Нелсън Демил
Кубинската афера (56)

Послеслов

Добрата художествена измислица се основава на факти и аз имам късмета да познавам хора, които знаят повече, отколкото мога да открия в интернет.

Първо бих искал да благодаря на един човек, с когото се запознах в Куба и който честно ме запозна със съвременната кубинска политика, култура и живот. Той предпочита да остане анонимен по понятни причини, но сам си избра псевдонима Лола. Благодаря ти, Лола, където и да си. Пази се.

В тази книга има много морски сцени и тъй като съм израснал на Лонг Айланд, познавам достатъчно любители моряци. Помолих четирима от тях да прочетат и коригират моментите, които се развиват в открито море. Всички евентуални грешки в тях, естествено, са само мои.

Първо, благодаря на моя стар приятел Том Есман, който също като главния ми герой Мак е ловил риба и е плавал във водите на Кий Уест, и знае почти всичко за яхтите. Том не само е запален риболовец и страхотен моряк, но е и ненаситен читател, и това щастливо съчетание ми позволи да внеса реализъм в морските сцени.

Моят приятел от детството Дан Барбиеро също е прекарал години в морето. Дан (Йейл, випуск 1966) и съпругата му Хелън ни придружаваха с жена ми в Куба на йейлската ни учебна екскурзия, където научихме много за кубинския ром и други неща. За да ми помага в проучванията за романа, Дан си водеше подробни записки и направи много снимки на дайкирита и мохито, както и няколко на Хавана. Благодаря на Дан и Хелън за веселата екскурзия.

Често съм благодарил на моя голям приятел Джон Кенеди, трудов арбитър, бивш заместник-началник на полицията в окръг Насау (щата Ню Йорк) и член на Нюйоркската адвокатска колегия, задето споделя с мен своя опит в областта на наказателното право. Сега обаче му благодаря за споделените знания за морето. Джон е истински ренесансов човек.

Моят четвърти моряк, Дейв Уестърман, също ми е голям приятел, голям правист и голям моряк. Круизите с Дейв в Лонгайландския залив и край остров Манхатън през почивните дни с неговата луксозна яхта, в чиято покупка се включих и аз, бяха и работа, и удоволствие — и това се приспада от данъците, доколкото позволява законът.

Може да сте забелязали, че след трийсет и пет години сътрудничество с едно и също издателство, сега романът е издаден от „Саймън & Шустър“, високоуважавана институция в нюйоркското книгоиздаване, където ме посрещнаха с отворени обятия, сякаш репутацията ми не ме е изпреварила. Най-радушни бяха Каролин Рийди — президент и генерален директор, Джонатан Карп — президент и собственик, и страхотната ми нова редакторка Мерисю Ручи, чиято отлична репутация на редактор и писател е напълно заслужена. Благодаря на всички в издателството за това, че направихте тази промяна по-лесна и приятна.

Нямаше да попадна в „Саймън & Шустър“, ако не бяха усилията и ценните съвети на моите вещи и работливи литературни агентки Джен Джоъл и Слоун Харис от Ай Си Ем Партнърс. Джен и Слоун обичат литературата и го проявяват в страстта, която влагат в своята професия. Понякога даже разговаряме за пари.

В тази книга има доста испански думи, а моят испански се свежда до „Corona, por favor“. Имам щастието обаче испаноезичната Ядира Галоп-Маркес да работи на същия етаж, където е и моят офис. Грасиас за търпението и отделеното време, Ядира.

Моят добър приятел Майкъл Смъркониш, писател, журналист, радио- и телевизионен водещ и политически провокатор, прояви любезността да сподели с мен своите преживявания в Куба, които вдъхновиха някои от сцените в романа. Благодаря за дългогодишната ти ентусиазирана подкрепа за моето творчество, Майкъл.

Както съм правил в последните си десетина книги, бих искал да използвам тази възможност и да благодаря на двете ми невероятни асистентки Даян Франсис и Патриша Чичестър. Ако е вярно, че никой не бива да вижда как се правят наденици и закони, дваж по-вярно е, че читателят не бива да вижда как се пишат книгите. Не е красива гледка. Все някой обаче трябва да върши тази работа и Даян и Патриша ме гледат, слушат и търпят през дългите ми месеци на производство на наденици. Тази книга наистина нямаше да съществува без тях. Още веднъж ви благодаря и да знаете, че умея да ценя.

Социалните медии се превърнаха в нож с две остриета за писателите. Щастлив съм, че мога да осъществявам връзка с читателите си и обратно, обаче някои аспекти на социалните медии понякога са истинско предизвикателство. Решението е да назначиш някой, който е на по-малко от половината от твоята възраст, и аз го направих, като прибягнах до услугите на Кейти Грийн, генерална директорка и основателка на „Грийн Диджитал Маркетинг“. Благодаря за цялата ти помощ, съвети, професионализъм, търпение и градивност, Кейти. Видях бъдещето и това си ти.

Много благодаря и на дъщеря ми Лорън и сина ми Алекс, които винаги са сред първите читатели на моите ръкописи и ми се отплащат за всички домашни, за които съм им помагал. Благодаря и на сина ми Джеймс (единайсетгодишен), който пише следващия си смешен роман заедно с мен.

На последно място е най-важният човек — жена ми Санди Дилингам. Не е лесно да живееш с писател (Космосът да ти е на помощ), но Санди, която е работила в сферата на книгоиздаването, знае как да се справя с писателите — да е търпелива, но твърда, да ги хвали, но и да е честна, и да не обръща внимание на лошите им настроения. Обичам те.

Следните лица или техните семейства направиха щедри дарения за благотворителни каузи, в замяна на което имената им носят герои в този роман:

Александра Манкузи — Детски онкологичен център в Университетска болница „Уинтроп“; Скот Мироу — „Да намерим лек за епилепсия и припадъци“, Медицински център „Лангони“ в Нюйоркския университет; Дейв Кац — Център за правосъдие и защита на човешките права „Робърт Ф. Кенеди“; Рагнар Кнутсен — Лаборатория „Колд Спринг Харбър“; Ашли Ароут — фондация „Кроунс & Колитис“; проф. Бари Нейлбъф — Център за правосъдие и защита на човешките права „Робърт Ф. Кенеди“.

Дано са харесали своите измислени двойници и да продължат да работят за достойни каузи.