Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- River Road, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Пепа Стоилова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Ангел хранител
Преводач: Пепа Стоилова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1403-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2026
История
- — Добавяне
34.
— Я чакай малко — каза Мейсън. — Ти наистина ли вярваш на версията на Джилиън за събитията от онази нощ?
— Да — отвърна Луси. — Вярвам й. Била е само на осемнайсет и е имала работа с нещо като култ към лидер социопат, който я е упоил и изнасилил, а после я е изнудвал. Чувствала се е безпомощна. Страхувала се е да се обърне към родителите си или полицията. Била е уплашена до смърт. Копелето е размахвало над главата й видеото, за да я принуди да направи каквото иска — да ме примами при него. Затова е потърсила единствения човек, който според нея е можел да ме спаси. И това си бил ти.
— План, който има предимството да не позволи на Бринкър да разбере, че го е прецакала — възрази Мейсън.
Той бръкна в сандъка, който разопаковаше, и извади от него няколко комплекта инструменти. Всеки от тях съдържаше разнообразие от прецизни отвертки с различна големина. Дръжките им бяха неоново розови. Виниловите предпазни пликове бяха в същия нюанс. Дик беше стигнал до откритието, че жените полудяват по красиво опаковани стоки. И беше поръчал петдесет комплекта, всички в шокиращо розово.
— Е, със сигурност това е по-добре от липсата на какъвто и да било план — тросна се Луси.
Намираха се в задната стаичка на железарския магазин. Мейсън се бе оттеглил в претъпканото помещение, за да помисли. Имаше нещо в подреждането на водопроводни части, панти и различни инструменти, което подпомагаше мисловния процес. Луси беше дошла преди няколко минути. Той чу Дик да я поздравява, а после да я насочва към склада.
Още с първия поглед върху сериозното й изражение бе разбрал, че по случая има ново развитие. След като му бе казала за срещата си с Джилиън, бе изрекъл първите дошли на ума му думи. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като се срещаш насаме с нея?
И те не бяха посрещнати добре. Беше видял раздразнението и ината в очите на Луси и бе принуден да признае пред себе си, че беше сгафил. Беше измърморил някакво извинение, с което само бе влошил нещата, защото тя продължи да му разказва, че са се видели в парка „Харпър Ранч“, където през цялото време било пълно с хора. Наложи му се да признае, че е била предпазлива, но не бе успял да потисне хладните тръпки, които го полазиха, щом разбра какво беше направила.
— По дяволите, трябваше да ми се обадиш, преди да се съгласиш да се срещнеш с нея — скара й се той.
— Дай ми само една причина да искам позволението ти — каза тя.
Мейсън се замисли върху думите й.
— Нямам такава.
— Точно така, нямаш. Да дойде при теб преди тринайсет години и да ти разкаже за плановете на Бринкър е бил единственият възможен начин за Джилиън да предпази и мен, и себе си.
Той нареждаше комплектите розови отвертки на стелажите.
— Наистина си се хванала на историята й, нали?
Луси прочисти гърлото си.
— Само за сведение, тя не се опита да ме убеди, че точно това се е случило. Просто излезе наяве по време на разговора.
— Чакай, не ми казвай. Нека да позная. Ти първа си казала, че онази нощ вероятно си се отървала, защото тя се е обърнала за помощ към мен, нали така? Сама си й дала историята, която я прави героиня, а не съучастница.
Младата жена се намръщи.
— Е, добре де, може би наистина сложих думите в устата й. Което не означава, че не е станало точно както казах, дори в онзи момент да не е осъзнавала личните си мотиви. Но се съгласи с мен.
— Дааа… обзалагам се, че точно така е направила. Ами стореното — сторено. Само помни, че единствената причина Джилиън да иска да е най-добрата ти приятелка е, че отчаяно се нуждае от твоите акции.
Луси скръсти ръце, облегна се на стелажа и стисна упорито устни.
— Може би. А може би не. Между другото, беше ми припомнено, че градът е прекалено малък.
— Как така?
— Оказа се, че шериф Уайтакър не е единственият загрижен гражданин, който знае, че сме прекарали нощта заедно на крайбрежието. Очевидно се е разнесло из целия град.
— Знаеше толкова добре, колкото и аз, че ще се разчуе.
— Е, да. Но, господи, човек може да си помисли, че хората нямат по-интересна тема за сплетни.
Мейсън се усмихна.
— Виж сега, поне що се отнася до мен, няма нищо по-интересно от онова, което се случи между нас край брега.
Лицето й доби същия цвят като дръжките на отвертките.
— Не там е въпросът…
— Задръж тази мисъл.
— Защо?
— Защото аз си тръгвам.
Тя отпусна ръце и го изгледа подозрително.
— Защо?
— Дойдох тук, за да обмисля някои неща. — Той тръгна към вратата. — И току-що ми хрумна оригинална мисъл. Вдъхнови ме срещата ти с Джилиън.
— Къде отиваш? — извика след него Луси.
— Да поговоря с Куин Колфакс. Имам няколко въпроса към него.
Дик вдигна поглед от документите на тезгяха.
— Вие двамата свършихте ли с караниците?
— Засега — отвърна племенникът му.
— Много жалко. Точно започна да става интересно.
— Дръж я под око. Ще ида до винарната на Колфакс.
Луси се появи откъм склада. В едната си ръка държеше комплект розови отвертки.
— Може би трябва да дойда с теб, Мейсън.
— Не — отсече той и продължи да се отдалечава. — Разговорът, който смятам да проведа с Куин, е чисто мъжки. Едва ли би искала да си там.
— А аз си мислех, че не те бива в общуването — подвикна след него тя.
— Но много добре знам как се води точно такъв разговор.
Ръката му вече беше на дръжката на вратата, когато Луси се обади отново. Този път обаче не към него:
— Дик, колко струва един комплект отвертки? — попита тя. — Искам да взема три. Един за мен и два за приятелки от „Брукхаус Рисърч“.