Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (22)

22.

Ресторантът беше точно такъв, какъвто се очакваше да бъде в страната на виното — нещо като бистро, предлагащо обновена кухня от Западния бряг. Една цяла стена беше заета от пода до тавана с рафтове, отрупани с експонати на местните винопроизводители. Върху масите искряха излъскани до блясък стъклени чаши. Менюто откровено уверяваше клиентите, че почти всичко — от руколата в салатата и козето сирене в ръчно изработените равиоли — е биопродукт, произведен в рамките на петдесетина километра радиус от заведението, и в повечето случаи — във фермата на собственика и готвача.

Луси беше облякла роклята, купена за приема във винарната. Щеше да я носи поне още две вечери, преди да я запрати в дъното на гардероба си и да се върне към обичайния си винтидж стил. Беше си позволила обаче да се поглези с нови сандали с висок ток. Една жена винаги има нужда от още един чифт обувки.

Може и да си въобразяваше, но й се стори, че когато компанията им се отправи към масата, четиримата бяха съпроводени от множество дискретни любопитни погледи. Ако намериш труп в камината на леля си, можеш да си сигурен, че всички в града ще говорят за това.

Вечерта започна изненадващо приятно. Рейф и Мейсън си допаднаха още от самото начало. След като откри, че нито Мейсън, нито Луси се смятат за ценители на виното, Рейф поръча бутилка сух „Ризлинг“, като преди това любезно им обясни, че е много достъпно. Сервитьорът обсъждаше менюто с благоговеен тон, използвайки език, по-подходящ за поезия. Изборът беше направен и поръчката беше дадена.

И тогава, докато чакаха предястията, започна взаимното любезно проучване. Трябва да дадеш малко, за да получиш нещо, бе посъветвал Мейсън на влизане. Луси знаеше, че е прав. В края на краищата, това беше първото правило на клюкарите. Двамата отговаряха на въпросите искрено. Единственото нещо, което се въздържаха да споменат, беше подозрението й около автомобилната катастрофа, отнела живота на Сара и Мери, и увереността й, че къщата е била претърсена. В това отношение Мейсън бе останал непреклонен.

Не е необходимо да се превръщаш в по-голяма мишена, отколкото вече си — бяха точните думи, които използва, за да я убеди. При така поставения аргумент й беше трудно да спори.

— Не е чудно, че си подложена на натиск от страна на Колфакс — отбеляза Рейф. — За никого не е тайна, че те отчаяно искат тези акции. Говори се, че Уорнър Колфакс едва не получил удар, щом разбрал, че някой извън семейството е наследил дела на сестра му и има право да ги продаде или прехвърли на когото си пожелае.

— Сигурна съм, че ще плати добре за тях — обади се Тереза. — Ще излезеш от тази история доста богата, Луси.

— Проблемът е, че всеки от клана иска да ги купи — обясни Мейсън. — Парите очевидно не са определящият фактор.

— Е, трябва да се признае, че Уорнър е най-богат от всички — заяви Рейф. — Така че вероятно ще може да ти предложи най-висока цена.

— Да, знам — отвърна Луси и сложи в устата си хапка от тънко нарязаното, красиво подредено брюкселско зеле и шалота^[1], с които бяха гарнирани спагетите й. — Като стана въпрос за миналото, някой от вас спомня ли си нещо за случилото се по времето, когато изчезна Тристън Бринкър?

Рейф и съпругата му се спогледаха, после мъжът повдигна рамене.

— Трябва да питате Тереза — каза той. — Преди тринайсет години не живеех тук.

— Със сигурност си спомням реакцията, след като се разчу, че Бринкър е изчезнал — подхвана жената. — Всички тийнейджъри говореха само за това. — Тя се обърна към Мейсън. — По онова време ти все още беше в града. Няма как да си забравил суматохата.

— Естествено — отвърна Мейсън. — Но тогава бях доста зает.

Тереза се усмихна.

— Знам. Работеше в железарския магазин, поправяше старата къща и като цяло се грижеше за себе си и за брат ти, докато чичо ви отсъстваше.

— Чувах разговорите в магазина, но не учех в гимназията, затова нямам представа как тийнейджърите са гледали на събитията.

— В по-голямата си част бяха детинска теория на конспирацията — продължи жената. — Ако не ме лъже паметта, съществуваха две версии. По-популярната беше, че след като очевидно Тристън е имал връзка с черния пазар на наркотици, най-вероятно е станал жертва заради провалена сделка. Което, впрочем, се доближаваше до заключението на полицията. Вторият сценарий естествено беше, че ти имаш нещо общо е изчезването му.

Мейсън поклати глава.

— Не. Не бях аз.

— Е, сега вече го знаем със сигурност — каза тя. — Но по онова време се носеше слух, че двамата с него сте се карали.

— Разменихме няколко думи — потвърди Мейсън. — Но с това историята приключи.

Рейф го изгледа неуверено.

— Приключила е, благодарение на Сара Шеридън.

Другият не отговори.

— Трябва да ви уверя, че никой не я подозираше — заяви Тереза. — Спомням си, че когато стана съвсем ясно, че Бринкър е изчезнал, и хората започнаха да мислят, че най-вероятно е мъртъв, някои от хлапетата дори изпитаха облекчение. Според мен Джилиън Бенсън, сега Колфакс, беше една от тях. Нолън Кели също. Или поне така ми се струваше.

Луси застина с вилицата във въздуха.

— Останах с впечатлението, че Джилиън и Нолън харесваха Бринкър. Или може би трябва да уточня, допадаше им да са в обкръжението му.

— Мога да кажа само, че когато властите обявиха, че Бринкър е изчезнал и най-вероятно е мъртъв, тя не потъна в траур — възрази Тереза. — Но не мога да бъда сигурна за реакцията й. Просто останах с такова впечатление. Същото важи за Нолън и някои от останалите младежи. Както знаеш, бях с няколко години по-малка, така че не се движех в техните кръгове.

— Бринкър беше истинска напаст — отвърна Луси. — И ако се окаже истина, че той е серийният изнасилвач, значи е бил много по-опасен, отколкото някой е предполагал по онова време. Наистина беше омаял тийнейджърите през онова лято, нали?

— Да — потръпна другата жена. — Сега, когато имам собствени деца, от време на време се сещам за него. И се притеснявам.

Изражението на Рейф стана мрачно.

— Не съм бил тук тогава, но съм видял достатъчно в кариерата си на учител, за да знам колко лоши неща се случват в света на подрастващите, щом попаднат под влиянието на по-голям и харизматичен социопат.

Тереза вдигна чашата си с вино.

— И като си помисля, че бащата на Бринкър се гордееше с него.