Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (12)

12.

— Много е трудно да се определи небрежно-елегантният винарски стил — заяви Тереза Вега. — Но няма как да го сбъркаш, щом го видиш. Позволява огромно разнообразие, особено в тоалетите на жените. Просто си помисли за нещо скъпо и елегантно, което да не е много претенциозно. Трябва да изглеждаш така, сякаш си родена сред лозята, а семейството ти се е занимавало с лозарство поколения наред.

— Знаеш златното правило — отвърна Луси. — Никога няма да сбъркаш с малката черна рокля. В гардероба си у дома имам няколко. Жалко, че не сложих нито една от тях в багажа си.

— Всяко правило си има изключение. И по една случайност, точно небрежно-елегантният винарски стил не допуска подобна дреха.

— Тогава се оставям изцяло в ръцете ти, Тереза.

Луси се загледа в красиво подредените дрехи, изпълващи малкия пъстър бутик само на няколко пресечки от хотела. Собственичката я беше разпознала в мига, в който беше прекрачила прага на магазина. Радостта им от повторната среща беше искрена. Също както и изказаните съболезнования.

Беше изненадана от прилива на топлина, който я изпълни при кратката приятелска прегръдка с Тереза. В крайна сметка не се бяха виждали цели тринайсет години. По онова време тя носеше фамилията Алварес.

Част от близостта им се дължеше на факта, че през онова далечно лято и двете не бяха включени в списъка на готините хлапета. Но помежду им имаше и други общи неща. Родителите на Тереза също бяха разведени. Въпреки че нейните се бяха разделили две години по-рано, Луси продължаваше да страда от негативните последици. И в този труден момент момичето й беше предложило няколко полезни съвета. Първият и най-ценен гласеше: Не си губи времето в празни надежди, че вашите могат да се съберат отново. Това са фантазии на малко дете. Вторият, който се бе доказал с времето, беше: Недей да си правиш труда да ги питаш защо са се разделили. Ще ти кажат всичко друго, но не и истината. Спомняше си, че беше попитала: „А каква е истината?“, на което Тереза бе отговорила с неприсъща за възрастта си мъдрост: „На единия от двамата му е омръзнало да бъде обвързан и си е намерил сексуално удоволствие някъде другаде“. С времето това също се бе оказало вярно.

Преди тринайсет години Тереза беше срамежлива тийнейджърка с големи кафяви очи и очила. Беше вманиачена по модата и дизайна и прекарваше часове наред в интернет, преглеждайки последните тенденции в тази област. Въпреки ограничените средства от издръжката, майка й правеше всичко възможно тя да изглежда добре и в крак с времето. Днес без усилие успяваше да постигне онази непринудена, небрежна елегантност, така необходима за собственичка на бутик в долината на виното.

— При нас малката черна рокля не се радва на особено уважение — говореше Тереза. — Ако се появиш на партито на Колфакс в такъв тоалет, ще гледат на теб като на туристка.

— Оставам с впечатлението, че я приемат за нещо неприлично.

— Е, това показва, че не си местна. И въпреки че наистина не си родена и израснала тук, имаш дълбоки корени в Самър Ривър.

— Но не са вкопани във винаро-лозарството. Ако си спомняш, леля Сара имаше стара ябълкова градина.

— И какво от това? Семейство Колфакс също не отглеждат лозя от поколения. Състоянието им, както сигурно знаеш, идва от доста съмнителни фондове. Всички тук знаят, че производството на вино за Уорнър не е нищо повече от хоби.

Луси се усмихна.

— Значи не смяташ, че Куин и Джилиън са дълбоко заинтересовани от производството на рядко вино с името на рода им върху етикета?

— Много уместен въпрос впрочем. Пет пари не дават за виното, но им харесва да играят ролята на едни от най-големите производители в района. Което се отнася и за втората мисис Уорнър Колфакс. Сигурно не си чула за развода?

— Мейсън ми спомена нещо.

— Носят се слухове, че Куин бил бесен, когато баща му зарязал майка му заради жена, по-млада от самия него — съобщи Тереза.

— Вторият или третият брак обикновено не се приемат добре от децата от предишните. Самата аз съм живото доказателство на тази баналност. Освен това съм ставала свидетел на много семейни драми на подобна основа.

— Сара ми разказа за професията ти. — Върху лицето на Тереза се изписа искрено любопитство. — Звучи вълнуващо.

Луси си припомни сцената в бара, когато Скърбящата вдовица беше плиснала чаша бира в лицето й.

— Е, има си своите интересни моменти. Добре, щом не мога да разчитам на малката черна рокля, какво ще ми предложиш?

Тереза заобиколи зад щанда.

— Имам няколко неща, всяко от които би било идеално за такава вечер.

— Чудесно. Дойдох тук неподготвена за подобно парти. Всъщност за каквото и да било парти, ако трябва да съм съвсем честна.

Тереза свали дълга до коленете лятна рокля с къси ръкави и цвят, обхващащ всички нюанси на ясното синьо небе.

— Нещо в този стил с лек пуловер или жилетка ще свърши работа. След залез става доста хладно.

— Ще ми трябват и обувки.

— Категорично без токове. Небрежно-елегантната винарска визия изисква ниски обувки или сандали. Винените партита се организират или на открито, или на някоя тераса, особено по това време на годината. От теб се очаква да изглеждаш така, сякаш всеки момент си готова да обиколиш лозето или да свършиш някаква работа в избата.

— Схванах. — Луси се загледа във венчалната халка на лявата ръка на Тереза. — Сара спомена, че си се омъжила.

Другата жена се засмя игриво.

— Имам две деца, няколко кучета, ипотека и съпруг. Не задължително в този ред, както сигурно се досещаш.

— Поздравления. Радвам се, че нещата за теб са се развили така добре.

Тереза й отправи съчувствен поглед.

— Леля ти ми каза, че си развалила годежа си.

— Както често ми повтарят, по-добре да разбереш, че нищо няма да се получи преди сватбата, отколкото след нея.

— Вярно. Такъв негодник ли беше?

— Заварих го в леглото с друга.

— Ясно — кимна жената. — Абсолютен негодник. Мисли за това като за горчив опит.

— Беше по-скоро грешка, отколкото опит.

— Аха — щракна с пръсти Тереза. — Нали знаеш, хората са казали, че е грешка само тогава, когато не си се поучил от нея.

— Но аз научих доста — отвърна Луси. — Започнах да се срещам с много скъп психотерапевт шест седмици след това.

— И?

— Оказа се, че имам проблеми с обвързването.

— Глупости.

— Изводът беше, че най-вероятно аз съм виновна за провала на връзката ни. Моят страх от поемането на ангажименти тласнал копелето към другата жена.

— Пак ще кажа — глупости. Негодникът си е негодник. И нищо не е в състояние да го промени. В един момент сигурно си усетила неискреността му и си се уплашила от обвързването с него. Така че, независимо дали на съзнателно или на подсъзнателно ниво, ти си го подложила на тест и подозренията ти са се оказали основателни.

— Еха! — Луси беше истински впечатлена. — Доста дълбоко прозрение, знаеш ли?

— Знам — усмихна се самодоволно Тереза. — Трябваше да се допиташ до мен, вместо да пилееш толкова пари за скъп терапевт. Щях да ти продам няколко подходящи дрешки и да те изпратя да търсиш заместник на този нехранимайко.

Луси се разсмя от сърце.

— Права си. Имах нужда от шопинг терапия, а не от психологически консултации. Какво съм си мислила по онова време?

— Мога да те уверя, че вкусът ти към мъжете в момента е на много по-високо ниво.

— В смисъл?

— Мейсън Флечър ще те заведе на бала, Пепеляшке. Как ти се струва това?

— Не е точно интимна среща — бързо възрази Луси.

— О, напротив. Точно среща е, при това втората, ако броя правилно. Той е бил с теб, когато сте открили тялото на Бринкър в камината на леля ти, нали?

— Ами, да, но не съм сигурна, че съвместното откриване на мъртвец може да се смята за среща.

— Да се срещаш с Мейсън е доста по-различно от това да излизаш с когото и да било друг мъж. И е нещо прекрасно, ако питаш мен. — Тереза свали друга ефирна рокля и по-тъмни цветове. — Установиха ли със сигурност, че трупът в камината на леля ти е на Бринкър?

— Не са излезли с окончателно становище, но почти няма място за съмнение. Когато двамата с Мейсън давахме показания пред шериф Уайтакър тази сутрин, останах с впечатлението, че тялото е именно на Тристън Бринкър. Във всеки случай са установили, че е на мъж приблизително на неговата възраст. Уайтакър каза, че не е открил рапорт за друг изчезнал човек в околностите на Самър Ривър същата година.

— Значи е Бринкър. Трябва да е той — поклати глава Тереза. — Не мога да си представя, че сладката ти дребничка леля би могла да убие когото и да било, освен когато изпаднеше в едно от нейните особени настроения. Не мога да кажа, че съжалявам, задето е избрала именно Бринкър за своя жертва. Като погледна назад, си давам ясно сметка, че той беше абсолютен социопат. Не ми е трудно да си го представя като изнасилвач.

— Съгласна съм с теб.

— Все пак се питам, защо Сара го е направила? Мислиш ли, че я е нападнал? Може би се е отбранявала и я е било страх да се обади в полицията, защото току-що е убила сина на Джефри. Старият Бринкър щеше да превърне живота й в ад, ако открие, че тя е отговорна за смъртта на скъпоценното му синче. В неговите очи Тристън не би могъл да извърши нищо нередно.

— Вероятно никога няма да разберем защо го е направила — каза Луси. Не беше готова да сподели заключението, до което бяха стигнали, за причината, довела Сара до убийство. Засега все още не.

— Наоколо със сигурност се носят много слухове — отбеляза Тереза. — А ето че сега аз те обличам за приема във винарната на Колфакс. Не се обиждай и бъди сигурна, че ще си остане между нас двете, но съм много любопитна да узная как успя да се сдобиеш с покана?

— Отправи ми я лично Джилиън Колфакс.

Тереза притисна роклята със закачалката към гърдите си и разтвори широко очи.

— Мили боже! Джилиън те е поканила лично? Никога нямаше да повярвам. Двете с нея не се движите в едни и същи кръгове.

— В това отношение нищо не се е променило. — Луси улови в шепа ефирния плат, наслаждавайки се на хладната му мекота. — Освен това, в случай че все още не си разбрала, наследих няколко акции от корпорацията им.

— А, да, и това се носи из целия град, повярвай ми. И точно поради тази причина е чудесно, че тази вечер Мейсън ще те придружи на приема им. Може да се наложи някой да ти пази гърба, а не познавам друг, който би могъл да го направи по-добре. Нали знаеш какво говорят за него?

— Не би искал да си имаш работа с Мейсън Флечър — тихо изрецитира Луси.

— Точно така. Хората разправят, че от клана Колфакс направо полудели, щом разбрали, че Мери е оставила акциите си на Сара и сега те са в твоите ръце. Нали знаеш, че в момента са в разгара на някакви преговори за сливане?

— Чух нещо подобно. Впрочем харесах по-тъмната рокля. Ще ми трябва някакъв шал към нея. И обувки, естествено.

— Може би ще е по-удачно да замениш аксесоарите с пистолет и кобур — подхвърли Тереза. — Двамата с Мейсън трябва да сте готови за престрелка.

— Не се притеснявай. Ще бъда облечена в небрежно-елегантен винарски стил.