Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (42)

42.

Мейсън слагаше черния кожен колан на дънките си, когато телефонът му иззвъня.

— Точно навреме — подхвърли към Луси той и бързо отиде до масата.

Тя закопчаваше ризата си върху черния дантелен сутиен. Усмихна му се в огледалото на тоалетката.

— Изглеждаш чудесно така — продължи и усети, че тялото му отново се облива в топлина.

Луси напъха блузата в дънките си. Очите й светеха дяволито.

— Имаш предвид облечена?

— И така, но си особено привлекателна след страстен секс. Такава една розова, мека и пухкава. — Отказа се от опита да намери най-подходящите определения. — Не знам. Просто много добре.

Телефонът иззвъня отново. Той погледна дисплея и възбудата му веднага премина в друг вид напрежение.

— Какво имаш за мен, Арън?

— Може би нещо — отвърна брат му. — А може би нищо.

Луси седна на леглото, за да обуе обувките си. Старите пружини изскърцаха силно.

— Има ли някой при теб? — попита Арън. — Чичо Дик?

— Луси е тук — каза Мейсън. Едва тогава осъзна, че прие обаждането в собствената си спалня. — Няма значение. Кажи какво откри.

— Ами както и двамата предполагахме, всички финансови документи, до които успях да се добера, изглеждат безупречни. Прекалено безупречни. Накарах „Алис“ да ги прегледа. И според програмата всичко е наред. Всъщност някак дори прекалено наред. Изглеждат удивително добри, като се имат предвид колебанията на пазара през последните няколко години. И точно тук идва пробивът — един от счетоводителите на „Колфакс Инкорпорейшън“ бил уволнен дисциплинарно без предизвестие преди около два месеца. Просто престанал да ходи на работа. Очевидно по това време медиите разпространили слуха, че е бил уволнен, защото го хванали в злоупотреби.

Мейсън наблюдаваше как Луси се суети в спалнята, опитвайки се да оправи разхвърляното легло. Изглеждаше очарователно. Старата табла се удари в стената, когато пъхна единия край на чаршафа под матрака.

— Това пък какво беше? — попита Арън.

— Нищо. Какво друго имаш за мен?

— „Алис“ подчерта уволнения счетоводител с червено, въпреки че е рутинна практика компаниите да си мълчат, когато открият злоупотреби от служителите си. Това събуди любопитството ми и направих по-задълбочено проучване. Оказа се, че се носят и други слухове из интернет форумите, в които пишат обикновено недоволни служители.

— Какви слухове?

Луси оправяше покривката. Голямото легло изстена жаловито.

— Да не би приятелката ти да размества мебелите? — попита Арън.

— Виж, кажи ми за слуховете.

— Вие двамата къде сте?

— В къщата на чичо. И така, слуховете.

— А, вярно. Слуховете. Има няколко мъгляви около „Колфакс Инкорпорейшън“, очевидно пуснати от някой от драскачите във форума. Аз лично, също като програмата, смятам, че съществува голяма вероятност да са на уволнения счетоводител. Той пише, че е бил принуден да напусне, защото открил някои несъответствия във финансовите документи на компанията.

— Продължавай.

— Според него, когато се обърнал с подозренията си към управителния съвет, от там го уверили, че ще проверят сигнала. На другия ден бил освободен без предизвестие, като му дали да разбере, че го подозират в длъжностно присвояване. Уверили го, че няма да повдигат официално обвинение, ако случаят не се разчуе. Бил отведен до колата си от охраната.

— Има ли някакъв начин да откриеш този счетоводител?

— Даже разполагам с адреса му.

Луси мина покрай Мейсън и спря до вратата.

— Струва ми се, че чух кола по алеята — каза шепнешком. — Сигурно е Дик.

Тя изчезна към коридора. Стъпките й отекнаха на стълбището.

— Какво каза тя? — попита Арън.

— Нищо. — Мейсън излезе бързо от стаята и се спусна по стълбите. — Преди близо час Дик отиде да огледа около винарната на Колфакс. Този, който ме упои вчера, се опита да ме избута от пътя. Смятаме, че колата е от техните.

— О, по дяволите! Чичо не ми разказа тази част от случката. Добре ли си?

— Чувствам се чудесно. Но положението става все по-заплетено. Точно затова държа да поговориш със счетоводителя. Искам да знам какво е открил, за да притесни толкова много управителния съвет.

— Ами ако не иска да каже? Ако нищо друго не подейства, ще опитам с подкуп.

— А, това вече си е твой проблем — каза Мейсън, като продължаваше да се спуска по стълбите. — Сигурен съм, че ще измислиш нещо.

— Ей, сега си на стълбището, нали? — подхвърли Арън. Звучеше доволен от себе си, сякаш току-що беше решил сложен казус. — Чувам стъпките ви. Когато ти звъннах, двамата с Луси бяхте горе в старата ти спалня. А онова скърцане беше от леглото.

— Върви да намериш счетоводителя.

Мейсън прекъсна разговора и бързо слезе долу. Стигна до коридора, точно когато Луси отваряше входната врата. Пред нея стояха Дик и Джо. Кучето веднага се отправи към кухнята, за да провери паничките си с храна и вода.

Дик изгледа изпитателно младата жена. Мейсън също я стрелна с поглед и веднага си даде сметка, че косата й изглеждаше различно. Преди да започнат да правят любов, беше вързана на опашка. Сега се спускаше свободно върху раменете й.

Чичо му повдигна вежди. Устните му се изкривиха в многозначителна усмивка. Но прояви достатъчно такт да не коментира променената й прическа. Вместо това затвори вратата и се обърна към него:

— Лошата новина е, че не джипът на Куин се е опитал да те изблъска от пътя вчера — съобщи той. — Колата му стои на служебния паркинг. По нея няма и драскотина.

— А има ли добра новина? — попита племенникът.

— Зависи от гледната точка. Има една малка флотилия от черни джипове — всички собственост на фирмата. Той може да е използвал който и да е от тях, а не своя. Няма как да разберем дали някоя липсва.

— Мисля, че дойде време да поговорим с изпълнителния директор — отбеляза Мейсън.

Луси грабна чантата си от масата.

— Идвам с теб.

Той реши да се подчини на първоначалния си инстинкт и отсече:

— Не.

Тя се вторачи в него.

— Хрумвало ли ти е някога, че си склонен по принцип да казваш не?

— От собствен опит знам, че това е най-безопасният отговор в определени ситуации.

— Не ставай смешен. Помисли си само. Сесил Дилън иска нещо от мен, или по-точно онези акции. Ако наистина е отчаян както предполагаме, вероятността да се разприказва, докато съм в офиса му, е по-голяма. Хората бързо развързват езиците си, щом искат нещо.

— Както ти се разприказва сега? — подметна Мейсън.

Луси вдигна очи към тавана в смирена молба.

Дик изглеждаше искрено развеселен.

— Виж, тя е права. Освен това и двамата сте в безопасност, докато сте заедно.

— Точно така — триумфално откликна младата жена.

— Като се има предвид, че не допускам Дилън да се е опитал да ме избута от пътя вчера, мисля, че няма никакво значение дали ще дойдеш, или не.

— Обичам, когато проявяваш такава любезност — отвърна Луси и отвори вратата пред него.

Джо се появи откъм кухнята и отново ги погледна умолително.

— Какво пък, по дяволите, ти също можеш да дойдеш — изсумтя Мейсън.

Кучето веднага се отправи към изхода.

Мейсън погледна чичо си.

— Преди няколко минути ми се обади Арън. Попаднал е на дирите на счетоводител, уволнен от „Колфакс Инкорпорейшън“. Може да има опит за прикриване на финансови затруднения по същото време, когато е направено предложението за сливане.

— Което обяснява защо някои от членовете на семейството искат да продадат и да се оттеглят, докато цената все още ги устройва.

— Не мога да обясня защо, но имам предчувствието, че никой не е предупредил Уорнър Колфакс за опасността от разпадане на компанията му.

— И защо да го правят? — отвърна Дик. — Съмнявам се, че ще се съгласи да я отстъпи при каквито и да било обстоятелства. Доколкото го познавам, ще се бори със зъби и нокти, за да я спаси. Има намерение да я остави на втория си син.

— Какъв втори син?

Дик изкриви лице в гримаса.

— Струва ми се, че такава е мисията на втората мисис Колфакс. Уорнър е горчиво разочарован от настоящия си наследник. Няма да се учудя, ако се опитва да му намери заместник.

— Луси стигна до същия извод. Питам се дали Куин е наясно с това.

— Може и да пие прекалено много напоследък, но никой не е казал, че е глупак.