Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (33)

33.

— За какво става въпрос, Джилиън?

Джилиън си пое дълбоко дъх.

— Искам да знам колко ти предложи Уорнър за онези акции. Колкото и да са, ние с Куин ще ти дадем повече. Ако не разполагаме с толкова в брой, ще си ги получиш веднага след сливането.

— В момента ме занимават други неща — отвърна Луси. — В случай че не си чула, Нолън Кели е загинал в пожара, който избухна в къщата на леля ми.

Бяха застанали на брега на реката в парка „Харпър Ранч“. Луси не можеше да си обясни защо беше избрала именно това място за срещата. Но по някаква причина това беше първото, което й хрумна, когато Джилиън й се бе обадила с молба да се видят отново. Звучеше така, сякаш плачеше.

Мястото, където Бринкър бе вилнял през летните нощи преди тринайсет години, сега изглеждаше съвсем различно. Вливането на пари в местната икономика, заедно с градския съвет, който имаше особено отношение към „градското пространство“, бяха сътворили чудеса. Изоставената и обрасла с трънаци площ беше напълно преобразена. Тревата беше свежа и зелена. Имаше алеи за разходка, за бягане и за колоездачи. Семейства, дошли на пикник, хапваха около дървените маси, разположени под дърветата. Бяха оформени две площадки за разходки на кучета — едната за малки, другата за големи. На всички беше известно, че собствениците на животни с различни размери също бяха от различни породи и трябваше да бъдат разделени.

— Знам за Нолън — каза Джилиън и отправи бърз, изпитателен поглед към Луси. — Бях ужасена, когато научих. Както знаеш, с него сме съученици от гимназията. Хората разправят, че отишъл в къщата на леля ти с намерението да я подпали, но не успял да избяга от пламъците.

— Поне такава е сегашната версия.

— Чух още, че шерифът днес е разпитвал теб и Мейсън.

— Да. А хората, които разпространяват слухове, имат ли някаква представа защо му е било да пали къщата на леля ми?

Джилиън се поколеба.

— Не. Е, според някои ти се е ядосал, задето си бавила картотекирането на къщата в агенцията му. Сама се постара всички да научат, че имаш намерение да правиш някои подобрения. А отдавна се знае, че е ценна земята, а не постройката върху нея.

— Не смятам, че я е изгорил, за да ме принуди да обявя имота за продан именно чрез него. — Луси наблюдаваше реката. — Мисля, че причината е свързана по някакъв начин с тялото на Бринкър. Трудно е да задържиш миналото погребано.

За момент Джилиън остана мълчалива. Когато най-после заговори, в гласа й се прокрадна умора и примирение:

— Колкото и да се опитваш, то се връща и те преследва.

— Чудила ли си се някога какво е станало с Бринкър, след като изчезна?

— Всяка минута, всеки час, всеки ден от живота ми в продължение на седмици, месеци и години се питах какво ли се е случило с него — отвърна Джилиън.

Стъписана, Луси я погледна.

— Наистина ли?

— Да. Защото така и не можах да се насиля да повярвам, че е мъртъв.

— Той… ти е липсвал? — възкликна Луси, внезапно застанала нащрек.

Джилиън стисна силно преметнатата през рамото й презрамка на чантата.

— Никой не беше по-щастлив от мен, когато официално го обявиха за мъртъв, но аз се страхувах да повярвам. Дълбоко в себе си бях сигурна, че един ден ще се върне, за да ме тормози. Както знаеш, това му беше любимото занимание. Да тормози хората.

Луси застина на мястото си.

— Бях останала с впечатлението, че го харесваш.

— Разбира се, особено в началото. Докато не станах една от жертвите му. Когато разбрах, че е завършен социопат, беше много късно.

— Ще ми кажеш ли какво се случи, Джилиън?

Устните й се стегнаха в тънка линия.

— Защо?

— Защото това може да ми помогне да разбера защо Нолън Кели изгуби живота си, докато се е мъчил да запали къщата на леля ми.

Джилиън дълго размишлява над думите й. После тръгна по сенчестата пътека край реката.

— Предполагам, вече няма значение — каза тя. — Животът ми се разпада на части. В него не остана нищо, което да защитавам.

Луси я последва.

— Кели разпространяваше ли наркотици преди тринайсет години, когато Бринкър се изживяваше като Чудния свирач^[1]?

— Чудния свирач. — Джилиън поклати глава. — Да, това много точно описва копелето, нали? Беше омагьосал всички ни. Е, всички, с изключение на Мейсън Флечър, разбира се.

— Разкажи ми за Кели.

— Единственото, което мога да ти кажа е, че по онова време всички знаеха, че именно той снабдява Бринкър с дизайнерската дрога, която сякаш винаги беше на разположение на младежите от обкръжението му. Нолън имаше необходимите връзки. Винаги ги е имал, помниш ли?

— Не. Идвах тук само през лятото и по-рядко за уикендите. Не съм учила в Самър Ривър, така че не бях чувала повечето от слуховете, разпространявани от тийнейджърите. Освен това Кели беше с две години по-голям от мен.

— Интересно, как времето променя някои неща, нали? — каза Джилиън, изговаряйки с горчивина всяка дума. — Преди тринайсет години Мейсън Флечър гледаше на теб като на хлапачка. А сега двамата, изглежда, сте много близки.

— Така се говори.

— Целият град знае, че сте ходили извън града заедно и сте се върнали едва тази сутрин. — Тя отново й хвърли познатия бърз, изпитателен поглед. — Чух, че сте ходили до крайбрежието.

— Не беше тайна — отвърна Луси. — Можеш ли да ми кажеш още нещо за Нолън Кели?

— Не знам какво друго мога да ти кажа. Преди тринайсет години той беше дилърът, който осигуряваше дрогата за купоните на Бринкър. Предполагам, че Тристън му е плащал добре, защото винаги ходеше облечен по последна мода и се фукаше с най-новите технологични играчки.

— А родителите му не се ли питаха как синът им може да си позволи тези неща?

— Те бяха разведени. Не му обръщаха особено внимание.

Луси спря насред пътеката.

— Какво ти стори Бринкър, за да те накара да се страхуваш от него?

Джилиън също спря. Извади слънчеви очила от чантата си и ги сложи.

— Сега това няма значение.

— Спомена, че си била една от жертвите му. Да не би да те е упоил и изнасилил, като при това е записал всичко?

В продължение на няколко секунди Джилиън остана с отворена уста. Лицето й се изкриви от гняв и паника.

— Откъде знаеш това? — процеди тя с глас, който прозвуча така, сякаш някой я душеше.

— Точно това е имал намерение да направи с мен онази нощ на купона, нали? Колко други местни момичета е наранил и унижил по този начин?

— Не знам. — Джилиън стискаше презрамката на чантата си, сякаш от това зависеше животът й. — Не мога да бъда сигурна, защото Бринкър умееше да пази тайните си. Но ще ти кажа едно: не ми е трудно да повярвам, че именно той е серийният изнасилвач.

— Пусна ли видеото с изнасилването ти в интернет? — попита Луси.

— Не — отвърна другата и изкриви устни. — Наистина ли не разбираш? Използваше записа, за да ме изнудва.

— Той беше богат. Какво искаше от теб?

— Не пари. Принуждаваше ме да му бъда сводница.

Луси изстина.

— Да, разбира се. Това обяснява защо ме покани на купона онази нощ.

— Ти беше първото ми поръчение, така да се каже. Знам, че ще ти прозвучи странно, но ми се струва, че те нарочи, защото мразеше леля ти.

— Искал е да накаже Сара? Защо? Какво му е направила?

— Не съм много сигурна. Той не ми се доверяваше. Но като гледам назад, като че ли… се страхуваше от нея.

— Защо? Тя нямаше как да му навреди. Той беше Бринкър, синът на Джефри Бринкър. Каква заплаха би могла да представлява?

Джилиън въздъхна.

— Сигурно защото го виждаше такъв, какъвто беше в действителност — чудовище. Веднъж ми каза, че Сара е вещица. Каза го със сарказъм, като се опитваше да го обърне на шега, но си спомням, че не му се получи. Ако не се е страхувал от нея в истинския смисъл, поне се притесняваше поради някаква причина. Искаше му се да я държи с нещо. Затова ме накара да те поканя на купона.

— Вярвал е, че ако пусне записа с изнасилването ми, ще има някакво преимущество?

— Щеше да му даде възможност да я нарани. Той обичаше да тормози хората по този начин. Винаги ще бъда благодарна на леля ти, че ни отърва от проклетото копеле. Само ми се иска още от самото начало да знаех със сигурност, че е мъртъв. Щях да спя по-спокойно.

— Ако Бринкър е серийният изнасилвач, смяташ ли, че Нолън Кели може да е бил човекът, който е заснемал изнасилванията?

— Какво? — Джилиън изглеждаше смаяна. — Нолън? Чакай малко. Да не искаш да кажеш, че някой друг е замесен в издевателствата?

— Напълно е възможно. Един от разследващите по онова време е поддържал версията, че престъпленията вероятно са извършвани от двама — Бринкър и фотографа.

— Никога не съм чувала. Но съм сигурна, че Нолън не беше в стаята вечерта, когато Бринкър ме изнасили. Бях полубудна. Тристън искаше да гледам какво се случва с мен. Дори да е имал съучастник при другите престъпления, не вярвам да е Кели. И главната причина е, че не би си държал устата затворена.

— Разумен довод.

— Както и да го погледнеш, Сара Шеридън направи услуга на целия свят — заяви Джилиън. — Да не говорим колко други жени спаси.

— Съжалявам, че не е успяла да спаси теб, Джилиън — каза Луси.

— В известен смисъл го направи — отвърна другата. — Накара Бринкър да спре, преди да ме принуди да му намеря друга жертва. Ти беше моята първа и последна поръчка.

Внезапно прозрение осени Луси.

— И ти предпочете да ме спасиш, като отидеш при Мейсън, нали? Знаеше, че няма да остане безучастен и да позволи хлапачка като мен да бъде наранена.

Джилиън се загледа в отсрещния бряг на реката.

— Нямаше как да съм сигурна, че като разкажа на Мейсън за плановете на Бринкър ще постигна нещо, но тогава не можех да се сетя за друго. През целия ден бях бясна, защото знаех какво ще се случи. Ужасявах се от него, но не исках да нося отговорност за онова, което щеше да ти причини.

— Затова каза на единствения човек, на когото може да се има доверие, че ще изготви спасителен план. Мейсън Флечър.

— Бринкър искаше да подчини Мейсън по същия начин, по който властваше над всеки един от обкръжението си. Но той остана единственият младеж, когото не можеше да манипулира. Трябваше да видиш лицето му онази нощ, когато Мейсън мина през тълпата в ранчото, за да те отведе и да те закара вкъщи. Бринкър се смееше като самия дявол в началото. Мислеше, че нова жертва току-що е попаднала в малкия му ад.

— Но направи грешка, като се изправи срещу ангел хранител.

— Повярвай ми, след като Мейсън те отведе, веднага престана да се смее. Видях блясъка в очите му. Ако трябва да бъда откровена, уплаших се до смърт.