Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (46)

46.

— Досети се, нали? — попита Бет.

— Че ти забъркваше халюциногените за Бринкър преди тринайсет години? — попита Луси. — Да. Защото си единствената в родословното дърво на Тристън, която има нужните знания. Беше звездата на гимназията по точните науки. Същата година получи диплома по винопроизводство в местния колеж. Вероятно не си пропускала лекция по химия.

— Бях гений в точните науки. Обожавах химията. Започнах като на игра с халюциногените през последната година на гимназията. — Бет се намръщи. — Какво имаше предвид с това родословно дърво на Бринкър? Освен баща си, той нямаше семейство.

— Направих схема с имената на всички, които се навъртаха около него преди тринайсет години. Получи се нещо като родословно дърво.

— А, ето какво сте правили с Тереза днес следобед. Притесних се, като ви видях заедно. Но преди няколко минути, като се връщаше в магазина си, ме видя и ме поздрави както винаги, затова си казах, че всичко е наред. Щом забелязах да излизаш от хотела, да се качваш в колата и да се насочваш към парка, ме обзе лошо предчувствие.

— Не успявах да свържа нещата, докато не дойдох тук и не започнах да си задавам правилните въпроси. Кажи ми как, за бога, стана доставчик на наркотици за Бринкър? Ти не се движеше в неговите кръгове.

— Нолън Кели се свърза с мен. Ходехме заедно на училище. Знаеше, че мога да забърквам доста добри коктейли и искаше да впечатли Тристън.

— Колко ти плащаше Бринкър?

— Нищо.

— Просто си му давала дрогата? Защо ще го правиш? Чакай, не ми казвай. Била си влюбена в него, нали? Опитвала си се да привлечеш вниманието му.

— Млъквай! — изсъска Бет. — Не знаеш какво говориш. Бринкър имаше нужда от мен. Именно моите опиати го превърнаха в нещо като рок звезда онова лято. И пак те му помагаха да прави клиповете с ония курви.

— Моля те, не ми казвай, че ти си заснемала изнасилванията. Би било ужасно.

— Те си го заслужаваха, всички до една — отсече Бет. — Бяха хлапачки от висшата класа, които се присмиваха на момичета като мен.

— Как си могла да направиш такова нещо? Смятала си, че и той ще се влюби в теб, щом осъзнае колко си му необходима.

— Щеше да разбере, че ме обича, ако леля ти не го беше убила. Още щом изчезна, бях сигурна, че му се е случило нещо ужасно. Както знаеш, дойде да ме види след последния купон.

— Какво искаше?

— Наркотици. Само че ми поръча да забъркам по-специален коктейл. Трябваше му нещо силно, което може да доведе дори до смърт. Повтаряше ми отново и отново как щял да убие всеки, свързан с Мейсън Флечър. Много се уплаших.

— Защото си била наясно, че ако няколко души в малък град като Самър Ривър умрат от свръхдоза за кратко време, ще започне разследване.

— Не знаех какво да правя — продължи Бет. — Опасявах се, че ако не му доставя дрогата, вече няма да ме желае.

— Той никога не те е желаел. Само те е използвал.

— Не говори така. Нямаш представа какво имаше между нас.

— Да, вярно. Какво му каза последния път, когато го видя?

— Че ще ми отнеме малко време, докато забъркам толкова силен опиат, колкото иска. В действителност обаче си помислих, че като се успокои ще осъзнае, че да избие всички около Мейсън може би не би бил най-разумният ход.

— А той успокои ли се?

— Не — призна Бет. — Още повече се ядоса. Обсипа ме с обиди и… и ме удари. Каза, че не би си направил труда да чука грозна кучка като мен и си тръгна. Повече не го видях. На следващия ден из целия град се разчу, че е заминал. След три дни се завъртяха слухове, че е убит заради провалена сделка с наркотици.

— Чудила ли си се някога кой е пускал тези слухове? — меко попита Луси.

— На кого му пука?

— Само за протокола, струва ми се, че са тръгнали от леля ми.

— Почти невъзможно е да се повярва, че Сара Шеридън е убила Бринкър.

— И на мен ми отне доста време в началото, но стигнах до заключението, че наистина го е направила. Мисля, че се е върнал тайно в Самър Ривър, за да си отмъсти. Сара е била първата му мишена. Но тя го е очаквала. Устроила му е нещо като капан. Той просто не е включил в сметките си упражненията по йога и цепенето на дърва. Физическата работа я беше направила изключително силна.

— Години наред мислех, че е убит заради сделка с наркотици, а през всичкото време е бил скрит в камината на леля ти.

— Ти ли застреля Нолън Кели?

— Дойде при мен на следващия ден, след като откриха тялото на Бринкър. Изрязаната от вестника статия за серийния изнасилвач, която Сара е оставила до тялото, го беше хвърлила в ужас. Страхуваше се, че по някакъв начин е намерила част от записите. Претърсил цялата къща и като не открил нищо, решил да я запали.

— Той пък защо толкова се е притеснявал от тези клипове?

Бет изсумтя презрително.

— Защото участва в един от тях. Бринкър тайно го снимал как се хвали, че може да достави за купоните му не само дизайнерска дрога, но и марихуана, и кокаин. После Тристън му показа видеото и го заплаши, че ако някога реши да го изпее на ченгетата, ще им даде касетата.

— Значи записът е бил нещо като средство за изнудване?

— Точно така.

— Все пак не разбирам защо уби Кели.

— Наистина ли не схващаш? Уплаши се до смърт, когато открихте тялото на Бринкър. Аз също. И двамата се страхувахме, че полицията ще поднови разследването. Знаех, че ако това стане, Нолън ще е сред първите разпитани, защото половината град помни историята му на местен дилър на марихуана. Той беше слаб човек. Сигурна съм, че ако полицаите го бяха притиснали малко по-сериозно, веднага щеше да се огъне.

— И да те издаде като доставчик — довърши Луси. — А ако стигнат толкова далече, може да разберат и че ти си заснемала изнасилванията.

— Скандалът най-малко ще провали кариерата ми на производител на вино. Не можех да позволя Кели да срине всичко, за което работих упорито години наред.

— А теб има ли те на някой от записите на Бринкър?

— Да. Хванал ме е как се смея на изнасилванията. Но знаех, че никога няма да го използва срещу мен. Беше просто за развлечение.

— Ясно. Значи самият факт, че съществува и може да го открия, докато събирам нещата на Сара, се е оказал достатъчна причина да се подпали къщата. Нолън ти е разказал за плана си да я претърси. Онази нощ си отишла там, застреляла си го и сама си подпалила пожара.

— Правилно разсъждаваш.

Луси зави в поредния завой. Пред тях се показа винарната на Колфакс.

— Обиколи отзад към служебния паркинг — нареди Бет. — Там никой няма да забележи колата ти.

Луси огледа пустата алея пред входа.

— Къде са туристите? — попита тя.

— Днес винарната е затворена по семейни причини. Не си ли чула? Прекрасната мисис Колфакс е в интензивното отделение. Персоналът е временно разпуснат.

— Ти я простреля, нали? Не е бил Уорнър. Била си ти.

— Исках да се уверя, че е мъртва, но чух колата на Сесил по алеята и не се осмелих да стрелям още веднъж. Знаех, че ще го чуе. Трябваше да се измъкна бързо.

Луси бавно заобиколи вилата. Мислено прехвърляше ограничените си възможности. Хрумна й да забие челно колата на ниска скорост в една от сградите, но ударът би могъл да накара Бет да натисне спусъка, независимо дали има намерение да го направи, или не. Дулото на пистолета беше само на няколко сантиметра от нея. От такова разстояние нямаше да пропусне.