън, когато той си помисли колко брутален е наистина животът. Плодът беше почти в ръката му, а той седеше тук и умираше от глад.

И тогава той се надигна от изненада. В програмата имаше още нещо! Но това бе невъзможно! Не и след тази кулминация!