Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Безразсъдно (36)

Епилог

Джеф чакаше в мрака.

Беше много късно, почти два след полунощ, и паркингът пустееше.

Започна да го обхваща паника, че той няма да дойде. Че това ще бъде единствената събота вечер, когато кучият син няма да се появи в този изоставен крайградски мол, за да се срещне с информатора си. Но точно когато бе на ръба на отчаянието, той се появи, облечен безукорно както винаги, в скъп костюм и вратовръзка. Изчака „източникът“ му да изпълзи, парцалив, мръсен и отчаяно нуждаещ се от парите за дрога, които щеше да получи, задето е предал някоя фигура от подземния свят. После се огледа набързо и пристъпи напред.

Двамата разговаряха пет минути. После костюмът подаде снежнобял плик, както правеше винаги, и наркоманът побърза да се омете.

Онзи почти се беше качил в колата си, когато студеното дуло на пистолета на Джеф опря главата му зад ухото.

— Кой си ти?

Опитваше се да говори спокойно, но Джеф долавяше страха в гласа му и вонята по кожата му.

— Какво искаш?

— Истината — каза Джеф. Той бръкна в джоба на мъжа и извади пистолета му. — Обърни се.

Милтън Бък се подчини.

— С гръб към стената.

Бък направи две крачки назад, като гледаше яростно Джеф. Агентът на ФБР открай време ненавиждаше Джеф Стивънс. Този човек определено се смяташе за някакъв Робин Худ, а в действителност бе най-обикновен крадец.

— Какво означава това, Стивънс?

— Видях те. На записа от камерите в болницата. Бил си там, когато Никълъс е умрял.

Милтън Бък сви рамене.

— И какво?

— И такова, че си бил ти. Ходих в Стиймбоут Спрингс. Направих свое проучване. Ти си бил онзи, който е саботирал пикапа. Очаквал си Ник да умре, а когато това не е станало, си отишъл в болницата и си бърникал в упойката му. Уби един свестен мъж и невинно дете. Уби сина ми.

Милтън Бък се поколеба за момент. Помисли дали да не отрече, но беше ясно, че няма смисъл.

— Трейси знае ли?

— Не. Мисли, че е било нещастен случай. Истината би я убила.

Милтън Бък го изгледа яростно.

— Какво искаш? Извинение ли? Ами, няма да получиш. Не и от мен. Работата ми е да защитавам Америка, Стивънс. Да защитавам националните ни интереси. Мисията ми беше да неутрализирам заплахата от Група 99, когато тя беше глобална заплаха за икономическата стабилност. Смятахме, че Трейси има пряка връзка с Алтея. Тя трябваше да изпълни дълга си. Но отказа. Неведнъж. Затова аз изпълних своя дълг. Понякога това означава да вземаш трудни решения. И да, понякога означава, че трябва да умрат хора.

Джеф дълго време остана мълчалив. Накрая кимна и свали пистолета.

— Прав си.

Милтън Бък се намръщи. Изобщо не беше очаквал подобно нещо.

— Какво?

— Казах, че си прав. — Джеф се усмихна. — Понякога някои хора наистина трябва да умрат.

Вдигна ръка и изстреля два куршума между очите на Милтън Бък.

После се обърна и си тръгна.