Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (32)

32.

Леонард Уайтакър тъкмо беше навършил седемдесет. Беше напуснал средно голямото полицейско управление в Северна Калифорния, за да поеме това в Самър Ривър преди пет години, и не криеше факта, че смята да се пенсионира следващата. И искаше, преди да се оттегли, да разчисти онова, което наричаше ситуацията Шеридън.

Тези дни всички са загрижени за това завещание — помисли си Луси.

Уайтакър й зададе много въпроси, на които тя покорно отговори, докато Мейсън стоеше зад нея със скръстени ръце, подпрял едното си рамо на стената. Не се намеси в разпита, но присъствието му беше осезаемо.

Като бодигард — мислено отбеляза тя.

Направи всичко възможно да бъде полезна на шерифа, но повечето от отговорите бяха различни варианти на не знам.

В края на разговора Уайтакър се облегна на стола и я изгледа над рамките на очилата си за четене.

— Още веднъж, мис Шеридън. Абсолютно сигурна ли сте, че нямате никаква представа защо Кели е искал да претърси къщата ви?

— Казах ви, че мога да дам само предположения — тихо отвърна тя. — Вероятно е мислил, че там има нещо, което може да го свърже с Бринкър и миналото, но нямам доказателства.

— Работим в тази насока — заяви шерифът. — А какво ще кажете за самата къща? Заявихте, че е бил твърдо решен продажбата й да мине чрез неговата агенция.

— Да — потвърди Луси. — Беше много настоятелен. Обясни ми, че има клиент от Силициевата долина, който искал да отвори винарна, а имотът бил идеален за целта.

— Но вие не сте се съгласила. Имахте ли намерение да се опитате да я продадете сама и по този начин да го прецакате? Комисионата за посредника на такава собственост е доста солидна.

Тя потропа с пръсти по страничната облегалка на стола.

— В момента ме занимават други въпроси около нея.

Уайтакър повдигна вежди.

— И те са свързани с онези акции от „Колфакс Инкорпорейшън“, които наследихте?

— Виждам, че и за тях сте чули — хладно отвърна Луси.

Мъжът изсумтя.

— Всички в града знаят за тях. Както е известно и че семейство Колфакс ще се разкъсат помежду си заради предложението за сливане. Не разбирам от бизнес и сливания, но ако бях на ваше място, щях да продам проклетите акции и да избягам от боя на кучетата, преди някое от тях да ме е ухапало.

— Оценявам мнението ви по въпроса — каза тя.

Мейсън се размърда и се изправи.

— Съществува още един аспект, на който си струва да се обърне внимание.

Луси и Уайтакър го погледнаха едновременно.

— И какъв е той?

— Земята на овощната градина е изключително ценна, но къщата сама по себе си може да не е била от значение за купувача, намерен от Кели. Тя беше чудесен образец за старото ръчно строителство, но пък и доста малка. Знаете как стоят нещата с хората, които идват тук да отварят винарски изби. Искат да строят огромни къщи с големи прилежащи постройки. Домът на Сара би могъл да се превърне най-много в приятна къщичка за гости или в работно помещение за управителя.

— Така че изгарянето й не би се отразило върху крайната цена на имота — поде мисълта му шерифът.

— Точно така — продължи другият. — Кели пак щеше да си получи тлъстата комисиона от продажбата на земята.

— Но това не обяснява защо е подпалил къщата — заключи Уайтакър.

— Може да е смятал, че така ще принуди Луси да се съгласи — предположи Мейсън. — С унищожаването на къщата тя вече няма причина да отлага продажбата.

— Хмм… — Полицаят не изглеждаше убеден.

— Да, и на мен теорията не ми допада особено — каза Мейсън. — Но единственото нещо, което обяснява палежа, е това, което предположи Луси. Кели може да се е страхувал, че в къщата има нещо, което може да го уличи. А тя имаше намерение да опакова всички вещи и документи на леля си.

— И той се е уплашил, че може да се натъкне на нещо, което да му навреди — довърши Уайтакър.

— Каквото и да е било, то трябва да е свързано с миналото и с откриването на тялото на Бринкър — заяви Мейсън. — Нищо не показва, че до този момент Кели е проявявал към къщата друг интерес, освен да я картотекира в агенцията си.

Няколко минути Уайтакър седя мълчаливо. После записа нещо в бележника пред себе си.

— Това е засега — каза накрая. — Благодаря ви за съдействието, мис Шеридън.

— Разбира се. — Луси скочи на крака и взе чантата си. Понечи да тръгне към вратата, но спря и погледна шерифа. — Не работя в сферата на правораздаването, но имам известен опит в разследванията, свързани със сложни семейни взаимоотношения.

— Точно така. — Уайтакър надникна в бележника си. — Вие работите за генеаложка фирма. Имам един чичо, който плати куп пари, за да му изготвят родословно дърво и познайте какво? Всички се оказахме потомци на кралски особи. Ама кой да предположи? Сега имаме истински фамилен герб, а чичо ми носи златен пръстен с печат на кутрето си.

— Шериф Уайтакър, това, което се опитвам да кажа е…

— Трябва да ви призная, че възникнаха някои подозрения, когато прегледах родословното дърво, което той си поръча. Нямаше как да не забележа, че така нареченият разследващ генеалог, когото чичо Бъд беше наел, беше пропуснал един от братята ми, който, между другото, по една случайност е все още жив и здрав. Същият така наречен експерт по генеалогия успял да сбърка второто име на баща ми и поне на още двама наши роднини. И не си направих труда да се занимавам повече с родословното ни дърво.

— Както казвам — продължи Луси, — аз съм съдебен генеалог. От собствен опит знам, че отговорите на типовите въпроси, които си разменяме в момента, обикновено лежат някъде дълбоко във взаимоотношенията в семейството.

— Ако говорите за Бринкър — отвърна Уайтакър, — той никога не е имал истинско семейство. Така и никой не се появи да поиска тялото. Доколкото това ме засяга, за мен случаят е приключен. Поради причина, която никога няма да узнаем, но най-вероятно, защото я е нападнал, леля ви му е строшила черепа с ръжена. Ако бях хазартен човек, бих казал, че първоначалната версия за престъплението е най-вярна. Сигурно става въпрос за провалена сделка с наркотици.

— А сега почакайте още минута. — Луси се втурна обратно към бюрото. — Да не искате да кажете, че леля ми е била забъркана с наркотици? Това е отвратителна лъжа!

— За мен няма значение дали е истина, или не. Току-що ви казах, че случаят е приключен. В момента ме интересува смъртта на Кели и не мисля, че ще откриете отговорите във взаимоотношенията в семейството му. Баща му умря преди няколко години. Майка му се омъжи повторно и се премести да живее във Флорида. Доколкото ми е известно, няма други роднини.

Мейсън го погледна.

— И каква е вашата версия за този случай?

Уайтакър изпусна бавно въздуха от гърдите си.

— Когато стигна до такава, със сигурност ще ви уведомя.