Л. Рон Хабърд
Победа на злото (34)

Глава първа

Зората още не беше дошла, въпреки всичките страхове на Флик. Луната беше залязла и междуградската зона под тях беше потънала в много черна нощ. Но пред тях нещата стояха по-различно: цялото небе беше озарено. Много скоро щяха да влязат в Джой сити, ако продължаваха да се движат с тази скорост.

Мадисън прекара ръка през лицето си.

— Имам проблеми с носа си — каза той на Флик.

— Опитайте един чанг-попс, сър — беше мигновеният отговор. — Затворниците не са ги докоснали. Намират се в отделението за бара. Опитайте жълт: казва се „летен цъфтеж“.

Мадисън си извади един: приличаше на малка кръгла топка. Той я разтърси и я обърна, като се опитваше да я накара да направи нещо. На слабата светлина на еърбуса той не видя вдлъбнатата линия, която трябваше да се натисне. Малко раздразнен, той се опита да стисне цялата топка между дланите си, както понякога чупеше орехи, едни малки плодове на Земята.

ПУФ!

Вместо просто да се отвори, топката експлодира и го удари по окото. Ароматизираният облак прах, който беше насочен погрешно, го удари по челото, а след това се насочи и към тавана на еърбуса.

„Летният цъфтеж“ може и да е страхотно нещо — той успя да всмукне една малка част от него, — но Мадисън скръцна със зъби на себе си, че ще отиде по дяволите, ако си загубва по едно око и горната част на главата си всеки път, когато се опита да се отърве от миризмите на Апарата!

Когато отново беше способен да вижда, еърбусът сякаш беше пълен със светлина. Той погледна надолу и видя, че навлизат в обширното и блестящо място, наречено Джой сити.

Още не бяха минали над главните клубове, езера и увеселителни паркове, но понеже идваха от Търговското градче, бяха все още над пазарните зони на града за удоволствия. Той видя нещо като Земен голям търговски център, разположен сред плетеница от железопътни релси и пътища. Имаше и други големи магазини, разпръснати тук-там в ляво и дясно. Този, който беше точно под тях, изглеждаше доста обширен, но като че ли имаше само два етажа: „Ресторантски стоки“ пишеше на единия, а на другия — „Красота“.

— Какво е това? — изкрещя Мадисън на Флик.

— Красота ли? — попита Флик. — О, там долу няма дами, ако се чувстваш разгонен, шефе. Там ходят гуляйджиите, за да поправят последствията от дългите нощни пирове.

— Върни се, върни се — нареди му Мадисън — и се приземи. Трябва ни храна, а ми се струва, че в този магазин може би се продава това, от което имам нужда!

Флик удари спирачки и се гмурна надолу, въздушните карети го последваха и всички се приземиха — туп, туп, туп, туп — близо до двата магазина.

Мадисън скочи отвън и извика:

— Всички готвачи, строй се и се подравни.

— Да, сър! Да, сър! — чуха се викове в отговор и към него се занизаха петимата готвачи от въздушните карети.

Мадисън ги поведе сред малката група сутрешни снабдители на ресторанти, които си набавяха необходимите продукти за следващия ден. Мястото беше обширно; на всяка крачка бяха натрупани малки планини от хранителни продукти.

Мадисън махна с ръка към няколкото акра.

— Вземайте всичко, което сметнете за необходимо — каза той на готвачите.

Петимата го погледнаха стъписани, с широко отворени очи.

— ВСИЧКО? — промърмори най-старият. — Леле, това е най-добре зареденият супермаркет на Волтар! КАКЪВ ШЕФ!

Те се разпръснаха като боен снаряд.

Мадисън забърза в друга посока, защото макар и в нови дрехи, затворниците миришеха на Апарата.

Той се втурна към щанда за козметика. Хукна към едно място, където стояха без работа трима продавачи.

— САПУН! — извика Мадисън. — И то МНОГО!

Единият продавач се обърна, взе едно малко шишенце и му го подаде.

— Не, не! — каза Мадисън. — МНОГО!

— Ами само една капка от този ще е достатъчна за една вана — отвърна му продавачът.

— Не, не — каза Мадисън, — опитвам се да се отърва от вонята на Апарата.

— Това би било от ГОЛЯМА полза — намеси се другият продавач. — Всъщност ми се ще да можехме да ви продадем разтворител, с който да се отървете от целия Апарат.

Вече беше привлякъл вниманието им.

— Имам четиринайсет жени и трийсет и четири мъже. Не са се бръснали, къпали, подстригвали или правили прически години наред. Те ВОНЯТ! — Той се огледа наоколо. На рафтовете със стоки нямаше надписи или рекламни материали. — Трябват ми материали, с които да им отрежа косите и брадите, да ги обръсна и да им измия зъбите, да ги направя да изглеждат като хора от висшата класа, а също да им отрежа ноктите на краката и да придобият тен — и без чанг-попс!

— Хора от висшата класа? — каза третият продавач. — От главорезите на Апарата? Сър, ние сме напълно съгласни с вас. Вие НАИСТИНА имате проблем. Хайде да му помогнем, момчета. Започвайте да трупате това, от което се нуждае.

— В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА! — припомни им Мадисън.

Те се разсмяха и хукнаха наоколо с колички, като грабеха големи кутии, сандъци и купища от едно и дузини от друго.

Мадисън никога не беше чувал за повечето от тия неща. На нито едно от тях нямаше етикет, само числа. Започна да му става ясно, че понеже не беше видял много активна рекламна дейност в Конфедерацията, истинският маркетинг е необичайно облекчение.

Тези хора имаха толкова добре развити технологии, толкова стабилна икономика, толкова евтино гориво, че не бяха фиксирани върху това да намират пазар за някое ново изобретение всеки ден, а животът не се въртеше около начините за оцеляване, както това ставаше на Земята. Връзките с обществеността бяха едно създание, което се беше развило от рекламата, а въпреки развитата си цивилизация, тези хора въобще не ги бяха развили. Това означаваше, че те наистина си нямат понятие от връзки с обществеността, Мадисън се почувства могъщ. Изведнъж осъзна, че може да пробие с нещо, без значение колко е старо и престояло, и те да не заподозрат нищо.

Мадисън се опита да се сети за някои от най-старите и изтъркани трикове на връзките с обществеността, които отдавна бяха станали чиста монета на Земята. Даде си сметка, че до един биха минали, дори ако се опита да продаде Бруклинския мост. И той започна да се смее от задоволство.

Един продавач беше спрял до него с претъпкана количка.

— Радвам се, че сте толкова доволен, сър. Исках само да разбера дали са ви необходими изрисувани маски и разни други неща за партита.

— О, ще има парти — отвърна Мадисън. — Всъщност то ще бъде бал!

— Добре, сър, ще прибавим това към поръчката — и продавачът отново хукна.

Най-накрая пренесоха всичко в изсветляващата нощ, а продавачите натъпкаха всичко като накрая имаше само малко място за Мадисън.

Петимата готвачи и общите работници пренасяха хранителните продукти. Въздушните карети, които вече бяха препълнени и преливаха от дрехи, трябваше да понесат новите си товари, завързани на багажниците отгоре.

Мадисън подпечата купища разписки, които цели групи продавачи му подаваха, след което керванът излетя с плющене на зеленчукови листа и хартия, които се точеха отзад.