Л. Рон Хабърд
Победа на злото (4)

До: Издателство „Биографии“ Търговско градче Планета Волтар

ГОСПОДА!

Безкрайно съм доволен от споразуменията, до които стигнахме. Мога да ви уверя, че имената ни съвместно ще бъдат завинаги отпечатани в историята.

Не вярвах, че моето правителство може някога да ме излъже. И представа си нямах, че някой ще търси „прикритие“. Заради това бях толкова шокиран, когато разбрах, че са изтрили, променили и унищожили архивите, така че никой да не може да разбере за съществуването на тази единствена планета, наречена Земя.

Защо им е трябвало да отричат съществуването на някаква нищожна планета, която е само на 22 и половина светлинни години разстояние?

Аха, това е историята, която пиша така усилено и прилежно!

За да можете да оцените по-добре постижението ми, изпращам онова, което съм завършил досега и, което ще продължа да пиша. Изпратих ви по пощата първата част преди известно време. Нека сега се опитам да актуализирам информацията ви. Това не е лесна задача, защото въображението е затруднено от самата сила на събитията. Аз обаче ще се опитам да справя с нея.

Както разбрах, Земята се контролира от човека, който притежава горивото на планетата — Делбърт Джон Роксентър. Властта му е толкова голяма, че той може да определя политическото бъдеще на коя да е държава само с едно телефонно обаждане на някой от подчинените си.

Мисията на офицера от волтарианския флот Джетеро Хелър беше да прочисти планетата и да създаде евтин и безвреден източник на енергия, така че Земята да живее достатъчно дълго, за да може да бъде завладяна.

Когато Хелър пристигна на Земята, той беше с идентичността на Делбърт Джон Роксентър Младши, която му беше дадена от шефа на Координирания информационен апарат Ломбар Хист. Хист направи това, защото искаше мисията на флотския офицер да се провали и си мислеше, че по този начин ще насочи гнева на Роксентърови към Хелър. Причината, поради която Хист искаше мисията да се провали, бе, че той използваше Земята за производството на стимулиращи наркотици, които бяха пренасяни контрабандно на Волтар като част от заговор за свалянето на Империята.

Онова, което никой не знаеше, бе, че съществува истински наследник на Роксентъровото богатство — Делбърт Джон Роксентър II.

Първият човек, който се опита да спре Хелър, беше адвокатът на Роксентър Бери, който даде на Хелър идентичността на Джером Терънс Уистър. Това обаче не го спря. Хелър стана консул на африканската държава Мейзабонго и започна да създава корпорации, които откриваха и патентоваха нови енергийни източници — революционен микровълнов източник на мощност, нов карбуратор, който не използва бензин, и коли, които работеха без горивото, контролирано от Роксентър.

Когато петролните запаси бяха напълно изтощени, Хелър използва средствата от Мейзабонго, за да ги изкупи и да вземе Земните петролни индустрии в свои ръце.

Но Роксентър не беше глупак, а и разполагаше със сили, с които Хелър не можеше да се справи — американското президентство например, както и въоръжените сили на САЩ.

Един неделен следобед Роксентър се приготвяше да замине за Филаделфия на конференция на „Суилърбергер“, когото той контролираше. Нощта преди конференцията президентът на САЩ трябваше да получи телефонно обаждане и заповед да се яви пред Сената на другия ден и да изиска обявяването на война на Мейзабонго.

Бум-бум откара Хелър и финансовия му съветник Изи Епщайн до голямото имение на Роксентър. Хелър и Изи влязоха точно когато Роксентър налагаше Бери заради поредния провал.

Хелър направи на Роксентър следното предложение: да отмени войната, да даде на „Туоуи“ (истинския син на Роксентър) собственост за 10 милиарда долара, да направи ново завещание, с което да остави на Туоуи цялото имение, а Хелър да даде на Роксентър патентите и част от петролната империя, която сега се контролираше от него.

Със змийска усмивка Роксентър се съгласи и документите бяха подписани — и тогава змията заби отровния си зъб!

Когато кратката схватка свърши, Роксентъровият адвокат Бери лежеше в безсъзнание на пода, а невъоръженият Хелър беше обграден от армейски взводове.

Роксентър сграбчи документите, които му даваха пълен контрол, и ги сложи в голям стоманен куфар. Той се обърна към един генерал, чийто отряд беше насочил оръжията си към Хелър и Изи.

— Генерале — каза той, — задръж тая измет докато се върна. И тогава, понеже ще сме във война, ще има работа за някой стрелкови отряд.

Какво? Да не би Хелър да беше загубил всичко?

Не се стряскайте! Аз, Монте Пенуел, първият, единствен и най-велик детектив-репортер на Волтар, ще ви разкажа всичко!