Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (16)

16.

Мейсън караше обратно към града. Въпреки необичайната сексуална неудовлетвореност, се чувстваше така добре, както не се бе чувствал от много време. Може би от години. Изпрати Луси до фоайето на хотела и продължи да я гледа, докато тя се изкачваше по стълбището. Щом изчезна от погледа му, той излезе навън, върна се в колата и пое към къщи.

Осветлението все още беше включено. Кучето се беше изтегнало пред входната врата. Забеляза господаря си и се изправи тромаво.

— Здрасти, Джо.

Погали го между ушите и отвори вратата. Животното го последва вътре и се затътри към тъмната кухня.

Изтегнат върху дивана, Дик все още беше буден. Гледаше някакъв филм по телевизията. Различи характерния глас на Хъмфри Богарт да изрича познатата последна фраза: Луис, мисля, че това е началото на едно прекрасно приятелство.

Мейсън също се отправи към кухнята.

— Пак ли „Казабланка“?

— Най-добрият филм за всички времена — заяви Дик и се надигна от мястото си. — Крайно време беше да се прибереш.

— Малко е късно за вечерен час — отвърна племенникът. Влезе в стаята, включи осветлението, отвори бюфета и извади бутилката уиски, която винаги стоеше там. — Може би трябваше да го направиш преди петнайсетина години.

Дик стана и тръгна към него.

— Никога не си се забърквал в нещо, с което не би могъл сам да се оправиш, така че защо да си правя труда да ти определям вечерен час? — отбеляза той и се настани до масата. — Как мина вечерта?

— Нямам представа. — Мейсън взе две чаши и сипа по малко от питието във всяка. После ги постави на масата и седна срещу чичо си. — Двамата с Луси смятаме, че има някакво напрежение в империята на Колфакс. Подозираме, че втората съпруга на Уорнър спи с изпълнителния директор Сесил Дилън, и по всичко личи, че Куин пие, при това доста. Колкото до Джилиън, ти сам я видя вчера. Изглежда отчаяна.

— Може би по-скоро наплашена.

Мейсън се замисли върху думите му.

— Да, вероятно. Едно нещо е сигурно — всеки пряко заинтересован иска сливането да се осъществи. С изключение на Уорнър. Той притежава най-големия дял акции. Но ако останалите се обединят против него, нищо чудно да обърнат гласуването.

— Освен ако Луси не го подкрепи.

— Е, да.

Той отпи няколко глътки от питието си.

— При всички случаи ще я натиснат здраво и от двете страни — отбеляза Дик. — Трябва да продаде своя цял обратно на семейството и да се измъкне колкото може по-скоро, докато може да спечели добри пари от това.

— Няма да го направи. Не и преди да получи някои отговори.

Дик също отпи от уискито и въздъхна тежко.

— И аз така си помислих. В това отношение много прилича на теб. Дяволски е упорита.

— Да — усмихна се Мейсън. — Наистина е голям инат.

Чичо му повдигна едната си вежда.

— Ти сериозно ли смяташ, че автомобилната катастрофа, в която загинаха Сара и Мери, е била убийство?

— Не знам. — Мейсън се облегна на стола и отново отпи. — Тази сутрин прегледах рапорта за злополуката. Там нищо не предполага, че става въпрос за друго, освен за нещастен случай.

— Онзи път се руши от години. Използват го най-вече мотоциклетисти и велосипедисти, и то предимно за оф роуд гонки. Но Мери и Сара бяха наясно с това. Минавали са по него хиляди пъти. Всички знаеха, че двете обичат да спират и да си устройват пикници там.

— Катастрофата е станала рано следобед. Не е имало мъгла. Няма улики, че някоя от тях е пила.

Дик отново отпи от уискито.

— Инциденти се случват непрекъснато.

— Разбира се. Но има още нещо, което ме притеснява в този.

— Какво?

— Моментът. Огромни пари в играта заради сливането на Колфакс. И твърде много напрежение в семейството.

— В този род отношенията винаги са били напрегнати. Уорнър е проклет кучи син. Но трябва да му се признае, че сам изгради своя собствена империя. И си плати за това.

— А сега, изглежда, единственото, което иска, е да произвежда вино.

— На твое място не бих бил толкова сигурен — възрази Дик. — Компанията все още означава много за него.

Мейсън повдигна вежди.

— Не мислиш, че е убил сестра си, за да сложи ръка върху акциите й, нали?

— Мери не му беше сестра, във всеки случай не кръвна. Беше доведена. Майка й беше вдовица с малко момиченце, когато се омъжи за бащата на Уорнър.

— Не знаех.

— Много хора не го знаят. Или пък са го забравили.

— А ти как научи? Не си израснал тук. Преместихме се, когато двамата с Арън бяхме тийнейджъри.

— Беки ми каза. Тя е родена в Самър Ривър — обясни Дик.

Мейсън кимна.

— А каза ли ти и нещо друго?

— Да, и то може да ти се стори доста интересно. Как Мери се е сдобила с тези акции и защо те се оказват печелившата карта. Щом навършила двайсет и пет години, получила наследство от страната на майка си. Оттам е имала парите, които е инвестирала в компанията на Уорнър. Доверила му се е, защото е знаела, че той притежава таланта да печели. Но двамата с него никога не са били близки. За нея това си е била просто една инвестиция. Уорнър отчаяно се е нуждаел от пари в брой и в замяна й е дал акциите.

— Добре, това наистина малко променя нещата. А имаш ли някаква представа, защо партньорството между Колфакс и Бринкър се срина?

— Чувал съм същата история, която знаят всички. След изчезването на сина му, Джефри Бринкър изгубил интерес към бизнеса. Изцяло бил обсебен от опитите си да научи какво се е случило с Тристън. — Дик обви ръце около чашата с уиски и погледна племенника си в очите. — Което си е съвсем естествено. И аз бих постъпил така, ако ти или Арън бяхте изчезнали.

Мейсън прошепна няколко топли думи, които не се дължаха на въздействието на алкохола.

— Знам. Ако ти внезапно си бе отишъл без обяснение, двамата с брат ми нямаше да престанем да те търсим.

— Това е семейството. Във всеки случай слуховете твърдят, че Колфакс се е възползвал от ситуацията и малко или много принудил съкрушения баща да продаде дела си. — Дик направи кратка пауза. — Някои намекват, че Колфакс не му е дал реалната цена и злоупотребил с доверието на партньора си в момент, в който му е било трудно да разсъждава трезво. Както и да са стояли нещата, сделката била сключена. Няколко месеца по-късно Бринкър почина от инфаркт.

Мейсън обхвана с длан стъклената чаша и се облегна на стола.

— Дори ако Колфакс го е измамил, сделката е била сериозна. Става въпрос за много пари.

Дик изглеждаше искрено заинтригуван.

— Разбира се. Още когато пристигнаха в Самър Ривър, двамата бяха мултимилионери. А сега Уорнър притежава много повече. Но не разбирам накъде биеш?

— Още не съм сигурен. Няма как да знаеш кои са наследниците на Бринкър, нали?

— Не. Не се интересувах особено. Единственото, което мога да ти кажа е, че които и да са те, не живеят в града. В противен случай много скоро щеше да се разчуе.

— Ще помоля Луси да проследи парите от имотите на Бринкър — подхвърли Мейсън. — Това е нейната специалност.

— И какво очакваш да разбереш от подобна информация?

— Нямам представа.

— Хммм… — Дик се замисли върху думите му. — Така ли разрешаваше някои от своите стари случаи?

Мейсън отпи глътка от уискито и остави чашата на масата.

— Предимно. Непрекъснато задавах въпроси, прескачах камъни, докато се добера до отговорите.

— Все пак си имал някаква насока.

— От личен опит знам, че няма как да сбъркаш, ако проследиш парите. Преди тринайсет години големи суми смениха собствениците си. Би било интересно да разберем кой е сложил ръка върху тях. И кой не е успял.

Дик му отправи проницателен поглед.

— Може би отваряте кутията на Пандора.

— Или пък не. Работата е там, че Луси ще го направи по един или друг начин. И не искам междувременно да е сама.

— Това наистина не е добра идея.

Допиха уискито в мълчание.

— Открих нещо интересно в досието на серийния изнасилвач — каза след малко Мейсън. — Поне един от разследващите смята, че в престъпленията е замесен втори човек, най-вероятно фотограф.

— Мамка му. Ако е вярно, значи той се разхожда безнаказано наоколо.

— Или пък тя.

— Трудно ми е да си представя, че една жена може да помага на някакво си копеле да върши безчинства с друга.

— И единият, и другият пол са еднакво склонни към жестокост и насилие.

— Да. — Дик прокара пръсти през късо подстриганата си коса. Погледът му се помрачи от обзелите го спомени. — Знам. Въпреки всичко, което съм видял по време на службата си, все още се изумявам, че жените са способни да извършат нещо ужасно и непростимо.

— Израснал си в различно време — отбеляза Мейсън.

— Може би. Смяташ ли, че ако втори човек е замесен в изнасилванията, тя или той е все още в града?

— Напълно възможно. И точно това ме притеснява. Ако се разхожда свободно наоколо, сигурно е изплашен до смърт след откриването на тялото и доказателствата, че именно Бринкър е серийният изнасилвач. По дяволите, дори да не живее тук сега, рано или късно ще чуе за трупа в камината и ще започне да се поти.

Дик повдигна вежди.

— Защото съществува вероятност разследването да бъде подновено?

— Да, макар да ми се струва малко вероятно. Уайтакър няма интерес да го прави. Истинският проблем е Луси. Ако онзи се разхожда наоколо, а тя започне да задава прекалено много въпроси на неподходящи места… — Гласът му заглъхна.

— Схванах — каза Дик. — Какво искаш от мен?

— Срещаш се с доста хора в магазина. И всеки минава покрай вратата на кафенето на Беки и тя го вижда. По един или друг начин двамата покривате целия град. Хората обичат да говорят. Искам да подслушваш внимателно онези, които повдигат въпроса за тялото на Бринкър.

— Мамка му, та това означава всички в Самър Ривър. Но Бринкър е бил само на деветнайсет, когато е приключил пътя си в камината на Сара. Струва ми се, че ако искаме да научим нещо полезно, трябва да се вслушваме в онези, които са близо до неговата възраст. Като теб, например.

— Ние с Луси ще се погрижим за тези хора. Но бих искал да знам дали някой от местните, които са били на години по онова време, проявява интерес, който надхвърля обикновеното любопитство.

— Ще видя какво мога да направя — обеща Дик и допи остатъка от уискито си.

— Благодаря ти. — Мейсън се изправи и взе двете чаши. — Имам нужда от малко сън. Трябва да съм готов с плана до утре, преди Луси да започне да отваря килер след килер. Никой не може да каже какво ще изскочи от тях. Самър Ривър е като всеки друг малък град. Прекалено много тайни. И твърде много килери.

С тези думи той тръгна към стълбището.