Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- River Road, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Пепа Стоилова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Ангел хранител
Преводач: Пепа Стоилова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1403-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2026
История
- — Добавяне
35.
Дик изчака да чуе хлопването на външната врата след Мейсън и чак тогава се обърна към Луси:
— Не знам какво толкова има в тези розови комплекти — каза той. — Жените направо ги обожават. Подарих един на Беки за рождения й ден. Все едно, че й поднесох диамантена огърлица.
— Шегуваш ли се? Те са идеален подарък. Практичен и едновременно с това стилен. — Луси се усмихна. — Но се надявам, че си добавил и някакво бижу.
— О, да. Чудесни обеци. Винаги съм казвал, че няма как да сбъркаш с комплект инструменти и накити. Можеш да си вземеш трите комплекта отвертки. Давам ти ги като подарък в знак на благодарност.
Тя изглеждаше съвсем объркана.
— И за какво ми благодариш?
— Мейсън обикаляше мрачно из магазина и къщата още от мига, в който пристъпи прага на дома ми преди няколко седмици. Мислех си, че постепенно ще дойде на себе си, но му беше необходимо известно време. Ала след като се появи ти, всичко се промени.
Младата жена примигна няколко пъти, осмисляйки думите му, после отново се усмихна.
— Струва ми се, че просто има нужда от работа, която изисква целия му талант и енергичност.
Тя разбира, мислено отбеляза Дик. Не всяка жена успява.
— Така е — съгласи се той. — Трябва му мисия.
Луси повдигна рамене.
— Работа, мисия, каквото и да е. И се случи така, че аз имах нужда от специалист като него.
Дик не откъсваше очи от лицето й, опитвайки се да открие истината.
— Печеливша ситуация и за двама ви, така ли? — попита с неутрален тон.
— Искрено се надявам — отвърна тя. — Защото ако не сработи, имам ужасното чувство, че на някой ще му се размине убийство.
— Говориш за Сара и Мери?
— Колкото по-дълбоко навлизаме в този случай, толкова по-сигурна съм, че някой умишлено ги е изблъскал от пътя.
— Няма да споря с теб по този въпрос. Мейсън ми разказа за изцапания с кръв камък. Съгласен съм, че времето на смъртта им е дяволски подозрително. Трябва да те уверя, че едва ли има човек, който би могъл да разнищи подобна ситуация по-добре от него.
— Вярвам ти.
— Той ще намери всички отговори за теб — продължи Дик. — Както знаеш, бях далече, когато се случи тази история с Бринкър преди години, но Мейсън ми изпрати имейл още същата нощ, в който ми разказа, че в ранчото са възникнали неприятности и му се е наложило да се изправи срещу него. Посъветвах го да бъде предпазлив. Онзи ми изглеждаше като негодник, който непременно ще търси отмъщение. По-късно отново се свърза с мен, за да ми каже, че Бринкър е изчезнал и полицията е идвала в железарския магазин да го разпитва. По онова време бях наясно, че баща му държи местния шериф в джоба си. Започнах да правя уговорки да се прибера у дома. Но преди да успея да уредя нещата, ченгетата излезли със заключението, че Тристън е станал жертва на провалила се сделка с наркотици. Във всеки случай срещу племенника ми не бяха повдигнати обвинения.
— Доскоро не знаех, че Мейсън е бил заподозрян.
— Мотивацията е обикновено основата в работата на полицията.
Ясните й зелени очи го гледаха изпитателно.
— Някога питал ли си се дали Мейсън има пръст в смъртта на Бринкър?
— Естествено. Не беше невъзможно да е бил принуден да се защитава, да го е убил, а после да е решил, че е най-добре да се отърве от тялото.
Луси остана с отворена уста.
— Допускал си, че на деветнайсет години е способен на подобно нещо?
— Бях го научил на всичко, което знаех по онова време.
Тя преглътна с усилие.
— Разбирам.
— Но Мейсън ме увери, че няма нищо общо с изчезването на Бринкър.
— И ти му повярва?
— Никога не би ме излъгал. Може да ми спести нещо, ако реши, че е по-добре да не го знам, но не би ме измамил нарочно. Освен това нямаше никаква причина да не ми каже истината.
— Знаел е, че ще пазиш тайната му — отбеляза Луси.
— Разбира се. Ние сме семейство. Впрочем по мое мнение, рано или късно някой щеше да предприеме нещо срещу постоянния тормоз, упражняван от Бринкър. По отношение на закона Мейсън беше съвсем чист. Това беше единственото, което имаше значение за мен. Издирването в крайна сметка беше прекратено. Баща му похарчи цяло състояние по разни частни детективи, но всички удариха на камък. После Джефри Бринкър умря от инфаркт и това сложи край на разследването.
— И през цялото това време тялото на сина му е било скрито в камината на леля Сара. Знаеш, че ние от семейството нямахме никаква представа за това. Пазила е тайната до самия си край.
— Подозирам, че има поне още един човек, който е знаел, че трупът се намира там.
— Мери? — Луси кимна. — И аз се питах за това. Двете с леля бяха много близки. Но ако е истина, тя също е мълчала до последно.
— Защото бяха приятелки. Един друг вид семейство.
— Да.
— Има още нещо, което трябва да знаеш за случилото се преди тринайсет години — каза Дик.
— Какво е то?
— В Самър Ривър всичко утихна. Същата есен Арън отиде в колеж. Мейсън продаде строителната фирма, която беше открил. Впрочем въртеше я доста добре. Пазарът на недвижими имоти точно беше започнал да се оживява. Използва част от парите, за да плати семестъра на брат си, а с останалите си купи нова кола. После се записа в местния колеж и изкара целия курс на обучение. В крайна сметка започна работа в областта на криминалното право.
Луси се усмихна.
— Знаех си, че ще направи кариера в правораздаването. Ако някой се е родил, за да хваща лошите момчета, това е Мейсън.
— Точно за това става въпрос — продължи Дик. — Винаги съм знаел, че има вроден усет към бизнеса. Предприемаческата дейност не беше последното му занимание. През годините натрупа добри пари от недвижимите имоти. Но тази работа не беше първата му любов. Когато го попитах защо иска да стане ченге, той ми отговори, че идеята била твоя.
— Мили боже! — Луси започна да се смее, после разтърси глава. — Това беше само заядлива забележка, която подхвърлих тогава. Дори не си помислих, че ще й обърне внимание. Беше прекалено зает да ми чете лекция как не трябва да се замесвам с Бринкър и обкръжението му. Спомням си как му казах, че нямам нужда от професионален ангел хранител и че ако иска наистина да спасява хора, трябва да започне работа в сферата на правораздаването.
— Струва ми се, че всеки има нужда от ангел хранител в определен момент от живота си. Или поне от някого, който случайно ще се окаже наблизо в подходящия момент и ще те насочи в правилната посока.
— Няма да споря с теб за това — отвърна тя. — Мейсън със сигурност се отзова, когато трябваше да бъда спасена. Не осъзнавах опасността, докато не се върнах отново в Самър Ривър. Ами ти, Дик? Оцелял си след няколко военни мисии. Сигурно някой се е грижил и за теб.
— Там имах приятели, които да пазят гърба ми. Както и двама ангели. Мейсън и Арън.
— И как те спасиха те?
— Нека кажем, само че ме насочиха в правилната посока. Дадоха ми причина да се върна у дома.