Л. Рон Хабърд
Победа на злото (5)

Глава първа

Роксентър грабна шапката си и вдигна тежкия куфар. Направи няколко крачки към Бери, който лежеше зад кушетката, и го ритна.

— Без значение дали си жив или не, от теб вече няма полза. Сега тръгвам към Филаделфия, за да се оправя с още една от твоите каши.

Роксентър мина през френската врата, затвори я зад себе си и извика по пътеката:

— Докарай колата ми, а също и един танк за защита!

Генералът даде знак. Двама войника сграбчиха Изи, опъвайки ръцете му назад, и се заоглеждаха за нещо, с което да ги вържат.

Други двама сграбчиха Туоуи и след кратка схватка го повалиха на земята.

Генералът махна с ръка към Хелър.

Колата беше пристигнала и Роксентър слезе надолу по стълбите до нея, но продължи да стои и да се взира нагоре по пътя.

Войниците сграбчиха ръцете на Хелър.

— Оу, той нямаше предвид мен! — извика Хелър. — Аз съм синът му.

— Какво? — опули се генералът.

— Да, така е — каза Хелър. — Той имаше предвид само тия двамата тук.

Изи и Туоуи го погледнаха шокирани.

Генералът пристъпи към френската врата, сякаш направи опит да тръгне след Роксентър, за да го попита. Но Роксентър вече се беше качил в колата си и тя беше потеглила.

От мястото, където стоеше, Хелър видя през стъклото на френската врата, че колата на Роксентър намали и спря. Надяваше се генералът да не забележи това.

— Виж какво — каза генералът, — ще ми трябва доказателство и то нещо повече от тия фалшиви документи!

— А — възкликна Хелър, — просто грабнете телефона на онова бюро и се обадете на Отдела за спешни случаи на ФБР във Вашингтон. Помолете да ви свържат с агентите Стюпъвиц и Молин.

Хелър кръстоса показалеца и средния си пръст. С тези двама агенти той най-напред беше осъществил контакт при пристигането си в Съединените Щати предишната есен. Оттогава насетне нито беше чувал за тях, нито пък се беше свързвал с тях по някакъв начин.

Генералът тръгна към бюрото с гръб към вратата. Ако се обърнеше, той щеше да види лимузината. Тя очевидно чакаше танка, защото навън се чуваше ревът от двигателя му.

Генералът се свърза. Помоли да го прехвърлят на агента Стюпъвиц или Молин. Зачака. След това каза:

— Агент Стюпъвиц? Тук е генерал Флад от Нюйоркския отдел за национална охрана. При мен има един човек, който твърди, че е син на Роксентър… Да, ще го опиша. Висок е около шест фута и два инча, строен, руса коса, сини очи, на около осемнайсет… — Той закри с ръка слушалката — Как ти е името?

— Делбърт Джон Роксентър Младши — отвърна Джет. Той видя как танкът спира пред колата. Един сержант стоеше до войника в люка и сочеше нещо на картата.

Генералът каза по телефона:

— Твърди, че името му е Делбърт Джон Роксентър Младши… Обаждам се от Покантикъл Хилз, дома на Роксентър…

Той внезапно пъхна слушалката в ръцете на Хелър.

— Иска да говори с теб, за да разпознае гласа ти.

Хелър взе слушалката. С крайчеца на окото си наблюдаваше танка и лимузината. Молеше се да потеглят.

— Ало, агент Стюпъвиц, сър — каза. — Исках само да ви припомня, че така и не набавихме надгробна плоча за Мери Шмек.

— МЛАДШИ! Ей, Молин, на телефона е Младши! Грабвай другата слушалка!

— Здравейте, Младши — обади се Молин. — Радвам се, че се обадихте. Знаете ли, че така и не чухме нищо за Бери!

— Ни вест, ни кост! — намеси се Стюпъвиц.

— Колко ужасно! — каза Хелър. — Добре е, че ми казахте. Вече навърших годините, а има доста нещо за наследяване…

Двамата агенти се засмяха в съгласие.

Освен това онзи ден се чудех дали имам някакви дългове. Брей, добре, че ви се обадих. Ще ми е необходима доста помощ, за да си уредя нещата. Какво ще кажете за две предложения за работа за шестцифрена сума?

Молин каза:

— Можем да си подадем оставките по всяко време, Младши. Просто чакаме удобен шанс.

— Ами сега го имате — отвърна Хелър. — Искате ли пак да ви дам генерала?

И той подаде слушалката на генерала. Той се заслуша. Ушите му станаха ярко розови. После погледна към Хелър и се изпъна още повече. Постави обратно слушалката.

— Съжалявам — рече. — Още съм новак в тия семейни истории.

— Всичко е честно в любовта и на война — каза Хелър загадъчно. С крайчеца на окото си той видя, че танкът и лимузината бяха заминали. — Сега, генерале, отнесете онзи Бери там в лазарета си и, ако не е мъртъв, му направете хубава, дълга операция. Използвайте много упойка, защото е чувствителен. Що се отнася до другите двама, охранявайте ги много внимателно.

Изи и Туоуи го погледнаха с ужас.

— Сега, както знаете — продължи Хелър, — наоколо има много саботьори от Мейзабонго. Така че, ако е възможно, ми докарайте един мотоциклет, за да може шофьорът ми да разузнава пътя. И, ако няма нищо друго, ще се кача в колата си и ще се опитам да настигна татко.

— Разбира се, лейтенант Роксентър — отвърна генералът и излая някаква заповед към един от подчинените си, който се втурна към вратата.