Нелсън Демил
Кубинската афера (23)

23.

Стигнахме до обточената с дървета отбивка на „Насионал“ и влязохме във фоайето, което, за разлика от „Ривиера“, се пръскаше по шевовете от очевидно международна клиентела. Надявах се утре Джак да не цъфне тук с някоя от неподходящите си тениски.

Коктейлите на терасата ми бяха харесали и излязохме през задния изход.

Там също имаше много народ, обаче за пет ККВ управителката ни намери две комфортни кресла с изглед към Пролива. Дойде сервитьорка и Сара си поръча дайкири, а аз — „Буканеро“, por favor. Тричленната банда свиреше на ударни карибска музика.

Откъм огряната от луната вода подухваше лек бриз, палмите се поклащаха, носеше се сладостен аромат на тропически цветя. Оркестърът свиреше любимата ми „Гуантанамера“. Над морето се издигаше самолет, току-що излетял от летище „Хосе Марти“.

Това щеше да е идеален завършек на една приятна вечер, стига спонтанно да се стигнеше до секс.

— Много е романтично — донякъде в тон с мислите ми каза Сара.

Донесоха напитките ни и се чукнахме.

— За новото приятелство — вдигна тост тя.

— И за тебе.

Загледахме се към водата и различих силуетите на старите и новите укрепления по брега. Хората ги бива да прецакват нещата, даже в такъв тропически рай.

Сара наруши мълчанието.

— Имаш ли си някоя?

Най-добрият и кратък отговор гласеше:

— Не.

— Защо?

— Бях женен за яхтата си.

— Дръж се сериозно.

— Така и не срещнах голямата любов. — И прибавих: — Но съм отворен за такава възможност.

— Дрън-дрън. Нищо де. Когато си заминем оттук, пътищата ни ще се разделят.

Не мога да ги понасям тия разговори.

— Да се съсредоточим върху заминаването.

— А ако не успеем, завинаги ще запомним времето, което сме прекарали заедно.

Имах чувството, че ме манипулира, но също усещах, че наистина ме харесва. Ако наистина се измъкнехме от Куба живи, можехме да помислим и върху този въпрос. Засега обаче часовникът тиктакаше — още два дни до секса в неделя, после още няколко до момента за големите решения. Във връзка с първото спонтанно предложих:

— Хайде да си вземем стая тук.

Сара не отговори.

— През нощта може да ни арестуват и утре заран да ни екзекутират.

Тя се засмя, само че нервно. Май още не беше готова.

Тъкмо се канех да сменя темата, когато Сара каза:

— Поискай сметката.

— Да поръчам ли и такси?

— Не, вземи стая.

— Чакай ме тук.

Бързо отидох на рецепцията и попитах за стая. Рецепционистът надуши, че съм на специална операция, и отговори, че имали свободни само луксозни стаи. Предложи ми да избирам от четири възможности: стаята на Ерол Флин, което звучеше вълнуващо, стаята на Ава Гарднър и Франк Синатра, където също можех да се изчукам, стаята на Уолт Дисни, което можеше да е малко шантаво, и стаята на Джони Вайсмюлер — Тарзан, която ми допадна най-много. Ама струвала петстотин ККВ, повече, отколкото имах в портфейла си. Обаче рецепционистът искаше да се чукам — или пък да прибере малко пари — и каза, че щял да приеме част от сумата в щатски долари, плюс десет процента отгоре. А бе защо безплатният секс е толкова скъп?

Трябваше да му покажа паспорта и визата си и се записах като „Дан Макхуй“, което беше или фройдистка грешка, или проява на отлични шпионски умения. Той ми подаде голям месингов ключ с табелка, на която пишеше „232 — Тарзан“. Това съм аз.

Върнах се на терасата, където Сара пресушаваше второ дайкири.

— Имаш ли нужда от още няколко, за да го направиш? — попитах я.

— Действа ми отпускащо.

Оставих една щатска петдесетачка на масата.

— Готова ли си?

Тя кимна и се изправи.

Мълчаливо влязохме във фоайето и се качихме на асансьора.

На втория етаж последвахме указателните табели до стая 232. На месинговата табела на вратата пишеше: „Джони Вайсмюлер — Тарзан“.

Сара или не обърна внимание, или нямаше какво да каже. Отключих и влязохме.

Просторното помещение беше обзаведено еклектично, с доста просташки детайли като леопардовата кожа на пода и чаршафите на тигрови шарки. Май трябваше да поискам стаята на Уолт Дисни.

Както и да е, имаше минибар, слава богу.

— Какво ти се пие?

Тя унесено се взираше в морето.

Отворих хладилника и открих вътре малка бутилка „Моет“. Извадих тапата, налях две чаши и й подадох едната.

Сара я взе и се вторачи в мехурчетата.

Не съм от бързаците, ама малкият Мак нещо припираше, тъй че трябваше да постигна съответния баланс между романтика и секс. Включих радиото и намерих някакви тихи китари — свиреха сон, който ми звучеше романтично.

Сара най-после май излезе от унеса си и аз вдигнах чаша.

— За нас.

Чукнахме се и отпихме. Поканих я да танцуваме и се завъртяхме под ритмичните звуци. Тялото й приятно се притискаше към моето.

— Не се хвърлям в леглото с всеки срещнат — тихо каза тя.

— И аз.

Така или иначе, докато танцувахме и пиехме шампанско, се разсъблякохме и накрая се озовахме заедно под душа. Установих, че Сара има хоризонтален белег от операция в долната част на корема и че се пече без горнище. Под душа можеш да научиш много неща за хората.

Тя прокара показалец по белезите на гърдите ми.

— Това ме натъжава.

— Можеше да е и по-зле.

Сара продължи проучванията си и едната й длан обхвана топките ми, а другата — малкия Мак.

— Всичко си е тука — уверих я.

— Прибери го на сигурно място.

Хванах я за дупето и проникнах в нея.

Тя сложи ръце на раменете ми, изви гръб назад и водата потече по лицето и гърдите й, докато аз се движех в носещия се от радиото бавен ритъм на „Чан Чан“.

Оле!

 

 

По-късно в кревата Сара обви ръцете и краката си около мен и прошепна:

— Щастлива съм, но сега и мен ме е… страх.

— Нормално е.

— Миналата седмица живеех за деня, в който ще се върна в Куба и ще открадна парите под грозните им носове… Сега може би имам… още нещо, за което да живея.

— И аз си мислех същото.

— Страхуваше ли се, когато си бил там?

— Постоянно.

Тя помълча, после каза:

— Не искам да ме хванат.

— Разбирам. — Също като в Афганистан. Ако попаднеш в ръцете на талибаните, ще ти се иска да си мъртъв. Спомних си и разказа на Карлос за затвора „Вила Мариста“. Условията там едва ли се бяха подобрили съществено.

Сара се сгуши до мене.

— Ще е чудесно да съм богата в Маями заедно с теб. Но ще е чудесно и просто да съм в Маями с теб.

— Наистина ще е чудесно.

Тя се претърколи, стана от леглото, отиде при минибара и напълни още две чаши шампанско. После забеляза ключа върху хладилника и попита:

— Защо стаята се казва „Тарзан“?

— Ела тука и ще ти покажа.